A кой идва след новите Дучета?

За да приключим с глупостите: В сряда писах, че банерът към блога на Прошко ще стои горе вдясно на този дневник докато и доколкото кметът е член на ДСБ. От днес той не е, и съответно махнах банера. Другото надолу остава непроменено:

През последните години съм виждал в него смислен политик и добър приятел, надявам се и в бъдеще да остане такъв. Както вече писах, част от критиките му са силни и основателни. Моето мнение е, че промяна безспорно е необходима, а отговорността за тази промяна лежи върху ръководството, т.е. - там е мястото на хората, които я искат, на които се пада по силата на енергията и лекия непукизъм, характерен за поколението ни. От пет години се стремя към тази промяна и не виждам полза от ходове назад.

Но не това е темата. Или направо - това е анти-темата. През последните седмици съм разтревожен, да не кажа направо разстроен от посоката и нивото на разговора за алтернативата на модела БСП vs. ГЕРБ, който се очертава доста траен и устойчив вече на няколко поредни избора. Този разговор изглежда партизански и несериозен, и то в контекста на сериозна криза в лидерството и политиката в цяла Европа:

Класическите десни и либерално-демократични политики в Европа бяха изместени от популистки послания, въплътени в хора със скромни качества, нулева смелост и отговорност, но пък чудесни умения за манипулиране на публиката. Немалка част от днешните стопански и политически проблеми се дължат именно на желанието да говориш каквото се харесва вместо да предложиш каквото е нужно.

Дойде епохата на новите Дучета, прекрасно общуващи с медиите и чрез тях с масите, но еднакво отдалечени от трезвите политически решения и от важните обществени ценности, които стоят в основата на възхода на Европа след Втората световна война. Днес Италия вече се раздели с Берлускони, а френската десница не успя да се освободи от Саркози, така че ще предостави честта на избирателите на Републиката.

Пораженията обаче остават - прахосничество и дефицити вместо реформирани и полезни за хората обществени системи, ксенофобия и популизъм вместо интеграция, разделени общества, засилена крайна левица и легитимирана националистическа десница, обезверени в бъдещето на единна Европа граждани. Най-лошото е, че не е ясно какво следва, дали десницата и центърът ще успеят да преодолеят тази криза и да предложат различно, модерно и смислено послание.

Бойко Борисов е типичен и (нормално за България) закъснял представител на новите Дучета: С отегчаващото обстоятелство, че у нас демократичните принципи и респектът към човешките права са неукрепнали, а за повечето хора са привнесени насила и отвън. Под килима са заметени тежки етнически и социални проблеми. Разделението на властите е по принцип под въпрос, а днешното управление се отнася към него с подчертано публично презрение. Икономиката се подхлъзна в лоша посока в "добрите" години през първото десетилетие на XXI век, а днес се намира в трайна криза, граничеща с безизходица. Социалната, здравната и образователната система са в най-добрия случай реформирани само частично и направо не могат да осъществяват функциите си. Властта от най-ниско до най-високо ниво се упражнява за лична полза и за облагодетелстване на привилегировани фирми и обществени групи, свързани или подкрепящи управляващите. Медийната среда е зависима и корумпирана.

На този фон, модерната политическа алтернатива в България трябва да успее предложи:

1. Безусловна защита на правата и сигурността на гражданите, в т.ч. сигурност срещу посегателствата от страна властта и срещу различни форми на насилие и дискриминация;

2. Ясни и еднакви правила (особено за предприемачество), в т.ч. сигурност срещу корупцията;

3. Конкуренция на пазара и оттам - ниски цени;

4. Свободно и честно състезание между предприемачите и оттам - иновации, жив пазар на труда и високи доходи;

6. Качествено образование и достъпно здравеопазване срещу данъците ни;

7. Социална помощ за нуждаещите се, а не за най-активните групи за натиск.

..................

По тези теми ГЕРБ и БСП са безпомощни. Това е доказано експериментално. Те дават и неограничен простор за конкуренция между опозиционни формации - както на идеи, така и на конкретни мерки и решения. За всяка от горните седем точки има десетки подходи (нито един не е в арсенала на Борисов ...) и трудно някой може да бъде сигурен във вярното решение - то се намира в спора, в политическата борба. Има възможност за леви и десни избори, за варианти, основани на повече централизъм и такива - на повече власт за общините. Има място за спор относно ролята на частната инициатива и т.н. и т.н....

За съжаление, в момента ние от Синята коалиция се занимаваме основно със съветския чайник за АЕЦ "Белене" и търсим политическа идентичност чрез изолирана експертна тема, непонятна за огромната част от българите. Постигнахме голям политически успех в този сблъсък. Но тази позиция не е аргумент в спора по изброените горе точки.

Бъдещата партия на г-жа Кунева пък се занимава с мишкуване в нашите редици, божем привлече някой телевизионно-разпознаваем десен деятел под 50 годишна възраст. При цялото ми уважение към правото на хората на личен избор, тези избори и лични стратегии нямат почти никакво значение. Познавам хора, които се надяват (за кой ли път...) новото да се окаже по-добро и да промени и политиката в България, и живота им. Те обаче чакат нови отговори на политически въпроси, а не изтъркани прийоми на партийно инженерство.

Прочее опитът за създаване на някакво демократично-анти-ГЕРБ-ОФ би бил най-голямата глупост и несрета, именно защото по важните теми няма да има спор и състезание между различни възгледи, а тъп, бездушен компромис.

Място за конкуренция между реформаторски идеи има. Има и място за повече от един политически субект срещу фалшивия двуполюсен модел.

Но въпросът не е кой идва след старите кучета, а кой идва след новите Дучета.

.