събота, 21 юни 2008 г.

Ще трябва ние да си платим...


Година преди парламентарните избори, Парламентът за пореден път отложи промените в Закона за обществени поръчки, които трябваше да осигурят контрол върху пилеенето на обществени средства. Не става дума за мързел или лоша организация. Въпреки популярната максима, не става и дума само за пари.

Управляващите в България проявяват забележителен инат в усилията си да съхранят лостове за “черно” финансиране на политическите кампании. Репертоарът не е твърде разнообразен... И забавянето на приемането на нови нормативни актове, и гласуването на негодни текстове имат една и съща цел: Те дават възможност на администрацията да прилага закона избирателно и както да осигурява привилегии на лоялни, зависими предприемачи, така и да елиминира конкуренцията им.

През последните години мнозинството отлага промените в Закона за обществените поръчки и така поддържа непрозрачността и корупцията в цялата система. Забавянето на Закона за устройство на черноморското крайбрежие на практика го обезсмисли, а Законът за конфликт на интереси, по признанието на вносителите си, е “скалъпен оттук-оттам” и негоден да предотврати нови афери. Във всички тези примери се проявява упорството на мнозинството да запази икономическото влияние на властта и възможностите за скрит лобизъм. И все пак финансовият интерес е само част от мотивацията на политическия инат. Същинската цел е цялостно запазване на един извратен политически модел. Купуването на гласове (особено успешно от 2005 година насам) преобръща самата представа за предизборно поведение. Важното е да осигуриш огромен финансов ресурс, а не да убедиш гражданите в качествата си. Всъщност най-добре е независимите граждани изобщо да не участват в изборите – и затова всяко действие, предизвикващо отвращение от политиката, е само от полза.

Позицията (или по-право позата) на президента Първанов в подкрепа на прозрачно финансиране, мажоритарен вот и политическа реформа е привидно по-приемлива. Най-малкото, според популярния афоризъм на Оскар Уайлд, “Лицемерието е дан, която порокът плаща на добродетелта”. Вследствие на изявите на президента, политическите добродетели на управлението не са укрепнали, но могат да се почувстват поласкани от платената дан... Естествено, малцина вярват на приятеля на Манджуков, Гергов, Божков и Доган, че се стреми към реформа на политическата система. Неслучайно изявленията му се приемат като етап от вътрешнопартийна борба, а не искрен отказ от практики и съюзници, ключови при преизбирането на самия Първанов.

Почти всички наблюдатели са на мнение, че държавният глава всъщност не иска сериозна промяна.

По-важно е обаче, че той изобщо не предлага подобна промяна.

(Прочетете прекрасния "Първанализ" на Иван Бедров)

... Мажоритарният вот просто ще улесни налагането на близки до президента “експерти и интелектуалци” в червената (и ГЕРБ-аджийската) парламентарна група и ще даде допълнителен ресурс на Ахмед Доган. Забраната за финансиране от юридически лица ще ограничи влиянието на утвърдени западни политически фондации (с напълно прозрачен бюджет и източници), за сметка на което ще насърчи допълнително наливането на средства от добре известни физически (понякога твърде физически) лица – лично или с подставени лица, но винаги с пари без ясен произход. Приятелите на г-н Първанов често са много богати физически лица, управляващи финансово затруднени концерни... Предложението за увеличаване на държавната субсидия за партиите, всъщност е изцяло в духа на политическия инат на мнозинството в Народното събрание. Големите парламентарни партии ще получат награда (с пари на данъкоплатците) за усилията си по съхраняване на статуквото. Държавната администрация ще се отблагодари финансово за възможностите за корупция, които депутатите от мнозинството осигуряват.

Поведението на управляващите не дава особени надежди, че те са способни да предизвикат промяна в модела на финансиране на кампаниите и упражняване на властта. Липсва им желание за такава промяна. Тя трябва да започне от тези, които имат интерес от нея, и да бъде финансирана от тях. Нужно е публично и прозрачно фондонабиране чрез частни дарения (от физически лица, фирми и неправителствени организации), съпроводено с ясни и конкретни ангажименти към дарителите. Само тогава ще знаем от кого зависят политиците и администрацията. Ако не искаме привилегии за мутрите, а независимо политическо представителство, ще трябва да си платим за удоволствието.

В крайна сметка, все пак става дума за пари.

Публикувано на 20 юни 2008г, във вестник "Кеш". Хипервръзките не са част от оригиналната публикация.


6 коментара:

Unknown каза...

Радане, току що зачеркна повече от 200 години държавно строителство и устройство в Западна Европа.

И мажоритарният вот, и забраната за финансиране от юридически лица са основни мерки в тези страни и благодарение на тях демокрациите им работят. Виж САЩ например - имат ли право техните корпорации да дават пари на кампании? А да не говорим за Европа, която е години напред по отношение на регулацията и политическата корупция. Без Италия разбира се... :)

Unknown каза...

И още нещо.

Ако не знаех кои сте ти и Иван Бедров щях наистина да се усъмня във вашата безпристрасност.

Явно схемата работи добре щом може да накара дори свестни хора като вас да повярват... :(

Радан Кънев каза...

Izvinyavayte

Oshte nyamam cyrilic na novoto PC

Po princip si prav, Ilia, shte otgovrya po-kusno.

Анонимен каза...

procheti statiata na Dachkov v aktualno.com

Анонимен каза...

Притеснени ли сте от завръщането на Красимир Премянов на политическата сцена? Много почна тоя да дава акъли и да се появява!

Радан Кънев каза...

Време за отговор:

Илия, съвсем не искам да зачерквам утвърдени практики (a propos, аз съвсем не съм специалист по политическо финансиране. Ако имаш повече информация, ще се радвам да споделиш - къде е забранено и къде разрешено финансирането от фирми, къде - от фондации и сдружения. Според мен във финансирането от фондации/сдружения няма нищо лошо, стига да минават редовен одит и да са известни приходите им.)

По принцип имам симпатии към мажоритарния вот и ми се чини, че ако някой ден тръгна да се боря за политически пост, бих го направил именно в мажоритарна среда.

НО: В постинга по-горе казвам нещо много просто - тези мерки (финансиране само от ФЛ и мажоритарен вот) не са в състояние да постигнат промяна на политическата система и нямат отношение към недъзите в нейното финансиране в момента:

А) В България липсва ясно разграничение между финансите на една фирма (корпорация) и финансите на нейния главатар и финансите на неговите слуги. Това е изобщо огромен проблем, не само за политическото финансиране. Но тук Иван Бедров е прав - дали е Банев или е АКБ, или са "физически лица" от агитката на "Берое"... при липсата на прозрачност какво има в АКБ, е все едно.

Б) Мажоритарният вот е МНОГО спорен инструмент в едно общество, в което има силни механизми на контрол върху медиите - пряка цензура, криминална заплаха, автоцензура, страх, пряка и косвена корупция. Погледни около собствената си партия и процесите на номиниране на кметове и на лансиране на медийни звезди като Божидар Димитров... Даваш ли си сметка, че БСП ще бъде в ръцете на вестник "Труд" и bTV? И все пак аз съм ЗА започване на някакъв мажоритарен процес, ако щеш с възпитателна цел. Но не се надам той да е решение на днеши проблеми.

В) Не мога да не се върна на източника на посланието - твърде скоро беше преизбран, и с твърде мръсни похвати (толкова по-мръсни, защото бяха напълно излишни), и с твърде противни застъпници и спонсори - физически лица.