сряда, 9 март 2011 г.

Умората


Ей я, умората, ей я, умората,

ей я най-сладката сладост на хората.

Ей я, умората, тихичко пееща,

ей я, умората, люлки люлееща.

Стига напрягал си детските мускули!

Колко по-силни от теб са напускали

боя с врага в резултат на умората.

...

Този текст е (съвсем неподходящо за действащ политик) предназначен само за хората, които го разбират незабавно, на интуитивно ниво.

Затова и не казвам нито автора, нито източника на цитата горе. Нито на коя книжка е тази корица:

Умората е може би най-присъщата черта на средата, в която израстнах и се изградих като личност. Умората от безсмислени усилия, от непреодолими тавани, от непоносими и пак безполезни компромиси, от мълчание, от говорене тихо, и най-вече - от липсата на надежда.
Нищо не е по-уморително от напъните, които не водят до резултат.

Умората се настани навсякъде - в обществения, професионалния семейния живот, и в най-дълбоките лични преживявания. Превърна се по парадоксален начин в някакво спасение само по себе си.
Градските, интелектуално настроените, непригодните за света на далаверата и тарикатеенето хора, затънаха в Weltschmerz und Zeitgeist. Дори не си спомням чий беше този лаф... А стихчето в началото толкова точно отразява всичко, че силно се съмнявам да е писано наистина за деца. Аз, като дете, хич не го разбирах...

Излязохме от света. Потопихме се в книги, спомени, често в мързел.

А тези, за които животът е далавера, да гепим, да изкярим, да се урЕдим, аз да лежим а то да ми капе и пр. и пр. , свикнаха, че не играем, че сме публика. В най-добрия случай.

Ама времената се промениха.

Няма да стане.

Ще го намерим. Котето де.
.

3 коментара:

Анонимен каза...

Да.....добре,добре.... точно в целта. Какъв ли продукт дава умореният човек? Какво ме умори така?
Сигурно е жизнената почва. Я по-добре да се пресадя. Ама къде? Или да се посъбудя малко! А? За какво ли после кой ще ми е виновен? По-лесно ми е да ги мразим...в умората си.

Анонимен каза...

Като човек, израснал с творчеството на Валери Петров, мога да кажа само едно: respect!

Анонимен каза...

радан много много много ми помага