петък, 2 октомври 2009 г.

Антикризисни мерки: Кабинетът май не уцели ваксата

“В този случай отговорът на Министерството на труда звучи типично по социалдемократически: повече контрол. ... при социализма ние преживяхме всичко това. Вие можете да поставите зад всеки, който работи, един, който да контролира. Накрая този, който работи по цял ден, ще се занимава само с един въпрос: как може да надхитри контрольора? Ето защо на това място контролът не действа.“
Тези думи не са мои. Не са и на български опозиционен политик, който критикува идеите на кабинета „Борисов“ за заздравяване на осигурителните системи и борба срещу труда на черно, без осигуровки.

Думите са на г-жа Ангела Меркел – федерален канцлер на Германия, лидер на ХДС, обявена за най-влиятелната жена в света и нещо като личен кумир на българския министър-председател.

(фрау Меркел често е обвинявана, че е твърде "лява" както от своите партньори от FDP , а и вътре в собствената си партия ...)

За съжаление, антикризисната програма на българското правителство не дава основание да приемем, че г-н Борисов е развил личното си възхищение от германския канцлер в задълбочено разбиране и прилагане на идеите на десния център в областта на социалната политика. Напротив – предлаганите от кабинета политики са именно това, което Ангела Меркел определя като „типично по социалдемократически“ - решаване на проблемите в осигурителните системи чрез усилен контрол, допълнителни форми на административен натиск и трансфери от централния бюджет, гарнирани с класически популизъм от типа

Като вземем пари от бандитите, всичките ще ги дадем на пенсионерите“.
Накратко, противоречивите послания на правителството в социалната област се свеждат до следното:

1)Повече натиск и контрол, в т.ч. и увеличаване на минимални осигурителни доходи до нива над реалните доходи на част от осигурените лица;

2)Поредната доза заплахи със затвор за работодатели, които дължат осигуровки (тази заплаха е толкова изтъркана, че страниците на вестниците пожълтяват, когато бъде публикувана);

3)Обещания за намаляване на осигуровките, компенсирано с бюджетни субсидии за НОИ и възможно увеличаване на пенсионната възраст отвъд средната продължителност на живота;

4)Споменатото вече отнемане на средства от бандитите и предоставянето им на пенсионерите. Това натрапчиво послание в стил Робин Худ би било забавно, ако не се приемаше за чиста монета от поне част от българската общественост.

Общото между предложените мерки е, че те са далеч от класическата идея на европейския десен център, че в основата на социалния модел стои не държавната принуда, а насърчаването на работниците, дребния бизнес и самоосигуряващите се лица да участват в социалните системи.

(... но нейният почитател Бойко Борисов изглежда е това, което тя нарича "социалдемократ" - снимката е от class.bg)

Увеличеният контрол и минимални осигурителни доходи, и особено увеличаването на пенсионната възраст по-скоро отблъскват гражданите от участие.

Възможностите на бюджета за подпомагане на НОИ са ограничени, но – независимо от това – тези трансфери, въведени от министър Масларова, са и вредни, тъй като разкъсват връзката между личните вноски и размера на получаваната пенсия. Субсидираното от централния бюджет пенсионно осигуряване върна социалните системи назад към времената на колективната безотговорност за доходите на днешните пенсионери и за собствените доходи в бъдеще.

Особено интересен е ефектът на последната мярка, която е и единствената, представена лично от премиера – отнетото от престъпниците да отиде при най-бедните, при пенсионерите. Боя се, че тази мярка поставя осигурителната система в твърде сериозна зависимост от успехите на престъпния бизнес. Ако НОИ ще се финансира чрез средства, отнети от мафията, и предвид влошаващата се демографска картина, можем да очакваме следващият приоритет на кабинета да е осигуряване на устойчив растеж на сивата икономика, корупцията и наркотрафика, божем следващите поколения пенсионери се радват на по-добър стандарт на живот ...

Разбира се, тонът на тази статия е умишлено остър и язвителен. Между предложените от кабинета мерки има и смислени, уместни решения. Кабинетът обаче трябва да бъде остро критикуван в тези области, в които продължава злощастните политики на Тройната коалиция. И насърчен да превъплъти личните симпатии на премиера към г-жа Меркел в последователна реформистка политика.

(Публикувано във вчерашния брой на вестник "Седем")

.

9 коментара:

Unknown каза...

Радане, не го барайте социалдемократизмот! :)

albert venn dicey каза...

"класическата идея на европейския десен център, че в основата на социалния модел стои не държавната принуда, а насърчаването на работниците, дребния бизнес и самоосигуряващите се лица да участват в социалните системи."

Това или е шега, или наистина живееш на друг свят.

Unknown каза...

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Алиса каза...

Дано кабинетът разбира разликата между плюене и градивна критика. Че накъдето тръгват нещата...

Анонимен каза...

по добре на всеки работещ да сложат по един контрольор и един доносник. На вас всички не ви ли се струва, че започнахме да ставаме полицейска държава

albert venn dicey каза...

Социалната държава е полицейска държава. Или по-скоро полицейската държава е един от разновидностите на социална държава.
През първата половина на деветнадесети век понятието Polizeistaat в Германия е означавало (измежду другото!) държава, която се грижи и надзирава благосъстоянието на населението, т.е. противоположното на държава, която не се намесва и не контролира икономическите дейност на населението (т.е. laissez-faire режим).

Георги Антонов каза...

@ Анонимен: ...и на всеки етаж - по един кабинет на особиста.

Намалянето на осигуровките, само за да се излеят пари, събрани от данъци и псевдоданъци не е ли блатантен популизъм и излишен ход от икономическа гледна точка? Или на мен нещо ми убягва?

Анонимен каза...

[albert venn dicey ] каза: "Социалната държава е полицейска държава. Или по-скоро полицейската държава е един от разновидностите на социална държава.
През първата половина на деветнадесети век понятието Полизеистаат в Германия е означавало (измежду другото!) държава, която се грижи и надзирава благосъстоянието на населението, т.е. противоположното на държава, която не се намесва и не контролира икономическите дейност на населението (т.е. лаиссез-фаире режим)."


[albert venn dicey ],
хубаво е, че полазваш известно познаване на историческите събития, но е некоректно, меко казано, да прехвърляш обществените процеси в Германия от 1796 г., когато със специален закон е въведено понятието [Polizeistaat], върху преструктурирането на обществото през 2009 г.

Ако искаш, можем да поразнищим точно този период на възникване и същност на социалната държава в Германия, можем да се прехвърлим след това и на периода на Бисмарк, и така до наши дни. Ако ще ти е интересно, можем да сравним немските модели и концепции с българските прес съответните периоди/ епохи.

Жоржета

Анонимен каза...

P.S. [Sozialstaat] в Германия и в годините на създаването си, и сега не е "социална държава" по смисъла на концепцията на комунистическите и социалдемократическите партии под мотото "всекиму според нуждите"

Жоржета