По този въпрос всички сме на едно мнение – политическите партии се идентифицират с целите си, с промяната, която участието им във властта би донесло на обществото.
За да определим целите, добре е да имаме споделена оценка за обществото днес и общо виждане за състоянието му в обозримо бъдеще. Едва тогава можем да поспорим за средствата и инструментите за постигане на желаната промяна. В предишен текст споменах, че един от основните стълбове на общественото статукво е фракцията на политическите мижитурки, които осъществяват ежедневната връзка на бизнеса и администрацията. Дребни чиновници, които използват властта си като средство за лично обогатяване, и зависими предприемачи, които не могат да оцелеят в конкурентна среда. Звучи твърде познато. Всъщност политическата мижитурка е най-устойчивият български обществен образ – познаваме го от фейлетоните за Бай Ганьо,
... помним го от времето, в което средната ръка българи “влизаха в Партията”, за да си осигурят командировка в Либия.Тези хора никога не са били преки причинители на обществените беди, а още по-малко – извършители на големите грабежи и престъпления, които съпътстват историята ни. Но винаги са осигурявали жизнената среда на партизанщината и корупцията и са затлачвали наченките на подем и развитие. Неколкократният крах на възрожденския идеал за модерно и справедливо европейско общество, не се дължи на някакви единични архизлодеи (каквито в новата българска история почти няма), а на безименната армия мижитурки, които в тихо съгласие поддържат обществения ни живот на нивото на собствените си знания, производителност и естетически стойности.
Резултатът е ясен – образование, стопанство и култура на нивото на Бай Ганьо Балкански. Социалните услуги и защитата на слабите са съобразени с щедростта и съчувствието на Алековия герой, правозащитната дейност – с неговите представи за справедливост, здравеопазването – с неговото чувство за солидарност. Чистота – според нуждите му, архитектура – според възможностите му. Марксизъм в действие... Публичният интерес е изместен от стремежа за лично благополучие на чиновника, той се мери по тесните му хоризонти и ограничените му представи за пълна софра и къща-прогимназия.
За Алеко и идеалите му няма много място у нас. Нито преди век, нито днес...
Съзнавам, че всичко това звучи много абстрактно. Но фракцията на политическите мижитурки в днешна България се състои от живи хора със своята история, интереси и борби. Ако комсомолските ни олигарси дължат положението си на задграничните операции на Първо Главно, банковите фалити и масовата приватизация, съвременните Ганьовците са продукт на РМД-приватизацията от края на 90-те години и модела на обществените поръчки от началото на ХХІ век. Повечето от тях са започнали кариерата си в СДС, с прякото покровителство на конкретни хора от тогавашния “син” елит – Христо Бисеров, Йордан Цонев, Евгений Бакърджиев...
Получили благосъстояние по пътя на политическата партизанщина и непотизма, те имат силен интерес от запазване на този модел на упражняване на властта....
(следва...)
10 коментара:
"... съвременните Ганьовците са продукт на РМД-приватизацията от края на 90-те години и модела на обществените поръчки от началото на ХХІ век..."
ОК, А КЪДЕ СЕ ДЯНАХА КОМСОМОЛСКИТЕ ОЛИГАРСИ И ОНИЯ ОТ БАНКОВИТЕ ФАЛИТИ И ОТ МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ?!
Анихилираха ли? Струва ми се, че има неточност в този израз, щото и ония от жан-виденово, а и преди това от берово време също са налични, нещо повече, дирижират господството на олигархията днес. А бившите "сини олигарси", ако изобщо има такива, са при Доган, но те свирят трета и пета цигулка май...
Типичен пример за бай Ганьовщина е и семейството на бившия премиер иванчо костов.
Жена му години наред се е натискала да получи облаги като партийна секретарка в БКП. А сега мъжа й се прави сякаш не се е облагодетелствал от БКП. :)
В същото време милиони други български граждани едва преживяваха.
прав си за много неща, но май имаш твърде високи очаквания от обществото. Дали ни харесва или не, користността, сметкаджийството и хитруването на ситно за чужда сметка са даденост, която едва ли ще изчезне току-тъй. В края на краищата, май точно Ганьо Сомов и подобните нему пресметливи люде от Подбалкана изградиха съвременна България.
Г-н Грънчаров,
аз съм последният човек, който би пренебрегнал ролята на червените олигарси в днешна България. И за тях съм писал много, а днес за сефте споменавам далеч по-дребната и ежедневна група на "мижитурките".
Димо,
единственото което очаквам, е да има НЯКАКВО обществено малцинство, което да не приема политическата корупция на ежедневно ниво като неизбежна даденост.
Партизанщината и непотизмът не са вятър или градушка, а човешки действия:)
Не си правя илюзии, че българското общество ще покрие скандинавски или дори централно-европейски стандарти на прозрачност и т.н. Но съм убеден, че е необходим ежедневен политически натиск в тази именно посока. Няма друг път към по-заможно, по-свободно и по-справедливо общество.
Плод на величавото ни соц.-образование е убеждението, че Бай Ганьо е единствено и само отрицателен обществен герой и т.н.
В този ред, Димо е прав и трябва да отбележим, че ганьосомовци са работили за положителния външнотърговски баланс, докато така добре обрисуваните мижитурки работят за отрицателния.
Не му съвсем е тук мястото да спомена, че част от това политико-бизнес мижитурстване е, като гепиш некой лев по един или друг начин, да го вложиш в:
а) търговия, разбирай внос според кесията на мижитурката;
б) кръчма;
в) разбира се, ако джобът позволява - имоти и строителство!
Мижитурките, бидейки такива, не рискуват с производство или своене на нови пазари. Те искат сигурен доход от гепеното, щото знаят, че утре може и баджанакът да не е в комисията за обществените поръчки.
E, очевидно паралелът ми е с деятелността на Бай Ганьо на родна земя. В тази част от фейлетоните персонажът няма и най-дребните симпатични детайли.
Тъй, тъй, съгласен. Поантата беше сравнението на бае Ганя с днешните политико-икономически мижитурки, които гледат да монополизират (по възможност) някой внос и оттам да грухат. На този фон, от обществено-икономическа гледна точка виждам положителното в ганьосомовци, а не че има нещо симпатично в бае Ганя га прави избори напр.
За сравнение, малцина са обърнали внимание напр. на факта, че концесиониращият половин България Екуест държи вноса на някой от най-популярните марки автомобили (Фиат, Мазда). Подобни примери има прекалено много.
Внос, внос, внос и билдинги. Това е мечтата на днешния о.з. Сомов.
няма нищо симпатично в Бай Ганьо, не ме разбирайте погрешно. Алеко е могъл да си позволи лукса да гледа на него с иронична усмивка, но за съжаление тая опция не е налица днес. В този смисъл съм съгласен напълно с моралното гледище на Радан.
Мен ме занимава по-скоро класическият въпрос на Адам Смит. Как от индивидуалното преследване на келепира, съвсем по сомовски, се ражда благосъстояние за всички. Част от отговора е безпристрастната публична власт и върховенството на закона. Нещо на което класическите политикономисти не са обръщали много-много внимание, тъй като са го приемали за даденост. Реалната кауза е да се градят силни институции и да се налагат правила на играта - колкото и утопично да звучи - отколкото да правим от байганьовците оскаруайлдовци или там каквото ...
Съгласен съм с Димо, ама напълно.
Но според мен не е утопично да се налагат правила на играта. Трудно е, но е sine qua non - ако няма правила, няма държава, няма общество. Има територия.
Според мен трябва да се изЯсним по две точки:
1. Има такова нещо като публичен интерес и
2. Нужна е малка администрация, която да се занимава САМО с дела от публичен интерес.
Прочее, това е голяма част от проблема с мижитурките - те се множат като зайци в администрацията и възпроизвеждат управленски дейности със стопански характер.
Публикуване на коментар