Аз съм категоричен противник на "hate-speech"-а в политиката. Допускал съм сам тази грешка и знам как оплюването на опонента отблъсква, а не привлича. (Пък и опитът си казва думата - видях мнозина да плюят СДС и ГЕРБ, а после да призовават за коалиция с тях). Противник съм и конкретно на грубите и безвкусни атаки срещу г-жа Кунева, на които, за съжаление, сме свидетели напоследък. Не бих употребил обидни думи нито за нея, нито за бившите си колеги, които избраха да търсят "нова десница" заедно с приемниците на НДСВ.
Давам си сметка, че тази позиция ми навлече подозрения и стаени обвинения, че държа "вратата отворена" с надежда да имам резервен вариант в политиката. Нищо по-далечно от истината. Вратата към "гражданите" е затворена. Но причините не са в семейното положение на г-жа Кунева, нито в това дали тя е "автентично дясна" (аз себе си не бих определил така, че това да е проблем), нито дори в близкото ѝ минало на деятел на НДСВ и Тройната коалиция.
Не - причините са чисто политически, от днешния и утрешния ден, не от миналото. (А смятам, че е съвсем нормално и дори възпитано да се обсъждат други партии, да се коментират и атакуват политическите позиции на конкурентите и противниците. Вярвам и в ползата от добронамерената критика...)
"България на гражданите" през изминалите няколко дена много ясно показа, че не е политическата формация, която ще върне смелостта и реформаторския устрем в българската политика. Ще дам два фрапантни примера:
1) "Гражданите" премълчаха най-сериозния скандал, свързан с независимостта на съдебната система, кадруването в нея и сделката на ГЕРБ с ВСС, въпреки отдавна заявената си отдаденост на тази тема. Премълчаха по простата причина, че главен герой в скандала беше г-н Любомир Павлов - собственик на медийна група, която безсуловно подкрепя г-жа Кунева, както и поради търсената подкрепа на едрия бизнес в лицето на КРИБ - организация, ръководена от г-н Огнян Донев. Близостта на господата Павлов и Донев с ГЕРБ не е проблем - този тип подкрепа в България е доказала своята гъвкавост ...
В съпътстващата грозна "медийна" война (нали всички знаем, че тя не е медийна, а политическа и мафиотска...), гражданите виждат само единия монопол, по изложените причини.
2) "Гражданите" опитаха да премълчат и скандала със Закона за горите. Убеден съм, че причините са същите - търсена подкрепа от едрия бизнес, силно притеснен от произвола на Борисов и Цветанов. Част от "консервативните" представители на ДБГ дори се опитаха да представят сблъсъците от 13 юни като противопоставяне между хипари-левичари и прогресивния капитализъм. Когато стана ясно, че мълчаливата позиция е неудържима, ДБГ зае крайно хлъзгава позиция, на която ще отделя малко повече внимание:
- "Позицията" не съдържа отношение по същество към приетите поправки;
- Не се коментират възможностите за строителство в гора без сменено предназначение;
- Не се назовават олигархичните кръгове, които упражниха рекет върху Народното събрание;
- Прехвърля се отговорността върху всички парламентарни партии, на принципа "всички са маскари" и "лошите партии срещу добрите граждани".
Всичко това е заместено от общи приказки за будните млади хора. A propos, аз виждам позициите на хора, които не са особено млади, като Коцето Павлов, Асен Генов, Иво Христов, Иван Бедров, с различни политически убеждения, но доказана непримиримост към мафията.
Всичко това завършва с призив за референдум за съдбата на Витоша (все едно темата е само за Витоша...) без грам идея какво точно ДБГ би защитила в този референдум ...
Това са само примери за нещо, което всичко виждаме. Въпреки високопарните изявления и елегантните метафори, "Гражданите" се опитват да минат по линията на най-малкото съпротивление по всеки сериозен и конфликтен въпрос. Особено внимание се отделя на риска да бъдат засегнати сериозни медийни или бизнес интереси. В резултат на това, са налице първите забавни парадокси:
- Борбата с бедността е приоритет, но се подкрепя плоският данък, който по условие изземва 10% и от най-ниските доходи;
- Всеобщото образование е приоритет, но се защитава модел на финансиране, който за броени месеци ще обезкърви всички "непрестижни" училища;
Тези парадокси ще продължават, ще продължи и мълчанието на гражданите. И не защото са червени снахи, предатели, левичари или лоши хора, а защото са тръгнали по утъпкания път на компромис с всеки интерес, с всяка потенциално симпатизираща медия, с всеки очакван спонсор.
По този път е възможно, с повече общи приказки и с добра медийна подкрепа, да се получат нелоши изборни резултати. Няма обаче никакъв шанс да се прави качествена политика, а камо ли - да се постигне обществена промяна.
Пиша това с известна тъга и немалко симпатия, защото България има нужда от мнозинство от реформаторски партии и би ми се искало "гражданите" да са това, за което се представят. Макар и тогава да не бих имал нищо общо с тях, пак по чисто политически причини, за които ще имам много поводи да пиша.
.
6 коментара:
Много точно сте ориентиран в обстаповката. Аз също не мога да повярвам на г-жа Кунева, защото отговорите и са в стил ""и да и не, да ако... и не ако ...!""
Колкото до благодетелите и, се надявам да ограничат до минимум финансирането и предвид собствените им финансови запори и бъдещи съдебни перипетии!
Споделям изразената оценка в текста на г-н Кънев. Представих го на приятелите си във Фейсбук със следните думи, които написах съвсем искрено:
Заслужава да се прочете, долавям в този текст признаците на мъдро, разумно, балансирано политическо говорене и писане, съобразено с реалностите - и с мисълта за едно по-добро бъдеще на България...
Искам тук само да прибавя, че политиците уж с някакви "най-високи" морални претенции - а такива бяха предишните ни кандидат-"спасители" от царското движение, после от боковото движение, а сега от куневото - които обаче си позволяват да прибягват до жонглиране и до разни обтекаеми словесни еквилибристики (с оглед на това предимно да се харесат на този или онзи, особено пък на разните му там кръгове, разполагащи най-вече със значителен паричен или медиен ресурс, та да спечелят благоразположението им или някакви други, още по-прозаични дивиденти!) допускат сериозна грешка: подценяват по груб начин "гласоподавателя", който пък, особено в наши условия, има едно добре развито сетиво, крайно чувствително към нечестността, към разните нечистоплътни тарикатлъци; тъй че и да флиртуват после с такъв избирател, и да му се подмазват, като долови веднъж тая нечестност и своекористност, работите стават съвсем непоправими; да не говорим пък ако на такива политици им излезе име на лицемерни нагаждачи-въжеиграчи в една движена предимно от кариеристични подбуди политическо-партийна активност. Жалкото е, че такива политици подклаждат разпространението на политическия нихилизъм сред многострадалния български избирател, надявайки се вероятно, че в неговите мътни води ще могат все пак да уловят някоя и друга рибка...
Вярно, политиката не трябва да се изражда и да се свежда до морална проповед, но пък политика, в която на дело си проличава едно безцеремонно потъпкване на най-базисни морални принципи (докато в същото време на думи се лъже, че всичко било правено в името на не знам колко си "висок" морал!), такава политика неминуемо ще облагодетелства не "народа", не "страдащите низини", а само, и то временно, своите адепти, именно неуморните кариеристи. Изглежда някои в политиката друго и не търсят, щото по идея политиката е всеотдайно служене, работа в името на благородна мисия по общочовешки и ценностни подбуди, тя е носене на най-тежък товар, на бремето на твърде високи отговорности, при което, като капак на всичко, се плаща и твърде висока цена; забележете, "плаща", сиреч, се дава, а не да се черпят дивиденти, не се се получава.
Мисълта ми е, че в движението на Кунева бие на очи нескриваното желание на дадени хора с лидерски претенции, на разни любители на славата и властта, да се наместят най-вече на държавната и народна трапеза, а пък всичко друго явно е само за камуфлаж, за баламосване на наивния избирател, за спекулиране с долни страсти и настроения и прочие. Лакомията за власт у такива не може да се скрие, колкото и да се напъват да ни впечатлят с "изтънчеността" си.
На пръсти се броят у нас политиците, които са способни да говорят единствено истината и да работят, движени от мисълта за доброто на страната, независимо че подобно поведение може да ги направи "непопулярни", "дразнещи", ненавистни, отхвърлени от медиите и пр. - тъй като у нас се смята, че от истината предимно боли, а не че тя винаги е благотворна и благодатна.
Аз лично такива политици съзирам най-вече в ДСБ, поради което тази партия има моята подкрепа като гражданин и избирател...
Този тип пазарна икономика,който понастоящем имаме,аз скромно наричам "костовизъм",тъй като тя все още функционира на базата на закони и модели,приети по време на управлението на Иван Костов.За себе си и за сферата ,в която работя,аз съм изчислил,че той е четири пъти по-лош от комунизма.Странно,но факт.Икономическата свобода е четирикратно по-малка.Вината на Иван Костов не е особено голяма/той е тоталитарист по душа/,но вината на тези след него е вече истинска,тъй като е очевидно,че това са закони-учебници по корупция,но кураж за реформи-никакъв.Накратко за илюстрация:НОИ,Здравна каса,ЗУТ,Закон за наркотичните вещества,Здравно-осигурителен модели мн. други.Напомняма,че Закона за Валутния борд беше приет въпреки яростната му съпротива в медиите.
Споделям разбиранията на г-н Кънев срещу безвкусните оплювания в стил "снахата на БКП", които по нищо не се различават от "жена му е партиен секретар".
Но тъй като истината ми е най-скъпа, държа да заявя, че г-жа Кунева е лъжкиня, която вместо да поема отговорност за действията си, предпочита нагло да лъже. Подобна наклонност е често срещана при малтретирани деца и при тях тя е форма на самозащита, но когато тя се проявява от един политик, това е опасен и непростим негов недостатък.
Г-жа Кунева например като видя какви са обществените настроения нагло излъга, че не била чувала нищо за АСТА до началото на тази година. Оказа се, че това не е истина
В опит да свали от себе си отговорността за предсрочното затваряне на блокове 3 и 4 по време на предизборната си кампания за президент г-жа Кунева на два пъти нагло излъга, че затварянето на блокове 3 и 4 през 2006 г. било договорено с меморандума, подписан от правителството на ОДС. Това също е лъжа. Б меморандума черно на бяло е записана позицията на блгарското правителство:
" Меморандум между Европейската комисия и правителството на България
По повод срещата между г-н Иван Костов, министър-председател на Република България, и г-н Гюнтер Ферхойген, член на Европейската Комисия, отговарящ за разширяването, двете страни стигнаха до следното разбиране по въпроса за затваряне и извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ.
Българското правителство напълно подкрепя заключенията на Европейския съвет в Кьолн относно значимостта на високите стандарти за ядрена безопасност в контекста на разширяването на ЕС.
Правителството се позовава и на Националната стратегия за развитие на енергийния сектор и енергийната ефективност до 2010 г., одобрена от Народното събрание през м март 1999 г., както и на решението на Народното събрание от 4 ноември 1999 г. Българското правителство се ангажира окончателно да затвори блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй в най-ранните възможни срокове.
В този контекст и въз основа на ангажирането на Европейската Комисия за предоставяне на финансова помощ, както е заявено по-долу, българското правителство се ангажира окончателно да затвори блокове 1 -2 на АЕЦ преди 2003 г.
В случай на актуализиране на енергийната стратегия, което ще бъде завършено през 2002 г., България ще вземе решение, съгласувано с Комисията и взимайки предвид Споразумението за ядрена безопасност и други релевантни фактори, за дати за окончателно затваряне на блокове 3 и 4, което ще стане преди сега предвидените дати за затваряне на блоковете, съответно 2008 г. и 2010 г."
2006 г. като срок за затваряне на блокове 3 и 4 се чу за първи път от устата на български политик в началото на 2002 г., когато Кобургготски обеща на гръцкия си колега да затворим и двата блока до тази дата. А след това г-жа Кунева направи всичко, което можа за да бъде записана тази дата и в договора ни с ЕС.
По време на изборите за европейски парламент г-жа Кунева излъга и избирателите си, че ще се откаже от поста си в ЕК. Това както се и очакваше не стана, а нейната лъжа вкара в ЕП един провалил се политик, който и за селски кмет не може да бъде избран.
Това са фатите. А те и да обиждат някого не са обиди.
Г-н Радан,
Така ли не успяхте да разберете, че вече никой не иска Вашия Иван Костов?
"Анонимен каза...
Г-н Радан,
Така ли не успяхте да разберете, че вече никой не иска Вашия Иван Костов?
16 юни 2012, 18:59" - "че вече никой" !(Чуденка).Никой (логично) в минало време е искал гореупоменатият,но вече не.Анонимен(никой) така каза,има ли причина да не му се вярва?
"Г-жа Кунева например като видя" - не не е видяла,но е вината в мен,а в нейните "пазители".Ако не бяха блокирали написаното от мен по скайп с "Нощен Хоризонт" когато беше гост там,нямаше да се получат неприлични "съгрешености".Какво да се прави,съдба!
Румен Бърциов - не анонимен,а тъкъв дето го има ,ама викат дето ,че го нямало!
Публикуване на коментар