четвъртък, 29 ноември 2007 г.

Нова авария - трима загинали миньори

По информация от "Нетинфо" :

Трима загинали в мина Джурково, край Лъки

Това е втори инцидент в същата мина, при предишния загина един миньор
29.11.2007

Трима работници са загинали при инцидент в мина Джурково, община Лъки, съобщи БТА като се позова на Министерството на здравеопазването.

Други двама души са били обгазени, но не са пострадали сериозно.

По случая се води разследване, на мястото е изпратен екип на МВР. По данни на здравното министерство, причина за инцидента вероятно е авария или отравяне с газ.


Боя се, че в България вече не може да се говори за "инциденти" в минното дело. Налице е грозна, страшна закономерност. Мините са неподдържани, правилата за безопасност се въвеждат и спазват само на хартия, контролът е по-сляп от Темида, а нейният меч е картонен...

Най-гнусно е мълчанието на синдикатите и свенливите "сводки" на централните медии. Миньорите са едни черни и мръсни хора далеч от нас, това лъха от напудрените ни журналя и охранените профсъюзни "деятели". Пък и собствениците на мините са хора влиятелни и по всяка вероятност опасни. Да ги оставим да си печелят, това е то капитализЪма...

Поврага.

вторник, 27 ноември 2007 г.

Община Балчик обявила търг, открит само ... за общинари

Вече много малко абсурди могат да ме изненадат... Сблъсквам се с наглостта и арогантността на българската администрация всеки ден на работното си място и при епизодичните си обществени деятелности. Все пак тази информация от сайта на ДСБ-Балчик ме порази:


"До председателя на Общинския съвет - Балчик е постъпило предложение от Кмета на Община Балчик за продажба на имоти частна общинска собственост, чрез провеждане на конкурс, до участие в който да бъдат допускани само служители на общинската администрация..."
Sic. Край на цитата.

Общинският съвет, изненадвате ли се, взел, че одобрил това предложение и насрочил въпросния търг само за богоизбрани:

(навсякъде клик за увеличаване на снимката)




За чест на общинската организация на ДСБ в Балчик и лично на председателя й - г-н Петър Петров, е взето решение г-н Петров да обжалва решението на ОбС пред Административен съд - гр. Добрич:


Решението, дори в нашата съдебна система, може да бъде само едно:


........................................


Важното е да има кой да обжалва.
Това е то гражданското общество. Избори, резултати, коалиции...

Петър Петров загуби изборите в Балчик. Не можа дори да влезе в ОбС... Но направи за общината доста повече от всички, които си купиха местата в съвета - защити правата и достойнството на гражданите на Балчик.

Инициатива "Справедливост" - нашата мечта

Отдавана знам за съществуването на тази гражданска инициатива, но едва днес попаднах на уеб-сайта им. Страницата е калпава, зарежда бавно и е все още непълна. Но там попаднах на един от най-добрите текстове, които съм чел напоследък:

НАШАТА МЕЧТА

Обществото ни се е превърнало в джунгла. Единственото валидно право е правото на по-силния. Парите и властта те правят недосегаем. Независимо от начина на придобиването им. Няма наказание за престъпниците по законите на страната. Няма наказание и по законите на морала. Бандитите се радват на най-висока почит и уважение. Те са пример за подражание. Детето гледа със захлас и преклонение „добре облеченият бизнесмен” и презира учителя си и дори родителя си, защото не са мутри.

Защитата на нашите граници е гарантирана. Никой не защитава човека, семейството, дома. Престъпниците по правило остават ненаказани. Когато крадците са безнаказани, трудолюбивият и пестелив човек няма шанс в конкуренция с мръсните пари.

Обществото ни е разделено. Почти всяка наша дейност е зависима от одобрението на елита. Зависимостта е власт. Властта краде от нас, а после с нашите пари купува гласовете ни и се възпроизвежда.

Покварата е проникнала дълбоко в душите ни. Божието тайнство и ритуали се превърнаха в стока. Материалната облага и плътската наслада са новите ценности.

Почтеният човек няма шанс. Честността обикновено поражда присмех и снизхождение. Първо идва примирението, сетне отчаянието. Лишават те от самочувствие, а сетне и от воля. Това е нашата съдба днес. Да бъдем гости в своята Родина.

Малко или повече, всички имаме вина. Заради примирението, конформизма и страха да се противопоставим.

Ние обичаме Родината. Тук се родихме и пораснахме. Тук срещнахме любовта. Тук създадохме семейства. Тук искаме да завършим своя път. Искаме да оставим след нас България по-добра от тази, която заварихме. За да останат тук и децата ни и техните деца.

Искаме България, в която няма недосегаеми. Всеки гражданин да може да търси обезщетение от всеки друг, независимо колко високопоставен е другият, включително и от всеки служител на държавата, когато е на лице нарушение на закона.

Искаме България, в която депутатът, министърът и кметът са слуги, а не господари на своите избиратели. Всяка власт, която се упражнява извън принципите и процедурите, определени от закона, е нелегитимна. Противопоставянето на нелегитимна власт е не само наше право, но и граждански дълг.

Искаме България без зависимости. Всеки да може свободно да избира своето поприще. Всеки да може да печели толкова, колкото позволяват уменията му, в честна конкуренция с всички останали.

Искаме справедливост за всички. Справедливо е, който работи повече, и да получава повече. Справедливо е, който е дал, да получи. Справедливо е, който е престъпил закона, да бъде наказан. Не е справедливо да вземаш от работливите и предприемчивите, за да даваш на мързеливите и лентяите.

Искаме България, в която трудолюбивите, предприемчивите и пестеливите успяват. Искаме България за ранобудните, за тези, които работят неуморно за просперитета на своето семейство.

Искаме България, в която всеки може свободно да служи на своя Бог, на своята родина и на своето семейство. Религиозните ценности, скромността и упованието в Бог са нашият морал.

Искаме да си върнем щастието от това, че сме Божии създания. Да върнем достойнството си от това, че сме човешки същества. Да върнем гордостта да се наричаме българи.

Това е нашата мечта. За да я постигнем, първо трябва да променим самите себе си. Защото промяната на душата е душата на всяка промяна.




Познавам част от учредителите на тази инициатива и мога да кажа само добри думи за тях - д-р Стойчо Кацаров, д-р Ники Болтаджиев, адв. Иван Груйкин, пастор Христо Куличев, Румен Динев.

Надявам се за дейността им да се чува все по-често.