четвъртък, 12 юли 2012 г.

В три думи


На последното национално събрание на ДСБ се опитах да "вкарам" платформата на партията в три думи - правата, правилата, благосъстоянието. Tри теми, които останаха извън фокуса на управлението вече десет и повече години, за сметка на десетки шаблони за реформи, оптимизации, интеграции и прочие нищо не значещи чуждици, или пък пенкилер благи думи за здравеопазване, пенсии и образование, без дума и идея КАК точно се постига. 

Тъй като цялото ми изказване на събранието предизвика доста реакции и коментари, ще се опитам тук да го вкарам в 3-4 ясни тези: 

1. Коалиционната тема за мен е изчерпана. Както съм писал, единен субект е по-добре от конкуриращи се малки партии, но само ако е обединен около ясна програма за нови правила в политиката. Времето на коалициите чрез пазарлъци отмина. 
С такава ясна програма имаме чудесен шанс и сами. 

2. Избирателите, към които се стреми ДСБ, или нека ги наречем за яснота и краткост "костовисти" (макар между тях да има малцинство, което не харесва това определение), са хора, които гледат напред. Те затова са "костовисти" - защото оценяват силата на едно прогресивно управление, с всичките му кусури. 
Обръщането на партията назад, ровичкането в миналото и самоизживяването като пазители на мъдростта е крайно непривлекателно за тези хора. Те имат решения за собствения си живот и искат решения за обществото. 

3. Оформящата се "средна класа" от десетина-петнайсет процента от населението е доста по-отговорна и прозорлива от "десните" политици, които ѝ се пишат политически представители. За разлика от тях, активните и модерни българи не са нито самодоволни, нито самодостатъчни. Те разбират, че оттеглянето на Държавата от традиционните публични задължения не носи полза никому. Освен може би на 500 семейства "аристокрация" от комунистическия режим, които разглеждат доходите, имотите и професионалните ни кариери, като личен домейн, който трябва да им носи доходи и ползи. Тази теза беше по-добре развита от д-р Петър Москов, преди мен. 

4. Благодарение на неуморните усилия на доста мошеници и на още повече честни техни последователи, "реформа" се превърна в синоним на рязане на публични разходи и квази-приватизация на монополни публични дейности. Не казвам, че това е непременно лошо (макар често да е). Казвам, че реформа е всеки опит за въвеждане на нови и по-добри правила за упражняване на властта. В този именно смисъл, думата е обезсилена и изпразнена от съдържание. 

5. Гражданските права не са бутикова тема за интелектуалци от центъра на София. Даже напротив - правата се нарушават най-грубо в малките общини на страната. Темата е силна и универсална. 

2 коментара:

Vesselin каза...

Чудесно изложена позиция, изцяло съм съгласен с казаното по-горе.

Проблема на ДСБ е, че с 15% избори не се печелят и то 15% в идеалния вариант.

Поради огромния процент мизерстващи Българи, изборите се печелят с прясно изпечени кебапчета и обещания за хляб и сирене. За гарнитура добавяме омраза и кал по досегашните управляващи.

Перфектната програма няма да спечели изборите за ДСБ - за съжаление!

Unknown каза...

За съжаление, не е перфектна. Ще демонсрирам, какво ме жегна с извадени от контекста изречения в платформата:

"Справедливостта заедно със сигурността са условие за свободата; няма свобода, където няма справедливост и сигурност."

И по-надолу:

"Сигурността, справедливостта, свободата и останалите ценности не са абсолютни, защото като всяко човешко дело дават възможност да се злоупотреби с тях. Ние помним, че първият законен бизнес на мафиотите беше да продават сигурност като застрахователи. Свидетели сме как в собствената ни страна свободата, без сигурност и справедливост, създаде олигархия и мафия и им даде възможност да перат доходите си."

Усещате ли противолечието?

Господа, след като в България не е имало сигурност и справедливост, не е имало и свобода. Приемете свободата като върховна ценност, не я разглеждайте като привилегия, която може да се отнема.