сряда, 9 декември 2009 г.

"Законът е оръжие на слабите" ??!

В предишните две части от текста писах на практика за същото:

1) Държавата пълни бюджета от джоба на бедните (еднолични търговци, занаятчии) и

2) Държавата дава парите за преквалификация на безработни на близки до властта фирми (лицензирани ЦПО), а самите безработни пак нямат умения, чрез които да се реализират на пазара на труда.

Един великолепен текст на Евгений Дайнов ме подсети да пусна и третата част от текста, посветена на "грижата" за хората с увреждания:

На трето място в този текст, но може би първостепенно по значение – държавата продължава да гледа на хората с увреждания и на хората в неравностойно положение (например децата от бедни семейства или децата без родителска грижа) просто като на т.нар. бенефициенти – получатели на мизерни социални помощи без перспектива в живота. Тази политика на социална изолация на различните е наследена от времето на „социалистическия“ режим и е дълбоко вкоренена в психиката на администрацията, а и на немалка част от гражданите. Тъжна традиция е хората със здравословни и социални проблеми да бъдат „скривани“ от очите на другите, а да получават дребни суми като помощи от бюджета. По този начин се задълбочава както тяхното лично нещастие, така и безчувствеността на околните.
Съвсем прагматично погледнато – така се прахосват огромни суми от държавния бюджет, за да бъдат държани достойни и работоспособни граждани извън социалните системи. Десните партии навсякъде по света издигат в основна своя ценност личното достойнство на всеки отделен човек, включително и особено на различния, на човека в затруднено положение. Вместо в социална изолация, развитите страни инвестират средства в истинско социално включване – възможност хората с увреждания да работят пълноценно, да получават собствени доходи и да допринасят за благосъстоянието на общността, вместо да се „ползват“ от унизителни плащания и срамни за обществото ни условия за живот. Практиката в Европа доказва, че това не са празни приказки или алтруистични блянове – огромна част от хората с увреждания получават качествено образование и работят по различни специалности с достоен доход. Осигуряват се и допринасят наравно с другите за старините на родителите си и за собствените си здравни и социални нужди.


Заключението - то очевидно съвпада с тъжните изводи на г-н Дайнов. Когато говоря за "модела Масларова" то е просто илюстрация. Проблемът е много преди и много отвъд одиозната фигура на бившата социална министърка. Той е особено характерен за тоталитарните общества:

Нацистки плакат: "На ден държавата отделя по 5.50 за един инвалид.
За толкова живее цяло здраво семейство един ден!"


Отношението към слабите, уязвимите и беззащитните означава, че у нас няма държава, няма закони. Защото законът е оръжие на слабия. Иначе не е закон...

По повод ужасяващото изследване на Яна Бюрер Тавание "Бунища за изоставени хора", преди няма и два месеца писах така:

Такова общество е дважди обречено:
Веднъж, защото изключването на слабия (правено с негласната цел да заемеш неговото място и да получиш дължимата нему подкрепа) унищожава всякакви морални устои.
И втори път - съвсем прагматично, до цинизъм - защото изключването води до непрекъснато намаляване на броя на допринасящите за обществената солидарност.
Евгений Дайнов го казва по-силно:

В България обаче, ако изпаднеш в положението на слаб, всички държавни институции моментално ти правят мечка Отнасят се към теб с демонстративна жестокост, само защото си слаб...Това, приятели, не е Европа, а най-тъмна Азия отпреди сто години.

И е прав ...
Още един нацистки плакат:

"60 000 струва през живота си този инвалид на обществото.
Другарю - Това са и твои пари! "


Резултатът от тази пропаганда май ни е известен...

Идва Коледа ... с неизбежните sms-кампании, сладникави ТВ репортажи и шаблонни речи и поздравления.

"Да забравим за малко политическите ежби... дрън ... дрън ... ДРЪН..."

Да, ама въпросът е толкова политически, че по-политически не може да бъде.

.

8 коментара:

Й каза...

Калпаво боравене с немския език и по този начин целенасочено изпочаване на един нацистки плакат.
Erbkranker, каквато дума се използва на плакатите, в никакъв случай не означава инвалид! Това означаво човек с наследствени болести и отразява нацистката доктрина за "прочистване и заздравяване" на нацията. Използването на този плакат тук с погрешен превод е груба политическа пропаганда.

Й каза...

P.S. Не бих искал да издребнявам, но и останалият текст от плакатите е преведен (доста) неправилно.

Когато се цитира текст, трябва да се цитира и превежда коректно. В противен случай се опорочава смисъла на посланието.

Комитата каза...

Й, а това означава, че те са имали друго отношение към инвалидите по принцип ли?

Освен това, за мен няма никаква разлика дали се дискриминира човек с хронично заболяване (евентуално наследствена болест) или човек, загубил работоспособност поради злополука, Отношението е същото, идеологията е същата.

Й каза...

Комита,

Да, това означава. Последен съм по обясними причини да защитавам нацизма, но в случая не става дума за инвалиди, а за расовата доктрина на нацизма, която се е стремяла да унищожи "нездравите" елементи на германската нация с ВРОДЕНИ, а не с ПРИДОБИТИ дефекти.

Инвалидите дори са били на почит в нацистка Германия, защото обикновено са били инвалиди от войно, т.е. герои. Инвалид е самият полковник Клаус Шенк граф фон Щауфенберг, нали?

Ето тук е изопачаването, грубото изпочаване на историята и езика от Радан Кънев, което е направено въз основа на неверен исторически факт и факт и превод с цел да се търси доста съмнителна политическа изгода (до доказване на противното).

albert venn dicey каза...

Не съм специалист по немския, още по малко по нацистката доктрина и практика, тъй че по въпроса за плакатите не мога да взема отношение.
По по заглавието на статията, трябва да кажа, че авторът, като всеки добър социалист (пък бил той и десен такъв), е безнадеждно объркан в понятията.
Изразът "законът - оръжие на слабите" няма предвид т. нар. социални права, т.е. привилегии, дадени на определени групи от население смятани за слаби и нуждаещи се от подкрепана на публ. финанси(пенионери, инвалиди, земеделски производители, сквързани с властта бизнесмени и лобисти и пр.), а т. нар. негативни права, измежду които най-важното правото на защита на собствеността и личността от посегателства на другиго.

Че авторът не прави разлика между двете, го поставя в същото група, както писъците на зем. производители или всяка друга група за натиск, която твърди, че спирането на субсидии и дотации към тях е "убийство" на "родния бизнес".

За тях (социалистите от всички партии) няма разлика между спирането на държавните пари и субсидии и съзнателното ликвидиране с противозаконни средства на бизнеса, както няма разлика между спирането на субсидиите за лечение на инвалиди и съзнателното и организирано от държавата ликвидиране на същите по евген. причини.

Винаги съм смятал, че социалисът е добронамерен човек, страдащ от колосално объркване на понятията.

Анонимен каза...

Извинете ме, че пиша анонимно, но нямам профил и не зная как да го направя. Аз съм Рада Иванива и съм лекар. Малко може би в страни от темата.Моето твърдо убеждение е , че на инвалидите в България не се помага и държавата е в дълг.Имам впечатление от Ирландия и правя сравнение. Но тук искам да апелирам за нещо друго.Нямате представа какъв огромен бизнес е фалшивовто инвалидизиране на хора. Аз съм изумена от мащаба. Живея В Пловдив и тук цяло Столипиново са инвалиди. Не ме разбирайте погрешно. Точно толкова и българи са фалшиви инвалиди.Тези хора ползват превилегии без да им се полагат. Имам и колеги, които са си уредили инвалидни пенсии. Тези хора изчерпват неправомерно и без това ограничените ресурси. Много ми е жал като гледам хора наистина болни, но ощетени от така наречените ТЕЛК. Признавам си нищо не съм направила и с право ще ме оплюете.

Апостол Апостолов каза...

В България законът е оръжие на престъпниците, защото българският наказателен кодекс е писан от престъпници.

dr.jane каза...

Така е,държавата е мащеха, особено за хората в неравностойно положение.Аз също съм лекар, но не съм съвсем съгласна с колегата си. Това правителство до сега показа огромна омраза към българския лекар, болните българи и хората в неравносойно положение. Омразата към българския лекар успешно беше култивирана от комунистическия режим и продължи да се отглежда и разцфтява в ръцете на посттоталитарните политици. Не разбирам защо е това-вероятно за пари или лична омраза и комплекси. Бих запитала министър Дянков-той колко оценява труда на лекаря, не вярвам да е зарязал престижната си работа на "велик" икономист от чист алтруизъъм, за да дойде да "работи" като български министър.