Но думата ми (както личи от заглавието) е друга - в края на събитието, артистите на сцената изпяха Българския всеучилищен химн "Кирил и Методий", или ... нещо подобно на него. Текстът на химна е неколкократно фалшифициран и затова винаги слушам думите с интерес.
Този път вторият куплет беше изпят правилно:
Върви към мощната Просвета! / В световните борби върви, / от длъжност неизменно воден - / и Бог ще те благослови!
вместо безсмисленото повторение "напред и все напред върви".
Четвъртият куплет обаче, продължава да звучи така:
Безвестен беше ти, безславен!... / О, влез в Историята веч, / Ведно със другите славяни, / кръстосай дух със огнен меч (???)
Всеки, който знае малко от малко от творчеството на Стоян Михайловски, се усеща, че крайната безсмисленост на това кръстосване на дух със огнен меч не ще да е излязло изпод перото му. Не знам чия е тази измислица, не знам и кога е направена фалшификацията. Знам обаче, че майка ми пазеше някъде сред документите един омачкан лист с истинския текст на всеучилищния химн, чийто текст е доста по-прост, смислен, ясен и силен:
Безвестен беше ти, безславен!... / О, влез в Историята веч,/ духовно покори страните,/ които завладя със меч!..."
Е, може би не е политически коректно. И осбено некоректно е било в годините, в които българската историография и култура така беше преклонила главица пред една част от "другите славяни", че беше забравила собствената си история както от времето на Светите братя, така и от времето на ... Стоян Михайловски. Защото, колкото и сурово да звучи това с меча, който не е съвсем огнен, и духовното покоряване - точно това се е случило през IX-X век, и точно това е имал предвид авторът на химна ...
Подобни фалшификации има още много. Веднага се сещам за две-три сред произведенията, които се учат в гимназията, и още толкова в други, които - за съжаление - не се учат.
И си мисля, че докато подобни фалшификации процъфтяват (не знам дали по инерция или умишлено), има сериозна опасност нашият не-дотам-възроден народ да продължава да върви "напред и все напред", забравил Божията благословия, но пък захласнат в твърде безсмислени занимания от типа на кръстосването на дух с огнен меч (???), и то ... ведно с ония, другите славяни...
.
10 коментара:
Такива чувства изпитах, кога влизах и в родното си село Осен, до Вратца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: Сен кардаш, бен кардаш — думи на крадливите черкези към врачанския управител.
Христо Ботев :)
Братле ти явно си малък на години - едно време целия град си пеехме "Духовно покори страните, които завладя със меч" - това си е оригинала на парчето 1:1, питай дядо си...
Да, такъв е оригиналът - "духовно покори страните, които завладя със меч"...
Но иначе си прав, че от фалшификати не знаем на кой свят сме.
Всяка година гледам церемонията и с нетърпение очаквам и края, когато запявам с актьорите:)
Снощи за първи път ми прозвучаха толкова вяло,
а публика та дори не запя!
@ Peter P. - и аз това казвам, де :)
Мехлем за душата! Аз пък се сещам, как в началото на 90-те демонстративно извисявахме глас за да изпеем "И Бог ще те благослови" и да надвикаме грамофона.
Още един пример: Вече 20-тина години "Велик е нашият войник" е утвърден със закон като Марш на българската армия и все още не същесъвува хоров запис на песента с оригиналния и текст. На всички чествания се пуска стария комунистически хор с глупостите за "Хемус"[Oхрид]и "Хайдушкият балкан ечи" [черта му път самия Бог]
Иначе всички такива маршове претърпяват по десетина промени на текста, понякога от политически, а понякога - от чисто "художествени" прищевки на този/онзи близки до властта "интелектуалец". Най-показателен е "Шуми Марица", който днес поти няма общо с първоначалния си вариант.
Трябва да признаем, че невинаги промените са в ущърб на песента.
А "кръстосай дух с[ъс] огнен меч" си е ГМО отвсякъде, Лисенковски почин някакъв :)
templar, Аз служих в УБ "Христо Ботев" Плевен през есента на 2003-та и точно тогава на моя взвод се падна да подготвя именно песента "Велик е нашият войник" за прегледа на строевата песен :) Мога да те уверя, че я пяхме с текста с "Охрид" и "Черта му път самият бог" и то не поради някаква друга причина, ами защотото в джобните песнопойки, които ни раздадоха, текста фигурираше именно по този начин.
Ето и още от оригиналния текст на Стоян Михайловски (според Силвия Белева):
„Върви, народе възродени,
Към светла бъднина върви,
С книжовността, таз сила нова,
Ти чест и слава поднови!
.............
Бе и тъжовно робско време …
Тогаз балканский храбър син
Навеждаше лице под гнета
На отомански властелин.”
Търновц, и аз това казвам.
Песента е приета и официално върната в оригиналния си текст. Но за 20 г. ансамбъла на БА, нито който и да е друг оркестър не го изпя и записа в този му оригинален вид. И когато някъде трябва да се пусне песента на запис, пуска се стария, скопен текст.
Оригиналния текст на Химна е на Михайловски, но по времето на комунизма го преработват
Публикуване на коментар