... And justice for all или мухлясала ли е темата за човешките права?

Връщам се към старата тема за политическата алтернатива и актуалната атака за конюнктурната същност на Синята коалиция. Така ли е наистина? Проект на оцеляването ли е СК, или нещо друго? И ако е друго – какво?

Знам очевидния отговор – съюз на „автентичните“ български антикомунисти. Знам и колко мухлясал е този отговор за повечето българи, а и как мнозина гласуват за ГЕРБ, просто защото за тях „десни“ и „антикомунисти“ са тези, които успяват да бият БСП на избори. Още повече, допуснахме антикомунизмът да се свързва основно с темите за досиетата и АЕЦ „Белене“, които не само са трудно разбираеми и далечни, но и допринасят за изграждане на „десния“ политически ореол на Бойко Борисов.

Но СК е нещо много повече. Защото и антикомунизмът е нещо много повече - преди всичко отношението към темите за индивидуалните човешки права и свободи, към стандартите на модерната либерална демокрация. Синята коалиция е съюз на правата, и по този въпрос не може да има колебание. Тук са и тук остават огромна част от хората, които защитиха българските турци при смяната на имената им, срещу враждебно мнозинство. Тук са хората, които – отново срещу голямо мнозинство – премахнаха смъртното наказание, преодоляха всички резерви на обществото по тази тема. Тук са хората, които никога не приеха, че българите могат да бъдат делени по цвят и вяра.

Актуална ли е политиката за човешките права днес? Да – въпреки отрицателното отношение към темата, насаждано от медиите и властта. Нека припомним какво е тяхното ежедневно политическо значение:

• Правото на собственост срещу държава, в която МВР и съдебната система не гарантират нито опазване на имота, нито изпълнение на договорите. Да не говорим, че полицията е изоставила половината територия и население на произвола на престъпници или на властта на частни охранители;

• Правото на свободна инициатива срещу общини, стопански заграбени от отделни групировки, оплетени с кмета, съвета, полицията, прокуратурата;

• Правото на лично достойнство срещу среда, в която цели групи от обществото са обявени за обществени врагове (цигани, гейове, правозащитници, адвокати, лекари, природозащитници...);

• Презумпцията за невиновност срещу постоянен полицейски, а и медиен произвол, при който присъди се произнасят по телевизията от Бареков и Цветанов;

• Last not least – правото на информация в общество, в което всички медийни канали бавно но сигурно се съсредоточават към мустаците на един банкер, който се разпорежда с нашите пари.

Прочее, последното е сигурно основното. И този образ с мустаците е показателен, но недостатъчен да опише цялата драма. А тя е, че властта във всичките и форми – официална, сенчеста, финансова и т.н. узурпира информационната среда. И уплашена от стремежа на хората към информация, опитва нови и нови начини да контролира, следи и сплашва потребителите на глобалната мрежа.

Съюз на правата означава и съзнанието, че ключова социална задача е постепенното - и то индивидуално, а не колективно – интегриране на гражданите от малцинствата и на хората с увреждания, както и готовността за заселване на бежанци, в т.ч. хора с различен цвят и изповедание.

Означава и ново разбиране за социална политика и социални права, за което ще пиша в отделен текст.

Означава най-сетне, че „справедливост“ и „възмездие“ не са брутално и стихийно отмъщение, нито поголовна разправа с хора, набедени за престъпници. „...and justice for all” идва накрая – след Liberty, след правовата държава, след разделението на властите, след ясния и еднакъв за всички закон и безпристрастен съд. Това е голямата разлика между богатите демократични общества и бедните корумпирани тирании.

Ако сте имали търпение да прочетете този текст, замислете се – мухлясъл ли е антикомунизмът? Нима по тези въпроси сме мръднали далеч от оня режим? Не сме. Партиите и политиците от Синята коалиция винаги са били локомотив по трудните обществени теми. Време е да поемем отговорността си и да дадем нашите отговори.

.

.