петък, 9 май 2008 г.

Стойките и Широка лъка - две села, два подхода

От хижа Перелик слязохме за два дена до Стойките и Широка лъка.

Трудно две села (на 5-6 км. едно от друго) могат да бъдат по-различни, особено като се има предвид, че имат обща история, религия, културна и архитектурна традиция.

Близостта до Пампорово


... е изиграла лоша шега на село Стойките. Лека полека то е загубило облика си и архитектурния си стил, за да се превърне в обикновено село с грозни четвъртити къщи, а от скоро - и в строителна площадка за шарено некачествено строителство:


... в т.ч. и на характерните са последните години "билдинги" от Ytong, състоящи се от "ваканционни апартаменти" ( разбирай строителен, а не туристически бизнес):


Скоро ще бъде пуснат нов лифт от Стойките към Снежанка, което обяснява и интереса от строителство в селото, който е естествен и закономерен. Надявам се местните хора да не допуснат неразумно застрояване с огромни сгради, защото това ще изяде поминъка им - семейните хотели и частни квартири.

При всяко положение селото вече е загубило очарованието си за летен туризъм и е само спалня на курорта Пампорово. Е, има и алтернативен бизнес:


Този самотен щраус обикаляше двор, пълен със стари автомобили. Съдбата му явно е да се размножава (ако му намерят половинка) докато бъде изяден. Стори ми се, че това е доста спонтанно решение на стопаните. Мястото не приличаше на същинска ферма, или курник, или както му се вика. Просто един щраус:)

Завършвам разказа от Стойките с една чешма, която просто полага венеца на не твърде положителното ми отношение към селото:


Не знам нито какво трябва да означава зле изсечения надпис, нито кому е нужна кривата петолъчка. Цялото изпълнение излъчва ограниченост, несносно подражателство на старите майстори и липса на перспективи.

Ако село Стойките само се е обрекло на живот, свързан със съдбата на топящия се (в буквалния смисъл) курорт Пампорово, то Широка лъка излъчва увереност в бъдещето. На каменни основи, бих казал...


Широка лъка също е "спалня" на Пампорово и в това няма нищо лошо. Аз съм ползвал един от хотелите като база за ски. По-евтино е и кръчмите са по-добри от самия курорт.


Но има и съхранена архитектура, което го прави туристическо средище по всяко време на годината. Докато каменните възрожденски къщи стоят, ще има и туристи, независимо от валежи и климатични промени. Има мегдан за още механи и хотели, места трудно се намират.
Широка лъка е родно място на Екзарх Стефан, една от малкото личности с истински размах и присъствие в новата ни история. Както при всяка изтъкната личност, поведението и позициите на Екзарха не могат лесно да бъдат оценени, поне до 40-те години. Участието (доста решително) му в спасяването българските евреи и съпротивата му срещу зараждащата се комунистическа диктатура в крайна сметка заслужено дават положителна историческа оценка на една спорна личност...


Тук има още десетки снимки от Широка лъка, правени от по-добри фотогграфи от мен. Приятно гледане - струва си.

Завършихме с добро хапване (хмммм, за който не е на диета) в Хотел "Гела". Мястото има зашеметяваща гледка:


... високи цени (напълно заслужено - вкусна храна и уникално местоположение) и лошо (по-скоро поради липса на опит) обслужване. Препоръчвам го на търпеливи червоугодници, но не и на по-нервните клиенти.

Oчаквайте разказ и за часовете (за съжаление само часове), прекарани в любимите ми села Долен, Лещен и - разбира се - Ковачевица.

10 коментара:

Анонимен каза...

много хубав постинг. Напомня ми на последното ми ходене в тоя край преди две години, когато най-накрая посетих родното село на прадядо ми - Горно Дерекьой (Момчиловци).

Анонимен каза...

Стойките, както още 5-6 български села в района са заселени от широколъшките родове Узунови, Балабанови, Згурови, Пеевски, Бичкиджиеви, Бочукови.
В генеалогично отношение "Широколъшкия" дял е интересен феномен, много подобен на шотландските кланове - тези 5-6 рода са началото и края на всичко - мешат се само помежду си през последните 500 години, знаят си откъде са дошли в Широка лъка и имат огромни родословни дървета. Имат си специфики в говора, а по шарката на миндиля (престилката) можеш да познаеш момата от кой род и от коя махала е.

Стойките наистина бе съсипано от селяците - виладжии, а в последните години и от педерастите, които решиха да си правят гей-курорт. Но доста над селото, на около 40 минути вървеж по пътека има една махала Гращица, която е друга вселена.

Блазя ти!

християнче каза...

"На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир."


Което означава, че Максим е комунист - избран от партията. Дори тук мисля, че има грешка. Максим става патриарх, понеже дава енориите в турция към гръцката или вселенската патриаршия и тогава го признават и му дават патриаршеска корона. Много се радвам, че има хора, които все още знаят кой е Екзарх Стефан - как е живял и умрял, което означава, че вероятно са наясно кой е Максим, как е избран и какво е правил!!!

Радан Кънев каза...

Zazabg,

Бай Марин не е наследник на Екзарх Стефан като глава на БПЦ. Той е избран края на 60-те, ако се не лъжа.

Помежду е Екзарх, а сетне Патриарх Кирил - една още по-интересна и още по-спорна фигура от Екзарх Стефан.

Митрополит Кирил Пловдивски е може би истинският "спасител" (или най-достоен за това прозвище) на евреите, освен това де факто политик от левицата, юрист, философ, може би малко нещо чужда агентура... Тема не за отделен постинг, а за книга.

Радан Кънев каза...

Templarе, интересни факти. Аз имам едни познати, които произлизат от поменатите планински мафии, трябва да ги разпитам:)

Много интересно е колко подвижни (мобилни по новому) са били хората от тези изолирани краища. Трябва разбира се да държим сметка, че когато пътят към Бяло море е бил отворен, те не са били толкова на майната си, както през ХХ век.

Сега сме ХХІ век, и Беломорието пак е отворено за родопчани. Интересно дали през следващите десетилетия те ще повторят баре 10% от чудесата, натворени от пра-прадядовците им.

Анонимен каза...

Нещо по темата за патриарх Кирил, църквата и левицата:

http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=191084

Поздрави

Анонимен каза...

Напълно сте прави. Има огромни родословни дървета - и рода на дядо ми от Момчиловци, и родът на баба ми от Славеино се знаят до началото на 18 в. Когато пристигнах в Момчиловци веднага бидох разпознат от един далечен роднина. Учудшащо, при положение, че прадядо ми се е изселил още през 80-те години на 19-и век.

Радане, Беломорието е интересна тема. Селата в тоя регион са имали много здрава връзка с крайбрежието. Прадядо ми е израснал не в Момчиловци, а в Мароня, където са имали зимна къща и са водили стадата. Дълги години е работил като дюлгери и чещмеджия по егейските острови. Мнозина негови братовчеди са били полупогърчени още по онова време - средата на 19 в. - заради смесени бракове с гъркини по Гюмюрджина, Ксанти и Мароня.

Анонимен каза...

На втората снимка е къщата на Стою Калайджиев, въвел Рибния буквар в Широка лъка и първия учител в Стойките.

Анталия- почивка каза...

Много е тъжно да видиш как едно невероятно село,което има чудесена природа и история изведнъж загубва своят истински облик и започва да прилич на масовите населени места.Така и не мога да разбера защо е тази шарения с която решават собствениците да сложат изолация на къщите си.Като че започне от зелено, лилаво, розово, червено, синъо, все едно гледаме някаква детска рисунка където цветовете играят важна роля а това как то възприема сета. Радвам се че ни пишете, от доста време не съм ходила към този кай и нямаше да го позная.

ВИН проверка каза...

Страхотна публикация и несъмнено сте били с изправен автомобил, иначе няма шанс.