...Разруха не в клозетах, а в головах... по случай 24 май

Всички помним този цитат от прочутия монолог на професор Филип Филипович Преображенский от "Кучешко сърце" на Булгаков. Но това не помага да избием разрухата от главите си и съответно - от обществото. Властва убеждението, че обществените недъзи са нелечими - бедността, лошото образование, мизерните пенсии, слабата икономика и т.н., и т.н.И най-вече -  лошите отношения между хората, които създават атмосфера на недоволство, недоверие, горчивина. 

"Никога няма да се оправим" или просто "Абе, не ставаме" са послания, които можем да чуем от хора с напълно различно образование, обща култура, имотно състояние, възраст, произход. Единственото, което чуваме по-често, са класическите съждения за негодността и демографския прираст на ромите/циганите и съответно - безнадеждността на всяко усилие за интеграция и развитие. Изобщо, разруха. В клозетите, все по-рядко. В главите, все толкова. 

Дотук с лиричното отклонение. Сега малко цифри. 

През 80-те години, България харчи 12.1% от БВП за социална политика, в т.ч. пенсии, и 1.3% (!) за образование*. Днес съотношението е приблизително 13% към 4%. Това може би обяснява подобрението на положението с клозетите... Но шегата дотук. Може би държава с високо образовано и квалифицирано от десетилетия население може да си позволи подобно съотношение.
Но не, не си го позволяват. Българските разходи за образование са най-ниски в ЕС, като проценти. Като абсолютни числа са невидими на фона на останалите.

(Разточителното харчене на пари за статуи, тържества и помпане на национална гордност съвсем не означава добро финансиране на образованието - и социалистическа България е пример за това)

А българските граждани от десетилетия (и явно не от две десетилетия, а от много повече ...) са слабо образовани. Професионалната квалификация на десетки или стотици хиляди е отдавна похабена, изостанала с четвърт до половин век от технологичното ниво на отраслите, в които са работили. Огромна част от днес безработните са такива поради липса на умения за професионални занимания. Чуждите инвеститори, особено в модерните производства, не могат да бъдат подмамени с ниски данъци и ниски разходи за труд, защото на тези ниски данъци и заплати - съвсем естествено - отговарят неподготвена и немотивирана работна сила.

А колко недалновиден и ограничен трябва да си всъщност, за да се хвалиш с ниските доходи на гражданите си??! Казано с други думи - да се хвалиш с лошото ниво на професионална подготовка, лошите условия на труд, ниската ефективност, допотопните технологии?

Малкото проценти за образование пряко се пренасят в многото проценти за социални помощи. Кръгът на тъпотата се затваря, отваря се машината за купуване на гласове. 

И ако горните редове ви звучат познато-фаталистично, като поредното класическо мрънкане, вижте заглавието.

Разрухата е в главите. Винаги има добро решение.

В случая то е очевидно. Да се обърне съотношението. За да могат многото проценти за образование да се превърнат в малко проценти за социални помощи.
.
––––––––––––––––––
* Данните са на Princeton University Press, "Development, democracy and welfare states". Изключително ниският процент от БВП за образование може би се дължи на шмекериите на социалистическа България с валутните курсове. Дори да умножим по три (горе-долу това е коефициентът на лъжата с курсовете в 80-те години), БВП за образование отново е по-нисък от цяла Източна Азия, цяла Западна Европа, целия СИВ (без Румъния) и 2/3 от Латинска Америка... 
–––––––––––––––––––
.

Алея Последна

На 17 май, заедно с председателите на ДСБ в Добрич и Балчик, дадохме пресконференция за рецидив на казуса "Алея Първа", този път в Балчик.

(С Петър Петров - ДСБ Балчик и Антония Кирова - ДСБ Добрич, снимка Добрич Онлайн)

Пълния текст на позицията ни можете да прочетете в килера. За всеки, който се интересува, разполагам с писмени доказателства за всички твърдения - нотариални актове, договори, съдебни решения по идентични казуси.

Тук няма да се спирам на конкретния казус, а на политическите изводи: 

1) "Ревизията на управлението на Тройната коалиция" е избирателна. За идентични нарушения властта понякога завежда дела, а понякога си затваря очите. Това е хранителна среда и предпоставка за най-отвратителна корупция и партизанщина. 

2) Групировката ТИМ (и не само...) явно стои над закона в цяла Североизточна България (и не само...). Фаворизирана при предишното управление, днес позициите ѝ са видимо засилени. Искам да подчертая, че това не е проблем на ТИМ - те лапат зелника. Проблемът е в безпомощната, свързана с мафията, зависима и корумпирана власт.  
От своя страна, подобна власт е гаранция за бедност, изостаналост, липса на инициатива и конкуренция - оттам ниска заетост, ниски доходи, бедност. 

3) Политическите партии, дори и в опозиция, си траят. Траят си, изглежда, дори и бъдещите политически партии, които пледират за ново начало в политиката. Да ви имам новото начало... този филм го гледаме отдавна.

Накратко - има причини да мислим за края на политиката у нас. Безпомощност срещу корпоративните интереси, купени избори (справка Кюстендил),  мафиотски прийоми при издигане на кандидати (справка Сливен) ... На този фон, ключова реформаторска партия като СДС си позволи лукса да отхвърли най-влиятелните си и успешни лица, за сметка на задкулисно влияние на управляващата партия и лични вражди и фрустрации.

Но политиката има място. Пресконференцията ни беше отразена от практически всички местни медии (радио Добруджа, Добрич онлайн, Добруджанска трибуна, Североизточната притурка на 24 часа...). И - забележете - местните медии не пренебрегнаха проблема за сметка на коалиционните драми в СДС и СК. Те знаят кое вълнува хората и писаха за политиката, а не за клюката.
На национално ниво, темата стигна до Медиапул и Дарик нюз, които за съжаление я махнаха доста бързо - това БЕШЕ линк към новината :)

Смелата и открита политика има бъдеще. Защото говори за истинските проблеми на хората. Наскоро чух, че приятели (без кавички!) ме ожалвали, защо се "закопавам" в ДСБ.

Не се тревожете за мен :) Аз съм там, където се прави политика. Изборът ми не е определен от лични вкусове (така си избирам кръчмите) или материален интерес (затова си имам добра професия). Определен е от амбицията ми да се занимавам с политика и да допринеса малко за едно по-справедливо и богато общество. Ако този избор прави партията ни слаба, нека е слаба днес - рано или късно хората ще се върнат към политиката и ще обърнат гръб на гешефтарството, което ги прави бедни и несигурни.

Изборът да действащ според личния интерес или модата на деня, воден от страх или угодничество към силните, е последният избор на всеки политик. Алея последна ...
. 

За коалициите и политиците

Първо, искам да благодаря на "Дневник" и лично на Георги Марчев - знам колко е трудно от 25 минутен разговор с плямпало като мен да се редактира интервю, което да не изкривява смисъла и да не пропуска основното. Вчерашното ми интервю в "Дневник" е редактирано перфектно и макар да липсват много неща, отразява точно разговора ни.

Тук няма да го публикувам - то е достъпно на сайта - а ще изясня няколко основни акцента, още повече, то засяга темата за изграждане на алтернатива на модела БКП-ГЕРБ, за която отдавна съм обещал да пиша. 

1. Не съм привърженик на ОФ-концепцията "давайте ребята жить дружно", "дайте да дадем" и т.н., което означава и, че не виждам смисъл от прибързано търсене на близост между партиите от СК и бъдещата партия на г-жа Кунева. Напълно различни задачи имат двете формации преди изборите, които изключват съюза. 

"България на гражданите" трябва да убеди избирателите, че не е патерица и бъдещ съюзник на БСП, което миналото на самата г-жа Кунева и на г-н Вълчев допуска. Трябва също така да реши ще има ли идеен облик и смелост да заема конфликтни позиции или ще бъде класическа българска коалиция на интереси без политически облик. Ако е либерална формация - какви са позициите за фактическото съжителство, гей-съюзите, правата на малцинствата, в т.ч. религиозните? Ако е социално-отговорна партия - какви са позициите за плоския данък, публичния дълг, пенсионната система, социалното подпомагане? Ако е по-скоро дясно консервативна - какви са позициите за задълбочаването на Европейската интеграция, предаването на допълнителен държавен суверенитет към ЕС и т.н. и т.н.

Посланията, които чувам досега, и съставът от "учредителната снимка" в Русе ме объркват и ме карат да мисля, че това е класически "политически пачуърк" (по Иво Христов), който предлага на всекиго по нещо, докато обслужва обичайните задкулисни бизнес интереси. Закачливите интелектуални метафори на г-жа Кунева, която се явява в ролята на феята-кръстница, нямат политическо съдържание и не обнадеждават. Толкова за ОФ-то. 

2. Не съм a priori поддръжник на коалицията СДС-ДСБ заради самата коалиция. Тревожи ме разговорът ad personam, който се вихри в СДС преди "съдбовното" им заседание на 15 май. Зад такива разговори се крие обикновен политически опортюнизъм или недопустимо в политиката лично отношение. 

Тук не говорим за политическото оцеляване на две партии, а още по-малко на отделни политически лидери. Въпросът е има ли сили за обединяване в траен политически съюз, основан на прости и ясни политически ценности, цели и послания. Ще си позволя да цитирам важен параграф от интервюто: 

 Много хора не искат нестабилност в коалицията и виждат решението в някакъв вид федеративен субект. Няма да скрия, че в дългосрочен план съм един от тези хора. Според мен начинът, по който беше сформирана коалицията единствено за парламентарните избори през 2009 г., беше бомба със закъснител. Тя избухна на местния и на президентския вот. Виждах как проблемът зрее между двата вида избори. По тази причина публично на националното събрание на ДСБ и на други затворени форуми съм казвал, че такъв тип коалиция не е добро решение, че е нужно още сега коалицията да бъде много по-интегрирана. Коалицията трябва да бъде общ политически субект с общи ценности, в който естествено съществуват две отделни партии, които имат своите различни позиции не по един или два въпроса.

Ние в ДСБ взехме своето решение с такива аргументи, а преговорите със СДС ме убедиха, че има както общи ценности и цели, така и хора в двете партии, готови да ги защитят на всяка цена. Възможно е подобно обединение. Дали ще се случи не мога да кажа...

3. А какви, по дяволите, са тези ценности и цели?

Знам, че това е въпросът :). За съжаление, коалиционната тематика измести съдържанието и в това интервю. Малкото, което успях да кажа, не е намерило място в публикувания текст. 

И тук ще бъда кратък и ще се опитам в шест думи да дам нов смисъл на антикомунизма и реформаторското начало:

"Равни права, честни правила,

благосъстояние чрез труд"

Но тези думи не са ширпотреба, не са толкова лесни, колкото звучат, не са безконфликтни послания. 

"Равни права" означава истинска война с дискриминацията (често против общественото мнение), означава и край на всички привилегии, били те социални, пенсионни, съсловни, икономически. Следователно - и война с всички привилегировани групи и групички. 

"Честни правила" означава война с монополите, истинска конкуренция на пазара, край на политически нагласените обществени поръчки, назоваване на местните дерибеи и национални монополисти с имената им (защото г-жа Кунева обича да говори за картели, но не споменава "Лукойл", "Софарма", КТБ, ТИМ...).

Означава обаче и още нещо - отказ от неолибералната парадигма за ликвидиране на публичните регулации и обезсилване на държавните институции. В едно модерно демократично общество, правилата се определят и налагат, а правата се защитават и следят от силни и обезпечени с ресурс и кадри администрации - в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера... Няма как безкрайно да ограничаваме бюджета на администрацията и бюджета за публични услуги и да очакваме просперираща и богата държава. Няма такъв пример... Нови правила за упражняване на властта означава - реформи и достатъчно средства. 

"Благосъстояние чрез труд" значи яко бачкане за добри пари. Значи и - справедливо неравенство. Значи също - крайно време е доходите от труд да не бъдат брулени три пъти повече от всички останали, а може би напротив. 

Всяка една от тези точки може да накара хора да те мразят. Да те обявяват за комунист, фашист, анархист, крайнодесен, крайно ляв, неграмотен, елитарен, безчувствен, популист ... и какво ли още не - според интереса, който си засегнал. И това значи, че си жив, в политическия смисъл.

Защото политиците са затова - да дават политически отговори на обществени проблеми. Когато не дават отговори, а сучат общи приказки, или пък твърдят, че някое решение няма алтернатива, те не са политици и не са партии. Тогава са коалиции за вземане на властта и злоупотреба с нея.

И обратно - когато отговорите на важни проблеми са общи или сходни, коалициите и политиците не са мръсна дума. Дори и в едно изречение.

.