петък, 6 февруари 2009 г.

Нов Национален Идеал?

Темата за големите цели пред едно общество винаги ме е вълнувала. Най-малкото защото няма друг общовалиден и разумен критерий, по който да се правят малките, ежедневни избори.

Или защото всички сме свидетели на резултатите от безцелието, настъпило след края на Първата световна война и продължило общо взето до декември 1999година.

Затова и ми стана по-скоро тъжно, отколкото забавно, когато прочетох това:

България и българският народ се нуждаят от своя Нов Национален Идеал. Той трябва да е чист и да начертава пътя напред в годините. Българите имат необходимост от цел и посока, от нещо непреходно, което да осмисля самосъзнанието ни, корените ни и саможертвата в името на бъдещето на нацията.

Автор на драматичното прозрение не е кой да е, а известният политически тарикат Стефан Личев, началник на не-знам-кой-точно земеделски народен съюз (НЗНС) и политически ортак на Христо Ковачки:

(Снимка: Капитал)

Наистина трогателно. Патерицата на БСП и Първанов се е замислила за "... своята свята доктрина за идните поколения...". Основните автори на тегави анти-европейски послания, задължителните съюзници на всяка ad hoc коалиция срещу реформите, щели да "синтезират" "мисията на един народ, създал най-старата европейска държава" ...

Какво се учудвам.

Те вече успяха:

(Снимка: Нетинфо)

Достатъчно общовалидно ли ви се струва? Особено задния плакат...

7 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Простотията не ходи по гората, а по хората.

Зелен Бетон каза...

Въпросът за националния идеал е наистина сериозен и фундаментален. Безусловно имаме нужда от такъв - и то без прилагателното "нов", защото в момента нямаме НИКАКЪВ.

Но да се разсъждава за това ТОЧНО СЕГА е все едно да те е тръшнала двойна бронхопневмония, а ти да си мислиш къде да си направиш резервация за ски на Боровец другата седмица.

Национален идеал (като дългосрочна национална стратегия) НЕ МОЖЕ да да бъде формулиран без наличието на поне две неща:
- консенсус на обществото по основите на ценностната му система; и
- консенсус на обществото по непосредствените му приоритети.

Смятам, че това е очевидно за всеки мислещ човек. Също толкова очевидно е, че тези две условия въобще не са налице. Образно казано, докато къщата ни се събаря, и то с активното участие на мнозина от нейните обитатели, е ненормално (меко казано) да градим концепции за съвместното си бъдеще в нея.

При това положение, който и да си отвори устата с подобни апели В МОМЕНТА, няма начин да не го заподозра в опит за извличане на лични дивиденти, манипулация, слабоумие, позьорство, безхаберие или най-малкото в повърхностност.

Това за мен изчерпва въпроса. Засега.

Лъчезар П. Томов каза...

Силна България в Обединена Европа.

Анонимен каза...

Към Зелен Бетон: Когато Паисий Хилендарски формулира национален идеал през 1762 г. не съществуват нито "консенсус на обществото по основите на ценностната му система", нито "консенсус на обществото по непосредствените му приоритети".С Вашата теза позволявате на Хр. Ковачки да формира национален идеал днес.

Elica каза...

Искам да направя само едно малко уточнение - Стефан Личев може и да се назовава лидер на земеделска организация, но всъщност нито той, нито неговите поддръжници са земеделци. Това е видно от политиката, която водят; от идеите и принципите, които защитават. Не може да си патерица на агент Гоце, да си ЗА отварянето на АЕЦ Козлодуй, да си в коалиция с олигарха Ковачки и т.н. ...и да си земеделец! Стефан Личев е просто един измамник, политически брокер и безпринципен мръсник. Това трябва да е ясно на всички!

Зелен Бетон каза...

@Анонимен:

Напротив, с моята теза НЕ позволявам на НИКОГО да си играе с формулирането на национален идеал. И то не само на Личев или Ковачки, а и на значително по-качествени хора.

Ако някой иска да си разсъждава самостоятелно над тази тема, както преди векове Пайсий в килията си, това е друго. Възможно е - докато ние си говорим тук - на нечий компютър, в някой текстов файл, вече да я има написана онази фраза, идея или концепция, която един ден ще бъде националният ни идеал.

Но като казвам "формулиране", нямам предвид това. Днес не е времето на Паисий, когато националният идеал е бил формулиран от един интуитивно прозрял в бъдещето човек, и разпространяван тайно и апостолски в продължение на дълги години.

Днес "формулиране" означава изкристализиране на този идеал в процеса на всеобща публична дискусия. А такова нещо - днес, у нас - е обречено на неуспех, по причините, които съм посочил.

Така че не ме интересува дали е Личев, Ковачки или който и да е - бих заподозрял в зла умисъл (или най-малко в безотговорност) ВСЕКИ, който настоява незабавно да се заемем с формулиране на национален идеал. Защото не само че е невъзможно в днешната ситуация да стигнем до съгласие за такъв, а е почти сигурно, че самата идея за него ще бъде компрометирана.

Сега по-ясно ли е?

Петър каза...

Опазил ни Господ от националния идеал на "Напред". Гледам обаче, че социологическите проучвания ги включват като бъдещи участници в парламента. Дали са купили агенциите или достатъчно гласове, че наистина да влязат? Друга логична причина не виждам...