Защо не се кандидатирам за народен представител?

Verba volant, scripta manent.

Хубавото на един политик с лична страница в интернет е, че винаги можеш да провериш какви ги е приказвал преди някоя и друга година (в моя случай - от преди да се захвана активно с политика, тъй и тъй).

Именно затова, и поради значителния - често провокативен - интерес към темата в десетки коментари под различни мои текстове, искам да напиша нещата съвсем кратко и ясно, като предварително моля читателите да ми простят, че ги занимавам със себе си (в крайна сметка фактите са в заглавието - другото е кратка аргументация):

Срокът за издигане на кандидатури в рамките на ДСБ изтече. Сърдечно благодаря на Петър Москов за номинацията, но аз няма да се кандидатирам.

Първо да кажа, че причината не е в резервите ми към коалицията между СДС и ДСБ. Отдавна казах, че приемам решението на мнозинството от съмишлениците си и съм убеден, че тази коалиция е разумната алтернатива на предстоящите избори. По тази причина отправям лична молба към разколебаните си приятели да подкрепят - не само в изборния ден, но и през кампанията - дясната реформаторска коалиция.


Причините са следните:

1. Преди година, когато бях избран за председател на ДСБ-Средец, изрично казах, че целта ми не е да попадна в листите за изборите през това лято;

2. С приятелите от "Средец" съвсем не сме постигнали целта си да "свалим" политиката на квартално ниво, макар да напредваме успешно в тази посока - има още работа в махалата;

3. Стопанските условия в страната не предполагат човек да зареже бизнеса си и партньорите си точно в такъв момент и да се "приюти" на бюджетна заплата. Аз не бих подкрепил политик, който бяга от кризи и предизвикателства в личния си живот.

4. Last not least - на тези избори от община "Средец" и 24 МИР се кандидатира г-жа Евдокия Манева.


Винаги съм се възхищавал на г-жа Манева - и като министър на околната среда, и като председател на СДС-София, и като народен представител от опозицията. Не се сещам за друг министър на околната среда, който да не е клекнал пред бизнес-интереси и корпоративен натиск. Да не говорим, че през последните години това министерство е средище направо на рекет и корупция... Не виждам какво по-добро да направя от подкрепата за такъв кандидат.

Тези съображения не означават, че ми липсват политически амбиции - съвсем не. Но за всяко нещо си има време и място, и аз съм си на мястото сега.

За гражданските свободи и контрола върху службите не може да има компромис

Да започнем с шаблоните:

На тези избори за първи път ще гласуват родените след 1989 година. В политиката влизат млади хора, необременени от комунистическия режим. За първи път след влизането в ЕС България избира парламент. Коалицията между СДС и ДСБ прегражда пътя на социалистите и ДПС към властта. Освен това кризата и спукването на балона на рушветчийския икономически модел "Станишев" мобилизират доскоро разсеяните представители на средната класа.

Този последният шаблон е мой -отпреди няколко седмици...

Всички тези твърдения са истина. И все пак те не съдържат никаква гаранция, че България ще бъде по-добро място за живеене и работа след 4 или след 40 години. На този свят има десетки държави, в които млади хора, необременени от комунистически режими, управляват изключително крадливо и некомпетентно. След много кризи политическото и финансовото влияние на мафиотските кръгове само се увеличава. Дори в ЕС има общества, които съвсем не са пример за прозрачни политически процеси и честна стопанска конкуренция. От 2007 г. насам тези общества просто са с две повече...

Няма съмнение, че сериозна промяна в България не е възможна без цялостна реформа на дейността на службите за сигурност. Без същинска прозрачност, без политически контрол, без гаранции за сигурността на отделния гражданин срещу подслушване и съхраняване на лична информация обществото ни ще продължи да се върти в порочен кръг на протекции, зависимост, изнудване и в крайна сметка страх и бедност. Работа на партиите от десницата е да дадат на гражданите гаранции срещу прекомерната намеса на службите в личния им живот и в бизнеса им. Работа на партиите от десницата е да гарантират и прекъсване на връзката между олигарсите, местните феодали и правозащитните органи. Работа на партиите от десницата е, най-сетне, да обясняват на гражданите, че вездесъщото влияние както на местните бабаити, така и на службите е пречка пред свободата и богатството на всяка общност.

Опозиционните политици от СДС и ДСБ вършат тази работа в голяма степен успешно. Депутатите от двете партии активно се противопоставят на опитите на МВР да прокара през парламента възможности за безконтролно наблюдение върху кореспонденцията. Дясната опозиция от месеци предлага съвършено нов и различен модел за парламентарен и политически контрол върху работата на службите. Още от 2003 година СДС, а впоследствие и ДСБ (веднага след учредяването си) призовават за извеждане на прокуратурата от позицията на всевластна и безотчетна част от "съдебната власт" и поставянето й под парламентарен контрол във взаимна връзка с подчинените на изпълнителната власт правоохранителни и правоприлагащи органи. Един от големите успехи на десните партии е убеждаването на ГЕРБ и Бойко Борисов в правилността на тази позиция.

На този фон е несериозно да се говори, че десницата не предлага алтернатива на корупционния модел на управление на държавата - това просто не е вярно. Вярно е обаче, че тези постижения на ДСБ и СДС, все още недостатъчно известни на обществото, могат да бъдат лесно компрометирани, ако не бъдат издигнати като основни принципи при разширяването на коалицията с нови партньори.

Симпатичен или не (за моя вкус - не твърде), Яне Янев е от малкото политици в България, които наричат управлението на местните бабаити с истинското му име - феодализъм. От друга страна, партията му РЗС стана популярна по местните избори с доста спорната практика да отдава цели общини "на концесия" именно на регионални бабаити. Това доведе и до доста сериозни обвинения за купуване на гласове, насочени не директно към г-н Янев, а именно към тези общински "концесионери".

(Снимка на Антон Станков, News.bg) Яне регистрира листи в ЦИК - но чии листи?

Още по-тревожен е навикът му да размахва папки с неизяснен произход и съмнителна достоверност, при това придружени с ясен намек, че информацията излиза от ДАНС. Близостта между един политик и службите за сигурност на държавата не говорят добре нито за политика, нито за службите. А на фона на информацията за десетки хиляди незаконни подслушвания всяка папка с неизяснен произход може би е резултат на неправомерна дейност.

(снимка - Юлияна Николова Darik news) Яне внася папки. Откъде ги е взел?

Яне Янев и РЗС могат да бъдат силен съюзник - те имат медийно влияние и известна обществена подкрепа. Но ако прийомите за добиване на тази популярност са в противоречие с принципите на реформаторската политика, има опасност от разколебаване на най-последователните привърженици на каузата на модерна и свободна България. Този въпрос трябва да бъде изяснен предварително. По темата за гражданските свободи и контрола върху службите не може да има компромис именно защото е очевидно, че пред реформистите в България има много сериозни възможности. Големите надежди и амбиции, които ражда дясното обединение, носят и големи рискове... Явление, представено ни най-добре от Шекспир в трагедията "Юлий Цезар":

В плаването на живота има момент на прилив,

който – щом го хванем – понася ни към слава,

а – пропуснат – оставя ни за цял живот със кил,

заседнал в плитчини и злополуки.

Текстът е публикуван във вестник "Седем" на 25 март

Moже никой да не ме иска, ама и аз лесно се не давам

Една приятелка с чувство за хумор (която, вярвам, мнозина искаха...) обичаше да пуска този лаф.

Сега един политик без чувство за хумор го повтори, по своему:

ССД се отказва от участие в дясна коалиция при условията на Иван Костов, съобщиха от пресцентъра на Съюза на свободните демократи( ССД). След като анализира резултатите от проведените през миналата седмица преговори със СДС и ДСБ, Политическият съвет на ССД реши, че не може да приеме поставяните от модела Костов условия...

Аз пък ще цитирам него:

ОХ, ОЛЕКНА МИ !

За съжаление "моделът Костов" не можа да се справи с "модела Софиянски" през 90-те...

Лесно ще забравим първия доказано некорумпиран български политик.

Но трудно ще забравим наследството му, което и внуците ни ще имат пред очите си.

МВР Brother

БСП и ДПС все пак ще вкарат безконтролното подслушване в пленарна зала. Подробности в Mediapool и в блога на Бого Шопов.

Управляващите са готови да престъпят собствения си правилник, за да осигурят на МВР и ДАНС необходимите за изборите папки с компромати и инструменти за изнудване на "дарители"...

(МВР Brother слуша - снимка БГНЕС)

Защо ли не се учудвам:

10 политически партии и граждански организации подписаха Декларация за чист парламент 2009, предаде репортер на Агенция "Фокус".

Сред политическите партии, подписали декларацията са ССД, Новото време, РДП, ЕНП, БНД, БСДП, ПД Социалдемократи, ДСБ, РЗС и Зелените. С подписването на декларацията те се ангажираха да не издигат кандидатури на лица, които са били служители и сътрудници на Държавна сигурност ...

БСП и ДПС, естествено, не са подписали (засега няма подпис и от СДС, но при тях нещата в момента стават по-бавно, ще подпишат)... Те не само не осъждат доносниците и изнудвачите от миналото - те създадват доносниците и изнудвачите на бъдещето.

Иначе Станишев е много загрижен за гражданските права:

Премиерът подчерта още, че при евентуална коалиция ГЕРБ-Костов би могло да настъпи авторитарен режим. (по БГНЕС)

Ужас, ужас... авторитарен режим. Ще вземат да ... подслушват незаконно? Като нас?

Или страхът е от друго?

Поправка "Анти-Костов" готвят БСП, ДПС и НДСВ. Те обсъждат изборната бариера за коалиции да бъде вдигната от 4 на 8%. Дискутираме предложението, най-вероятно то ще влезе в парламента, съобщи за "Стандарт" член на соцръководството. (по "Стандарт")

Розовите другари са се спекли.
Спокойно, другари - и 8% няма да помогнат. Без паника... И да кОпате, и да не кОпате...


... все сте в трапа.

Управлението на феодалните касти в България никога не е преставало

На сайта на радио Deutsche Welle има страница с представяне на български блогъри.

Преди половин месец бях при тях и мисля, че се получи много приятен разговор. Тук можете да го прочетете, а под страницата има плейър - който иска да слуша.

Ето акцентите (по нашенски - ударенията):

За причините за бедността:

Докато администрацията е придатък на бизнеса, който пък без администрацията не може да съществува, тоест докато тази корупционна връзка не бъде разкъсана, България няма да престане да е бедна държава. Хората не са свободни да правят пари, да правят бизнес, да печелят с честен труд.

За феодалите, които са в основата на тази порочна връзка:

Управлението на феодалните касти в България никога не е преставало. Започнало е преди 10-ти ноември 1989 и продължава след промените. Това, което наблюдавахме по времето на Луканов, много изявено по време на правителството на Беров, беше всъщност апогеят на победата на късно комунистическите феодали...

За вечния въпрос - защо феодалите преживяха реформаторското управление '97-'01:

Много показателен за хамелеонщината в българската политика е примерът с Христо Бисеров - бащицата на сините велможи от 1997г. Днес той е в ДПС и не случайно е там...

Още малко за Бисеров - в блога на Ваня Панайотова.

За изхода:

Промяната е неизбежна, както казах. Но тя ще е еволюционна. Няма Волен Сидеров с воленомобила да измете корупцията. Бавно ще се европеизираме, бавно ще забогатяваме.

Не е кой знае колко оптимистично, май. Но в никакъв случай не е черногледа позиция:)

След "старите кучета" идва ... сериозен политически дебат

Вчера ми се запали мейла.

Статията на в-к Капитал - "Кой идва след старите кучета" май не остави никой равнодушен.

Реакциите бяха най-вече по повод на думите на Пепи Николов:

Смята, че ДСБ са консерваторите в България, и изброява трите кита на консервативната политика - капитализмът, патриотизмът и църквата. Самият той е противник на узаконяването на съжителството, противник на гей браковете, "за абортите съм на леко по-балансирана позиция, но отново съм критичен".

Не се учудвам, че много хора ме потърсиха по този повод. Известно е, че аз не стоя на същите позиции по тези въпроси. Пък и съм убеден, че сред нашите привърженици има особено разнообразие от становища. Ние сме единни за ролята на ченгетата, за контрола върху службите, за подслушването, за външната политика, за социалната политика и рефромите в образованието и здравеопазването.

Фотограф: Цветелина Ангелова, "Капитал"

А по други въпроси водим разговори (често доста задълбочени и интересни).
Но не виждам защо трябва да стреляме по човека, който опитва да започне дебата и честно излага позицията си.

Идва време в България да се водят тези разговори - за съжителството, за правата на гей-двойките, за абортите.

Ако "старите кучета" осъществиха приватизацията и административната реформа, започнаха здравната и образователната реформи, сложиха началото на нова социална система, политиката не свършва с това.

Първо - има още една много важна задача, за да говорим за "Края на прехода" - истинска и дълбока реформа на сектора за сигурност и правосъдната система. Нова дефиниция на понятието на "сигурност" и нови форми на политически и обществен контрол върху репресивните служби.

И второ - политиката не свършва с реформирането на социалистическата ообществена система. Нормалната "политика" сега започва. И е съвсем естествено да започнем разговора по споменатите теми.

Така че ДСБ не е партия на методистите от Алабама, нито партия на кореняците-софиянци (Преди повече от година писах един текст за прекомерното вторачване на ДСБ в наследствен "елитизъм". Искам само да припомня, че дядовците, с които се гордеем, в общия случай НЕ СА РОДЕНИ В СОФИЯ, тук само са умрели някои от тях. И ако има повод за гордост, той е именно, че са изминали дълъг път, а не че са се родили в прилична махала).

ДСБ е партия, която не се страхува да води деликатен и сериозен политически дебат. Затова съм в ДСБ, а не защото съм някакъв Dixie консерватор :)

Но това не пречи да разведря читателите с една класичека Dixie песен от 70-те:

Внасяме промените в "Синята зона" в СОС

Проектът "Зелена зона София" продължава.

Днес на пресконференция в сградата на общината представихме предложенията за промяна на наредбата:

- до 10% места служебен абонамент, и то само за обществено-значими дейности;
- разширяване на зоната за "преференциално паркиране" от една пряка до един административен район;
- права за преференциално паркиране и на живеещите по настоящ адрес и на хората с лизингови автомобили.

Подробности - в медите (имаше много голям интерес) и на блога на проекта ни.

Олигархия няма. Криза има?

Премиерът Станишев (цитат от "Медиапул"):

Първо мога да кажа моето лично мнение, че олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавната и която определя държавната политика, в този смисъл няма. Има... богати хора, които се стремят да оказват влияние, но това влияние не е по никакъв начин по-голямо от много други европейски страни...

Бизнесменът Шарлопов (цитат от Money.bg):

Като мерки срещу кризата той замразява своите проекти - след завършеното обновяване неговият хотел в германския град Фройденщад до известния курорт Баден-Баден засега остава затворен, няма да стартират 5-звездният комплекс в Северна Гърция и еко селищата в Априлци, Хисаря и Велинград.

(бизнесменът Шарлопов - снимка Иван Бъчваров, "Стандарт")

Бизнес-семействата (?) Шарлопови, Баневи, Барбукови, Стойкови (цитат от "Капитал"):

... плашат финансовата криза и я горят на клада, тъй като основните бизнеси на компанията били сериозно засегнати от стагнацията в икономиката. ... Гостите предприемачи също били наложили кожи върху гърбовете си, а Николай Банев бил с характерното си манто от змийска кожа.

Станишев е прав. В България няма олигархия.

Вече няма.

По една елементарна причина - т.нар. "олигарси", a.k.a. спонсорите на БСП, са толкова прости хорица, че набутаха всичките си пари (независимо как и с чии протекции, но все пак спечелени в "реалния", производителен сектор) в т.нар. туризъм, a.k.a. строителство на бетонни чудовища с неясна цел и неизвестна клиентела.

(Банев имаше десетки фабрики в АКБ-Форес. Сега има картини)

В момента цялата група кукери от пернишки села и градчета е затънала до гуша в разходи за поддържане на "туристическия бизнес" и не им остава друго освен да палят огньове и да баят на кризата да си ходи. Представяте ли си как Баневи, Барбукови, Евгени Минчев и вся осталная ...

(Барбукови на Граовски бал)

... публика на Виенски балове с граовски привкус бучат вуду-кукли на кризата, навлечени с дрехи от змийска кожа.

Хммм... боя се, че не помага.

Доста се позабавлявахме с Комитата и Илия на тази тема в 13-то предаване на "Пристрастно" по RE:TV

#13 Пристрастно - IV част
Uploaded by komitata

Съмнявам се, обаче, че на работниците в "империите" на кукерите им е забавно. Това е тъжното в цялата наша стопанска гротеска.

Everybody loves ... госпожа Емилия

Moят скромен памфлет, посветен на г-жа Емилия (Масларова) пожъна неочакван, но пък обясним, успех.

В рамките на няколко часа текстът беше публикуван в E-vestnik, Afera.bg, Actualno.com и Kafene.net - без да броим десетина блога и други страници, които са го постнали директно от Actualno.com ...

Явно е, че обществеността отдавна храни топли чувства към министър Масларова и оценява по достойнство както забележителните постижения на кабинета "Станишев" в областта на социалната политика, така и особения чар и стил на другарката, пардон, госпожата.

(снимка - Actualno.com)

Явно е също така, че брилянтната PR идея на червения щаб да тропоса г-жа Емилия в реалити-шоу в компанията на бай Милко Калайджиев дава резултат.


Мноооооого лошо резултат...

E, поздравявам всички върли фенове на госпожа Емилия с една чудесна песен от времето, когато тя още беше млада надежда на столетницата:

Как сте? Как сте? ...
Как сте, госпожа, в тия трудни времена?
Госпожа ... Как я карате сега ?
Госпожа Емилия тъжно махва с ръка.
Не е за нея тоя нов побъркан свят.

VIP Sister

Трудно е за министър Масларова да подобри собствените си рекорди по безвскуно поведение (Дори не споменавам съмненията за корупция и конфликт на интереси).

Да си припомним:

- чепиците за хиляди левове и прочие парвенющини в облеклото;
- дискусията за автомобила "Бентли";
- пианото на Лора Каравелова;
- посланието "Много сте активни, нали бяхте гладни?" към протестиращите пенсионери

(снимка Велко Ангелов, "Дневник", благодарение на Иван Бедров)

..............
.............
.............

И все пак, госпожа Емилия е на път да постигне нов личен рекорд по безвкусица - участие в предаването VIP Brother 3.

Не се възмущавам толкова заради откровено предизборния характер на тази халтура. Честно казано, очаквам тази инвестиция да излезе през носа на "социалната партия".

Не се възмущавам и поради абсурдното участие на висш публичен служител в една комерсиална продукция - не вярвам Масларова да прикове вниманието на мъжката аудитория и да повиши рейтинга на реалити шоуто...

(снимка Dariknews)

Възмутителното е друго:

Работа на Масларова е стотиците милиони, отделяни от бюджета (i.e. наши пари) за социални дейности да са достатъчни за обезпечаване на материалните нужди на изоставените деца.

Работа на Масларова е да няма мизерия в социалните заведения.

Работа на Масларова е да няма нужда от подобни "благотворителни" шоу програми и децата от домовете да живеят достойно без съмнителната помощ на Милко Калайджиев, Златка, Устата и други части на тялото.

(Прочее, няма лошо Милко Калайджиев да помага на децата както намери за уместно. На него не му плащаме ние за това. И тук е тънката - и може би единствена - разлика между бай Милко и г-жа Емилия...)

Работата на Масларова е, в крайна сметка, да спести на сираците в България унижението, което всяка подобна публична халтура представлява...

Работа във VIP Brother Масларова просто няма.

БСП и кризата - La vie en rose

Тази седмица два пъти ми се случи да споря с комунисти, пардон, представители на БСП.

Става дума за представители на управлението, а не за касиерката на блока с начервените пирги. Един вид - институционализирани бесепари.

И не мога да спра да си тананикам:

Quand il me prend dans ses bras

ll me parle tout bas

Je vois la vie en rose

ll me dit des mots d'amour

Des mots de tous les jours

Et ca m'a fait quelque chose

Другарите наистина живеят в собствен, розов свят, oписан от премиера Станишев в нарочна научнофантастична статия. Свят, в който пенсионерите се плацикат по курортите, Румен Петков пие кафе с братя Галеви на "Спартак", спонсорите им продължават да продават въшливите си апартхотели на наивни чужденци, а строителният "бум" да прикрива първобитната структура на трудовия пазар.

Свят, в който България е "енергиен Давос", Марио Николов е почтен предприемач, а DJ Сергей скречва в компанията на Че сред весели младежи.


Имам само две обяснения:

Или другарите са изпаднали в класически denial (отрицание) в лицето на кризата и са блокирали като заек на влакова релса, втренчени в приближаващата се светлина на локомотива...

... или знаят, че по-зле от 1990 и 1996/97 просто няма как да стане и се чувстват искрено щастливи в края на най-успешното социалистическо управление на България.

Двата варианта ме тревожат еднакво.

За да се раведря, пускам малко музика. Edith Piaf и ... La vie en rose:

Необходимо и ... недостатъчно.

СДС реши да не скача от балкона (ако следвам вчерашната си логика).

Националният съвет на СДС е взел трудно, но необходимо решение за продължаване по пътя на сътрудничеството. Новият лидер на СДС излезе като победител от първата си сериозна схватка в партията.

(Снимка - Асен Тонев, "Дневник")

Дотук добре.

Необходимо, но далеч не достатъчно.

Следва истинското усилие да убедим реформистките избиратели, че това не е насилен проект на оцеляването, а съюз, който ще надгражда - ще ражда идеи, послания и в крайна сметка - политики за промяна на управлението в България.

Да убедим десните граждани, че това не е поредна коалиция, а начало на стабилен реформистки блок, който ще промени България.

И хич не е навреме. Много сме закъснели.

Трябва от утре да започнат да работят щабове, да се подготвят основните послания, да стартира интернет сайт. Да се види какво обединява двете партии и евентуалните им съюзници.

И като казах съюзници - хубава е идеята "Нито един десен глас зад борда". Но много се надявам да не започне поредният рунд кандърми.

Който иска да прави политика - да прави.

Който иска кандърми - зад борда. За да останат на борда десните гласоподаватели.

P.S. Позиции на хора с гражданска активност и реформистки възгледи: При Никодил, Нервната акула, Комитата. Mного е важно това, което Комитата е написал - говорим за нашата коалиция, на хора с нашето мислене, на десните граждани, а не на 2, 3 или 7 десни партии.

Имаме предостатъчно време ние да моделираме посланията й, облика й, кампанията й.

Винаги има избор

Мойст фон Липвиг, героят на чудесната сатирична новела на Тери Пратчет “Going Postal”, е изправен пред избор – или да приеме предложената му работа, или просто да излезе през вратата. Дребната подробност е, че вратата е на сто метра височина над каменист склон.

“Винаги има избор”, споделя лорд Ветинари – просветеният тиранин, който прави не твърде привлекателното предложение.

Преди по-малко от три месеца, пред всяка от десните реформистки партии в България имаше не толкова страховит избор. Да се явят на избори самостоятелно, като съхранят в максимална степен своята идентичност и чувствата на твърдото си ядро привърженици. Или да седнат на масата за преговори, с амбициозната цел да създадат цялостна дясна алтернатива, реформистки опозиционен блок. Всяка от двете възможности имаше свои предимства и недостатъци. Лидерите на ДСБ и СДС избраха втората, с надеждата за мобилизация на всички десни избиратели и участие във властта от силната позиция на равнопоставен партньор на ГЕРБ. Преговорите започнаха преди повече от месец и създаването на обединен десен съюз е официална цел пред ръководствата и членовете на двете партии. И което е по-важно – очакване на медиите, обществото и най-вече на реформистки настроените граждани, хората, към които посланието на тези преговори е пряко насочено.

Надявам се, че за лидера на СДС Мартин Димитров едно е ясно – привържениците на самостоятелно явяване на избори вече са разочаровани, независимо дали симпатизират на СДС или ДСБ. За тях самото влизане в стаята за преговори е грешка, или дори грях. Симпатизантите на коалицията обаче все още нямат от какво да бъдат доволни – те очакват резултат, а не процес. За тях влизането в стаята е доказано недостатъчно, те помнят лошия опит от кампаниите на Неделчо Беронов и Мартин Заимов. Знаят, че преговорите за коалиционно споразумение не са сигурно свидетелство за доверие, сътрудничество и успешно взаимодействие. Те очакват да видят излизането от преговорите, за да дадат подкрепата си.

(Снимка - "Капитал")

Провалът на вече започнатите преговори ще донесе разочарование на привържениците на коалицията, но няма да преодолее отчуждението на нейните противници. Провалът ще е – с други думи – пълен. Забавление за олигархията и подопечните й медии, повод за покровителствена насмешка от страна на столичния кмет и потвърждение на тезата, че десните партии в България са отломки от минало време, оплетени в лични козни. Това е добре известно на кръговете в СДС, които саботират преговорите и извиват ръцете на председателя на партията. Те са готови да платят тази цена, защото силното реформаторско управление не представлява за тях никаква ценност. Напротив. Те го саботираха през '97-'01, оплюха го през следващите осем години и са готови да го предотвратят днес.

Да се противопоставиш аргументирано на бъдеща коалиция е съвсем обичайно и честно политическо поведение. Да вземеш решение за самостоятелно явяване на избори (както направиха зелените миналата седмица) – рисковано, но смело и достойно за уважение. Да не седнеш на една маса с партньор, когото смяташ за неприемлив, е повече от естествено. Но да бойкотираш публично отдавна започнали преговори е самоубийствен подход, зад който прозират не политически, а стопански или лични мотиви.

Пиша тези редове в неделя и не знам какво ще реши НС на Съюза на демократичните сили във вторник. Но знам, че изборът дали да влезе в стаята за преговори с ДСБ е отдавна направен.

И все пак – би казал лорд Ветинари – винаги има избор.

Да излезеш от стаята.

Дребната подробност е, че вратата е на сто метра височина над каменист склон.

Изпълниха, каквото обещаха...

Пейо е отправил интересна покана. Да кажем нещо добро за правителството на тройната коалиция.

В интерес на истината, няма правителство на България, което да не е направило нищо добро. (Може би за Лукановото и Беровото не се сещам на първо четене... беше толкова отдавна). Просто натискът за реформи - навремето от МВФ, днес от НАТО и ЕС е силен. Всеки и Жан, и Дедо, и Сергей е бивал принуден да извършва реформи. Затова и реформите ни са такива - принудени...

Нека опитаме:

Намаляването на данъците за фирмите и физическите лица е нещо добро (плоският данък не толкова, според мен), както и намаляването на изискуемата сума за внесен начален капитал на ООД (макар да няма никакъв смисъл от това внасяне, изобщо!)

Въвеждането на Търговския регистър (тотално некадърно, но след една година хаос - проработи).

Някои реформи (или по-скоро начало на реформи) в социалната сфера са във вярната посока:
- ограничаването на помощите за лица, които не желаят да работят,
- увеличаването на коефициента по чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване от 1.0 на 1.1,
- възможността за делегиране на социални дейности на частни лица по чл. 18 от Закона за социалното подпомагане.

И толкоз. Все реформи, които не са измислени от управляващите и са зле проведени от тях.

Това на фона на безумната наглост "Изпълнихме каквото обещахме".

Да, изпълниха:


Споменавам именно социалната сфера, в която др. Масларова се кипри с големи успехи. Изпълни, каквото е обещала на мъжа си и на спонсорите си.

Докато сърфираше по вълната на икономическия подем и строителния бум, кабинетът отчиташе намалена безработица, за която има нулев принос. Докато емигрантите в Испания и Англия хранеха семействата си тук, кабинетът отчиташе успехи в борбата с бедността.

Днес лъсва цялата лъжовна несъстоятелност на "правителството на социалната отговорност".

Бюрократичен хаос, фалирала осигурителна система, рухнал имотен пазар. И структура на заетостта, характерна за 60-те години на миналия век, основана на предприятия с енергийна ефективност от 30-те...

Но те изпълниха, каквото обещаха - на Батко, на Батков, на Божков, на Гергов, на Манджуков и на ... Масларов.

Вместо отговор

Отговори се дават на въпроси.

В случая липсва въпрос, но се чувстам длъжен да споделя отношението си към серия твърдения, по молба на г-н Ангел Грънчаров (уточнявам, твърденията не са негови, а на анонимен коментатор в моя блог):

Радан, извинявай, че питам, но след като твоите съратници (д-р Н.Михайлов, Н.Димов и Понева, които бяха против курса на Костов за следизборна коалиция с ГЕРБ) напуснаха ДСБ, ти какво ще правиш, примири ли се с неизбежността, или заради разбиранията си също се подготвяш да напуснеш партията? Или пък правиш компромис със съвестта си с оглед влизането в листите за предстоящите избори?!

И тъй:

1) Изброените хора са ми толкова "съратници", колкото всеки друг, с който сме участвали в сдружение "Диалог" или сме работили заедно в/за ДСБ. В "Диалог" бяхме с Нели Понева (и с още дузина известни политици, които не са напуснали ДСБ). С Нели Понева ни свързват чудесни лични отношения от доста години, макар отдавна да не сме се срещали... С Нено Димов - семейно познанство от времето, когато съм ходил гол по плажа на "Арапя", а с д-р Михайлов - нищо. За първата глупост - толкова.

2) Не разбирам нито "неизбежността", нито "разбиранията", за които става дума. За добро или зло, нищо следизборно не е нито сигурно, нито неизбежно. Не виждам с какво да се примирявам... С напусналите ДСБ имам различни разбирания относно бъдещето на партията - нито смятам, че ДСБ е политически труп, нито, че партията няма бъдеще с Иван Костов начело.

3) От горното следва съвсем естествено, че не се готвя да напусна ДСБ.

4) Компромиси прави всеки, постоянно. В работата си, в личния си живот, в обществените си занимания. Според мен, ДСБ прави сериозен политически компромис, като автор на проекта за предизборна коалиция - но го прави по волята на огромна част от членовете и организациите си. Естествено правило на демокрацията е да се съобразиш с волята на мнозинството от съратниците си. Така че компромис със съвестта тук няма.

5) Кой ще влиза в листите на ДСБ за предстоящите избори ще се знае до 26 този месец. Не виждам смисъл от цялата дандания - всичко ще е ясно до дни. Днес не мога да отговоря със сигурност на въпроса (който не е и зададен, освен в абсурдния контекст със съвестта) дали ще бъда кандидат на предстоящите избори. Най-малкото не съм съгласувал такова решение с жена си, с колегите си, с общинската организация...

Това по повод твърденията на Ангел, че :

"...който със сигурност ще бъде в листите на своята партия за предстоящите избори..." и
" ...опасения, че ако такива съюзи се създадат, то тогава неговото име е все по-малко вероятно да попадне в листите?" (пълният текст в блога на Ангел)

Не разбирам прочее логиката, че коалицията намалява шансовете за успех на даден кандидат - нима тя ще намали общия брой на гласовете за десницата?

Извинявам се за предългото обяснение. За мнозина читатели на блога ми то навярно е излишно и досадно, но обещах отговор.

Простете...

Простете и закъснението с един ден. Нямах достъп до мрежата.

Когато човек пише текстове, които се публикуват, или говори по радио или телевизия, дори и рядко, възможността да обиди или засегне някого, нараства. Нараства значи и отговорността.

Отварят се нови пътища пред арогантността, самолюбието, суетата.

Затварят се врати пред смирението.

Простете. Особено, ако не съм разбрал, че ви обиждам ...

И се помолете за мен - да ми бъде простено това, което не е във ваша власт да опрощавате.