Столицата на ... бирата

За първи път стъпих там преди 14 години. Нямах си представа какво значи европейски град. Нямах много представа какво точно значи Европа.


И изобщо не подозирах, че на този свят има повече от 3-4 вида бира.

Преди всичко, нямах никакви пари :) Бюджетът ми общо взето се изчерпваше с една голяма бира и кутия "Честърфийлд"...


... а няколко часа в евтина бирария в центъра на града изискваха да се разделя с месечната си заплата.


И преди 14 години, и сега, пикаещото човече не ми се стори особено интересно.

(е, тогава не правех асоциации с вътрешни министри...)

И до днес ми се струва, че степента на интеграция на ЕС не позволява да говорим за "столица на Европа", въпреки внушителния вид на Grande Place



Но столицата на бирата е очевидна. Достатъчно е да видим сградата на гилдията на пивоварите:


Или продукцията на ... манастирите:

България остана без правителство

Финансовият министър подал оставка, защото го снимали пиян. Хъмммм, ние очаквахме да я подаде заради настоятелните искания на ЕС...

След като прочели Националната програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол в република България (2009-2013) (вж. интересна таблица в блога на Иван Бедров), останалите членове на кабинета констатирали, че се намират в графа "последен стадий на алкохолизъм - зависимост ІІІ равнище" и последвали финансовия министър.

Следват избори "2 в 1", но липсват кандидати...

Да дойдат санитарите.

Пардон...

Aпокалиптичният сценарий се развива в Япония. Японският кабинет ще оцелее, поради наличието на трезвени министри в кабинета.


У нас е експериментално доказано, че пиянството, а и корупцията, не са повод за оставка.

Снимката е от БГНЕС.

The Voters must be crazy - част IV

80-те години на ХХ век са наистина паметен период. Не, не говоря за падането на Берлинската стена...

В началото на 80-те излезе първа част на филма "Боговете сигурно са полудели", който оформи светогледа и чувството за хумор на цялото ми поколение. Съвременният свят, видян през погледа на бушмените от Ботсуана...

В края на 80-те пък завърши "грубия строеж" на Нещото на Окръжна болница, което оформи представите ни за градската среда на София за последните 20 и кусур години - грозно, за сметка на което - недовършено:


От три години насам знаем, че това е новата сграда на НАП. Има си табела и краен срок. Някъде през 2007... Три години по сградата не е пипнато нищо. Пардон, освен табелата.

Днес разбираме, че нищото е струвало ... 26 милиона лева.

Странен е и фактът, че от около 31 милиона евро, отпуснати на НАП за сградата на "Цариградско шосе", 26 милиона са похарчени за консултанти, проекти и проучвания. Сградата обаче е в плачевно състояние от години и по нея не е направено нищо.

Това е само малка част от очевидните далавери с парите ни, които върти НАП.

Друга част явно е софтуерът. От ... Ботсуана:

Софтуерът е на южноафриканския клон на френската фирма "Бул" и освен в България, с него се е работило в Ботсвана, Зимбабве и Саудитска Арабия. Освен, че са похарчени маса пари за софтуера, служители на НАП многократно са командировани в Ботсвана за обмяна на опит и обучения.

Е, кои са бушмените?


Боя се, че СМЕ тези, които избрахМЕ партията, започнала и зарязала "Нещото" през 80-те, да го продължи през юни 1990, през декември 1994 и през юни 2005. - три части на филма... Говоря в първо лице, макар да не съм гласувал за тази партия. 26-те милиона са и мои пари...


Днес (пак) предсказват на партията на др. Мургина резултат от над 20% от гласовете.

Избирателите сигурно са полудели...

Добри новини от Израел?

Въпрсителният знак накрая на заглавието е важен.

Но основната новина е добра. Ципи Ливни и "Кадима" печелят изборите, въпреки прогнозите за съкрушителна победа на "националистите".


С един глас, но печелят. Печели визията за съществуване на две държави, но и за категорична защита на населението на Израел от нападенията на тези, които не признават държавата.

Наистина, както отбелязва световната преса (например Le Figaro), шансовете за кабинет на Ливни не са големи.

Наистина, безумният, бих казал самоубийствен популизъм на съветските възпитаници на Либерман печели гласове.


Наистина, Партията на труда на Барак изживява най-тежките си дни, а надеждите за траен мир в Близкия изток са традиционно свързвани с нея.

Но същественият факт остава - надеждите за продължаване на мирния процес и за разумна политика на единствената демократична държава в региона печелят. С един глас.

Чиновниците - само по парфюм

Сещате ли се отвратителната мутренско-курвенска реклама на парфюм "Евтерпа"?

Накратко мутресата пита какво да си облече, а мутрата й вика - "На, облечи си този парфюм". Тя пък вика нещо като "Мяяяяяяу, парфюм!" Простотии, с една дума.


Е, ето още малко простотии:

Да защитаваш националната икономика може и да е протекционизъм, но няма нищо срамно в това. Има още много примери. Италианските чиновници например се обличат в италианска козметика.

Това е любимецът ми Мурджов от МВРО, пред Bulgarian Post.

Очевидно българските чиновници следва да се обличат в българска ... козметика. Не е чудно тогава, че в Mall of Varna протестират срещу ниските обороти (???). Все пак там продават дрехи, а не българска козметика...

За ценителите на българското и българщинАта, както ги разбира Мурджов, нагледен мат'риал:

Нов Национален Идеал?

Темата за големите цели пред едно общество винаги ме е вълнувала. Най-малкото защото няма друг общовалиден и разумен критерий, по който да се правят малките, ежедневни избори.

Или защото всички сме свидетели на резултатите от безцелието, настъпило след края на Първата световна война и продължило общо взето до декември 1999година.

Затова и ми стана по-скоро тъжно, отколкото забавно, когато прочетох това:

България и българският народ се нуждаят от своя Нов Национален Идеал. Той трябва да е чист и да начертава пътя напред в годините. Българите имат необходимост от цел и посока, от нещо непреходно, което да осмисля самосъзнанието ни, корените ни и саможертвата в името на бъдещето на нацията.

Автор на драматичното прозрение не е кой да е, а известният политически тарикат Стефан Личев, началник на не-знам-кой-точно земеделски народен съюз (НЗНС) и политически ортак на Христо Ковачки:

(Снимка: Капитал)

Наистина трогателно. Патерицата на БСП и Първанов се е замислила за "... своята свята доктрина за идните поколения...". Основните автори на тегави анти-европейски послания, задължителните съюзници на всяка ad hoc коалиция срещу реформите, щели да "синтезират" "мисията на един народ, създал най-старата европейска държава" ...

Какво се учудвам.

Те вече успяха:

(Снимка: Нетинфо)

Достатъчно общовалидно ли ви се струва? Особено задния плакат...

Турисити съ диприсиръни ...

Последната седмица посветих на опити да карам ски по ледовете и калищата на Пампорово ...


и Чепеларе. Ските са приятен спорт, особено ако има сняг...

(приятна пролетна гледка от известния "зимен" курорт Чепеларе)

И доста добре прекарах. Тук позирам на една от малкото заснежени и обработени писти (т.нар. "Язовира" или "Дамската" на Пампорово) в ослепително сини одежди:)


Най-приятно беше на самия връх Снежанка. Там има сняг и слънце и може да си побъбриш с приятели вместо да си трошиш коленете по леда надолу...


Но постоянно се сещах за думите на предприемача К. от областния град П., който преди точно две години се опитваше да обясни защо не отчита никакви приходи на собствениците на един "апартхотел" в курорта Б.:

Туристити съ диприсирани гус'ин Кънив, кат' видат тая кал и съ диприсирът...

(На снимките - "тая кал". Доста е диприсираща...)

Тъжната истина е, че българските зимни куророти, и особено тези в Родопите, не могат да осигурят и един месец сносни условия за каране на ски. Всичките безумни инвестиции в района (десетки завършени и стотици незавършени нови хотели, нови лифтове, нови писти и цели нови "ски центрове") са обречени. Всички те са извършени с единствената идея да се смъкнат бързи пари от гърба на заблудени англичани и руснаци, които четат брошурки за 150-дневния ски сезон на Пампорово.

В момента положението е повече от тъжно. Новият лифт (шесторен!) от с. Стойките към Снежанка (за който писах тук) върти по цял ден за 20 души пътници, новият лифт на Чепеларе (четворка) - за три пъти по толкова. В замяна на това картите на Пампорово са по 50 лева на ден, срещу което скиорите получават не повече от 3-4 сносно обработени и годни за каране (в горната си част) писти.


На снимката съм с известен столичен зъболекар, който си счупи ръката още първия ден на необозначен участък от писта, в който зееше трап около 1.5 метра дълбок и 4 метра дълъг. Без коментар...
Лек обяд под пистата не пада под 12 лева на човек и изобщо цените са твърде сходни с курорти на височина над 3000 метра в Пиренеите и Алпите, на които има по 100-150 км писти на разположение.

За да бъдем справедливи, цените в Чепеларе са ниски, а яденето е прекрасно.

(На снимката с Деничката очакваме обилна и евтина вечеря.
Само че целта на почивката не беше плюскането...)

Ще попитате - какъв е тогава смисълът от тези (нови!) съоръжения, нали някой инвестира в тях, общината ги подкрепя и т.н. Ами много просто - единственият смисъл е да се оскъпят вече купени земи, гори и парцели, в които да се построят поредните "апартхотели", да се продадат поредните апартаменти, а после да се изсекат нови и нови гори. Вече имах повод да пиша, че все още (и слава Богу) неосъщественият проект "СуперПерелик" е връх на безумието, по изложените съображения.

Остава да се надяваме, че финансовата криза охлади мераците за бърза печалба чрез затриване на природата и курортите.

Защото устойчиво развитие съвсем не е само празен шаблон, особено по отношение на печалбите на местните общности от туризма... Все повече хора разбират, че от диприсирани туристи пари не се правят.

И накрая малко красота за душата - по високите склонове има сняг. Ако не достатъчно за ски, то поне предостатъчно за да зарадва окото:




Може би трябва да се отдадем на пешеходен туризъм и през зимата...