понеделник, 21 март 2011 г.

Изтрещеняци ...


Преди 20, ама точно 20 години, с Ганчо отидохме да си купим цигари. (Ганчо отказа цигарите отдавна, а и отдавна не съм го виждал, ама това съвсем няма значение, той има силна памет, и ако го откриете някъде - питайте го ....)
Да си "купим" значеше следното: Аз изравям от гардероба два бр. черно-бели филми ORWO и ...


... oтиваме на "Кристал" и ги трампим за пакет "Арда"



Мислех това да е дълъг текст, но наистина нямам нерви.

Стопанство, основано на експорт на ток и 'все по-пълно самозадоволяване с картофи', мораториум на цените, ш'се помолим на руснаците да пуснат гювеч, не мога да коментирам, излишно е, живял съм там.

Борисов каза каквото имаше да казва.

Да те управляват изтрещели хора е много, много опасно. Дано го разбираме.

.

четвъртък, 17 март 2011 г.

Плевнелиев, колко пъти трябваше да повторим лъжата??


Боя се, че Борисов вече не разчита на гласовете на хората с шофьорски книжки. Евтиният популизъм го тласка към конкуренция не просто с Гоце, Станишев и духа на бай Тошо, но и с коалиционните партньори от "Атака".

Вчера пак, наред с обичайните глупости, казал -

СДС, ДСБ, ДПС ни атакуват. Можете ли с нещо да си спомните мандата на ДПС или на СДС? За мен ще си спомняте, че съм направил „Тракия”, „Струма”, „Хемус”, Южната дъга на Околовръстното шосе на София”,

Плевнелиев пък украсил -

ние като правителство ще направим толкова, колкото за 20 години не направиха предишните други правителства на България

И така лъжата е повторена вече стотина пъти.
А лъжата е буквално следната: "В България магистрали строят само Тодор Живков и Бойко Борисов".

Хайде сега да видим каква е истината:

През 1989г. "Тракия" стигаше до Пловдив, а "Хемус" - до под кривата круша след Правец и после "Каспичан-Варна".

Отсечката "Пловдив-Оризово" беше завършена някъде в ранните години на прехода, не си спомням точно кога. Не знам и какво е било финансирането.

Отсечката на "Хемус" до Ябланица (най-тежкият магистрален път в България) беше завършена от ОДС в края на 90-те и спести на шофьорите незумните завои на Витиния.


Финансиране - от изстискания държавен бюджет в най-гладните години.

Отсечките "Шумен-Каспичан", "Оризово-Чирпан", "Чирпан-Стара Загора", "Карнобат-Бургас" и "Драгичево-Диканя" бяха пуснати от Тройната коалиция, каквото и да си говорим. Финансиране, ако не се лъжа - от спряната заради кражбите на БСП "ИСПА".

(НДСВ не си мръдна пръста, за да не изтърве концесионната далавера)

Накратко - всички правителства без НДСВ са полагали усилия и постигали определени мизерни резултати, според възможностите на бюджета. Управлението на Тройната коалиция, което раполагаше с разточителен бюджет, оплеска работата най-много, но и свърши най-много досега.

ГЕРБ първи сложиха ясен приоритет за усвояване на еврофондове за "Тракия" (предишните се надяваха да построят "Тракия" на пазарен принцип, а фондовете да останат за "Хемус") и най-вероятно ще я завърши (не построи, а завърши!) и то - с окаяно качество. Признание за некачествено строителство и предстоящи по спешност ремонти беше направено неколкократно от висши чиновници, в т.ч. неведнъж и от самия Плевнелиев.

И още нещо:

През 2013г. "Хемус" и "Струма" няма да бъдат завършени ("Хемус" няма изобщо да е пипната...), дори и да го повторят още 900 пъти. А Гьобелс да говори каквото си иска ...
.


вторник, 15 март 2011 г.

TILT!


... ми се Tilt-на по средата някъде. Началото ме изпълни с възторг, умиление, носталгия, гняв.


Много силно.

След 50-тата минута загуби малко достоверност, героите станаха предвидими, навлезе в класически шаблон на български филм за 90-те.

И все пак - като цяло, повече от добре. Силна игра, "визия" на "истински" филм, абе напредъкът е голям.

За сефте писах за това когато излезе "Светът е голям ...." , и въпреки че TILT ми хареса по-малко, спокойно мога да повторя думите си за новата българска масова култура:

Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.
Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи*.
Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.
Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек.

Айде, пък следващият - още по-добре :)

–––––––
*Героят от "Светът е голям ..." е мой набор, героите от TILT! - може би 3 години по-големи от мен.
.

сряда, 9 март 2011 г.

Умората


Ей я, умората, ей я, умората,

ей я най-сладката сладост на хората.

Ей я, умората, тихичко пееща,

ей я, умората, люлки люлееща.

Стига напрягал си детските мускули!

Колко по-силни от теб са напускали

боя с врага в резултат на умората.

...

Този текст е (съвсем неподходящо за действащ политик) предназначен само за хората, които го разбират незабавно, на интуитивно ниво.

Затова и не казвам нито автора, нито източника на цитата горе. Нито на коя книжка е тази корица:

Умората е може би най-присъщата черта на средата, в която израстнах и се изградих като личност. Умората от безсмислени усилия, от непреодолими тавани, от непоносими и пак безполезни компромиси, от мълчание, от говорене тихо, и най-вече - от липсата на надежда.
Нищо не е по-уморително от напъните, които не водят до резултат.

Умората се настани навсякъде - в обществения, професионалния семейния живот, и в най-дълбоките лични преживявания. Превърна се по парадоксален начин в някакво спасение само по себе си.
Градските, интелектуално настроените, непригодните за света на далаверата и тарикатеенето хора, затънаха в Weltschmerz und Zeitgeist. Дори не си спомням чий беше този лаф... А стихчето в началото толкова точно отразява всичко, че силно се съмнявам да е писано наистина за деца. Аз, като дете, хич не го разбирах...

Излязохме от света. Потопихме се в книги, спомени, често в мързел.

А тези, за които животът е далавера, да гепим, да изкярим, да се урЕдим, аз да лежим а то да ми капе и пр. и пр. , свикнаха, че не играем, че сме публика. В най-добрия случай.

Ама времената се промениха.

Няма да стане.

Ще го намерим. Котето де.
.