Добри новини из(вън) зоната на безвремието

Един приятел ме накара да се замисля. Връща се за малко от Германия и пита - наистина ли всичко е толкова черно? Възможно ли е нищо хубаво да не се случва, защото нищо хубаво не чувам - от близки, роднини, в медиите? А той се интересува, чете за България и е по принцип доста критичен към свинщините. Като разумен човек, обаче, не може да повярва, че нещо на този свят е черно-бяло. 

Замислих се и за обяснението на това явление, но най-вече за това, няма ли наистина добри новини? И ако има, защо не ги забелязваме или ги премълчаваме? 

Обяснението на черногледството е сравнително лесно. Стопанският застой продължава четвърта година, доходите намаляват, кредитите си вървят, данъчните са овълчени, администрацията е все така лоша (или по-лоша отвсякога), политическият натиск и корупцията отдавна тровят не само бизнеса... Не е нужно да продължавам. Това са тъжни факти, но факти.

А къде са добрите новини?

Ами едната добра новина е приятелят, с когото разговарях. Той е под 30, завършил магистратура и докторат по психология в реномиран университет в Германия, завършва второ образование медицина и започва специализация, чете, пише и публикува в научни издания с репутация и хубав impact factor. И за миг не е спрял да се интересува какво се случва в България, да се вълнува, да се гневи на лошите новини и ... да търси добрите новини. Ние можем да мрънкаме, че "качествените и млади българи" заминават да учат в чужбина, но лошо ли е това? Преди 20 години българската нация не разполагаше и нямаше как да разполага с такъв човешки капитал. Нямахме достъп до реномираните немски, френски и английски университети (и не ми разправяйте, че нашите през 80-те години са били на това ниво...). Такива хора като Явор (така се казва човекът, който го познава, се е сетил вече) са неоценимо богатство - те са бъдещите преподаватели и учени, каквито досега не сме имали, от 60-70 години насам. В една все по-единна Европа, не трябва да се чудим как да ги "задържим" при неизбежно по-лошото местно образование, а как да ги включим в по-доброто образование на бъдещето. Ако моето поколение (условно - ражданите през 70-те) беше склонно да емигрира трайно отвъд тогавашните Шенгенски граници, следващите са жители на единна Европа и навсякъде в чужбина са част от българската нация. Аз познавам поне десетина такива примера, обикновени хора от обикновени семейства, които имат знания, недостъпни дори за привилегированите кръгове преди четвърт век.

Другата добра новина научих през последните месеци или година, през които обикалям много често България, къде по политически срещи, къде по работа. Доскоро смятах, че темите за гражданските права, за честната конкуренция в бизнеса, за непозволения натиск на властта, феодалните нрави на управление, са бутикови теми за интелектуалци, които пият вино в "Махалото" и четат L'Europeo. Т.е. теми за разговор на хора, които не са лично и пряко засегнати от проблема. Съответно - че хората в малките градове на страната са примирени и свикнали с нечестния начин за упражняване на властта на местно, областно и централно ниво.  Оказа се, че - колкото неочаквано за мен, толкова и логично - активните хора в малките градове са изключително чувствителни към нарушаването на гражданските им права. Дори някога да са приемали "благодетелския"* модел на бизнес и власт, днес имат нетърпимост към него. Всякакъв опит на управлението на ГЕРБ да се скрие зад антикомунизъм и "дясна" идентичност среща присмех и отхвърляне. Образът на "селянина", който се прехласва по Бат' Бойко, докато набива вредна сланина с ракия, съществува само в главите на "граждани", които - без да се прехласват - гласуват за ГЕРБ и си търсят оправдание. Те са, които харесват Борисов и търпят Цветанов, по силата на някакъв Стокхолмски синдром. (Съвсем друг въпрос е, че десните реформаторски партии нямаме умението да общуваме с хората в малките градове и се разпростираме по теми, които са им чужди. Това е отделна тема.)

И още нещо много важно - настроенията и мисленето на мнозинството от хората не се влияят толкова много от вестник "Уикенд" (и прилежащите му "не-жълти" хартии), СКАТ и пр. и пр. Отношението към ромите и към турците  в малките градове и в самите смесени райони е безкрайно по-зряло, отколкото в София, Пловдив или Варна. Прави се разлика между ромски общности с висок процент престъпност и такива без или почти без. Познават се различните племена и кланове с техните особености. В обикновен разговор се търсят причините за дълбоката криза в развитието на общността и възможни изходи, без пълно отрицание и инфантилен нацизъм, но и без IntegrateMangali бюрократични утопии. Историите за турските села, в които отказват да ти продадат хляб (и свински салам, бира, и мастика ... страшен фундаментализъм, да знаете), ако го поискаш на български, ги слушам в центъра на София от горди защитници на Бай Тошо и "жителството", но почти никога от хора от Шуменско, Силистренско или Кърджалийско.

И това е всъщност третата добра новина. Най-добрата.

Стана дълго. Част от нещата осмислях, докато ги пишех. Ако съм прав, изводът е, че промяната ще дойде не от средата, в която аз си пия бирата, а от хора, които са по-малко мързеливи и са получили от живота по-малко, но пък търсят повече. Това е доста логично.
.

Целта на терора

Да,  България е неподготвена, като държава, служби, администрация. Но няма да пиша за това. 

По-важно е, че изглежда сме неподготвени ние, като отделни хора и като общество.  

Целта на терора е страх и омраза. 
Той иска затъване  в спиралата на омразата. Да нагнети естествените проблеми между различни етнически и религиозни общности, да ги превърне в неконтролируема омраза и насилие. Да насади непреодолим страх и враждебност...

Мишена на терора не е само Израел, нито еврейските общности, нито дори Западната цивилизация в цялост. Крайната цел на терора е насилие и война, а мишените са всички  потенциални преки и непреки жертви на насилието. Основна, макар и непряка жертва на терора са мюсюлманските общности в западните държави. Според философията на терористите, именно тези честни хора, тези с тютюна в Родопите и тези с дюнерите, ресторантите и ароматните магазини във всеки град на Европа, трябва да паднат жертва на изолация, омраза и насилие в собствените си общности. За да реагират с изолация и омраза на свой ред. И да се завърти спиралата на насилието - мечтата на терориста. 

Само за няколко дни в България, мнозина анонимни и неколцина познати коментатори свършиха повече работа в полза на терора от атентаторите от Сарафово. Посочиха с пръст българските мюсюлмани (а по зловеща ирония, убитият български гражданин Мустафа Кисьов е мюсюлманин...), търговците около Женския пазар, "ливанците" (едва ли не по презумпция от Хизбула), "сирийските терористи" от "Мимас" на Графа ...

Ще  посоча трима души - Волен Сидеров, Ангел Джамбазки, Мартин Карбовски - чиито писания и изявления ме уплашиха истински. Защото сочат пътя към пропастта на омразата, същия път, който сочат и убийците. Няма да давам линкове, за да не се превърна макар косвено в проводник на посланията им. Който иска, да си ги търси...

Затягането на сигурността е единият отговор на заплахата. Не съм експерт и не коментирам. Знам обаче, че този отговор, на службите, е недостатъчен без отговора на обществото. А той е да отхвърлим терора, като отхвърлим целите му - страха и омразата.

 .

Тhey deserve each other

Реформите са на парче, мерките са хаотични и разнопосочни. Предприемат се панически, с цел моментно одобрение, потупване по рамото и "Конграчулешънс" - там, "горе", в Брюксел. Ефектът е никакъв. 

Мафията продължава да има ключово влияние върху управлението и стопанството, с убийствени последици за благосъстоянието и сигурността на всеки гражданин. 

Изборите се купуват, правата се нарушават, правосъдие няма, но в замяна на това е зависимо от властта и мафията. 

Това ни казва докладът на ЕК, спор няма. 

Но ... Ще се опитам да погледна от друга гледна точка. Не тази, докладно-служебно-мониторинговата, от която е писан този доклад. 

Не е въпросът какво виждат експертите на ЕК, сега или декември 2013г. Не е въпросът, че ГЕРБ са се провалили. Важното е, че липсва обща, последователна, цялостна (consistency е трудно преводима на български дума, и това е показателно) идея за промяна на управлението. Липсва пакет от нови, съгласувани помежду си правила за подобряване на администрацията, условията за предприемачество, правосъдието. Липсват нови идеи и правила, които да разглеждат основните публични сфери - образование, здравеопазване и социална дейност - в тяхното единство. Няма там мерки с ясна цел и очакван резултат, има "рИформи" с цел да спестим още някой лев, да откраднем още някой лев, да махнем едни хора, дето не са наш'те. 

Липсва значи политика, в единствения положителен смисъл на тази дума :)

И тук ЕК с нейния мониторингов механизъм не е част от решението, а част от проблема. Много добър текст на Антоний Гълъбов: 

„Този механизъм за проверка и сътрудничество в крайна сметка е неубедителен инструмент. Поради тази причина в края на миналата и началото на тази възникна въпросът с какво да бъде заменен той – дали да отпадне и да бъде трансформиран в нещо по-смислено.“ ....  „За съжаление появата на февруарския и юлския доклад се превърна в повод за кампанийни действия от страна на българските институции. Вместо да се следват по-цялостни и общи насоки на реформа, имаше стремеж да се отчитат някакви резултати в навечерието на проверките. Това създаде тази разнопосочна картина, в която България положи значителни усилия, създавайки допълнителни институции, за да отговори на неясно дефинираните очаквания на този механизъм, отколкото, за да отговори на вътрешните си потребности.“

... в десетката. ЕС няма механизъм да преодолее нашите политически недъзи. Напротив - техният механизъм насърчава най-лошото - разпокъсаните, панически, ситуационни действия и решения, показните реформи без съдържание, фасадната политика, властта на етикетите. 

ЕС не може да ни помогне, защото самата политика на Европа не е consistent - не е цялостна,  завършена и последователна, не е подчинена на общи разумни цели, на общ, полезен за всички резултат. Няма споделена и одобрена идея за общото ни бъдеще. 

Извинете ме за хиперболата, но не виждам защо, с подобни механизми на контрол, ЕК може да очаква нещо по-добро от Борисов. Той е в голяма степен европейско творение, дете на времето си. They deserve each other, както казват американците. 

(снимка News.bg)

И след като - за добро или лошо, според мен за лошо - ЕС в близко бъдеще не изглежда способен да даде обща цел, смисъл и политически средства, отговорността за цялостна политическа програма за промени и нови правила лежи на българската опозиция. Който иска да е алтернатива на този провал, трябва да предложи прости и ясни правила за подобряване на ежедневния живот на българските граждани. Иначе не е алтернатива... 

. 

Преди 90 години ...

... на тази дата, в горещ следобед след напрегнат ден в кантората,  адвокат Никола Кънев влязъл в двора на къщата си в град Варна, улица Мария Луиза №5, седнал в беседката, разкопчал яката на ризата си и ... напуснал грешния ни свят. Четири години преди раждането на първия му внук (чичо ми Никола) и девет - преди раждането на втория (покойният ми баща). 

Така е сложено началото (поне доколкото ни е известно) на нерадостната традиция в Къневия род да не познаваме дядовците си по права мъжка линия. Малкият Борис също се роди две години без три дни след като дядо Милен си отиде ... 

Пиша това неслучайно. Това тъжно поколенческо разминаване ни лишава от много знание, памет и мъдрост. Радвам се като гледам Борис да си играе като щурав с дядо Росен (бащата на Деничка) и тъгувам колко губи, че не познава другия си дядо. Аз не познавам дядо си Боян, но от баща си и чичо си знам много за него, за работата му за пристанището във Варна, за първия Аспарухов мост, за корабостроителницата, за мечтата му за излаз на Егея и "морска" България. 

Знам малко за "Кольо" Кънев (e повече от Уикипедия, където трябва да пипна). Знам, че е бил роден в Брацигово, завършил с отличие в Aix-en-Provence, най-известният адвокат във Варна, публицист, лидер на Демократическата партия в града, председател на общината и подпредседател на Народното събрание 1908-1911г. Но такива биографии много, т.е. няколко десетки, еднакви. Зад тях се крият борби, интриги, разочарования, провали. 

И преди всичко - избори в тежки моменти. Избори, които всички правим в живота си, и много би ни се искало да знаем как е постъпил дядо Кольо в подобна ситуация. А това не ни е дадено да знаем. Можем да съдим по малкото, което ни е известно, извън напудрените кратки биографии, с които лекомислено се гордеем. Санким са наши ... 

Известно ми е, че Никола Кънев е бил първият републиканец на толкова висок политически и държавен пост в Княжество (докато заемал поста, станало Царство) България, и че тези изявени убеждения са му стрували поста министър на правосъдието в кабинета на Малинов. 

Известно ми е и, че никога не е допуснал компромис с принципите на етническа и верска търпимост - и това по време, в което етническото и верско насилие е заливало Балканите и вземало български жертви, а други са бивали жертва на българска ръка (Анхиало и Несебър, 1907г. ...). Напротив - заявявал е търпимостта и респекта към евреи, арменци, гърци като национална гордост:

„Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем.“

Знае се в семейството, и че е имал много остър език и доста тежък характер :)

А може би и това не е малко. И може да помогне, когато човек прави избори. 

Бог да прости дядо Кольо, и мир на праха му. 

А аз след един час съм на протест срещу скотщината, която позори професията ни. Моята и неговата. 

. 

В три думи

На последното национално събрание на ДСБ се опитах да "вкарам" платформата на партията в три думи - правата, правилата, благосъстоянието. Tри теми, които останаха извън фокуса на управлението вече десет и повече години, за сметка на десетки шаблони за реформи, оптимизации, интеграции и прочие нищо не значещи чуждици, или пък пенкилер благи думи за здравеопазване, пенсии и образование, без дума и идея КАК точно се постига. 

Тъй като цялото ми изказване на събранието предизвика доста реакции и коментари, ще се опитам тук да го вкарам в 3-4 ясни тези: 

1. Коалиционната тема за мен е изчерпана. Както съм писал, единен субект е по-добре от конкуриращи се малки партии, но само ако е обединен около ясна програма за нови правила в политиката. Времето на коалициите чрез пазарлъци отмина. 

С такава ясна програма имаме чудесен шанс и сами. 

2. Избирателите, към които се стреми ДСБ, или нека ги наречем за яснота и краткост "костовисти" (макар между тях да има малцинство, което не харесва това определение), са хора, които гледат напред. Те затова са "костовисти" - защото оценяват силата на едно прогресивно управление, с всичките му кусури. 

Обръщането на партията назад, ровичкането в миналото и самоизживяването като пазители на мъдростта е крайно непривлекателно за тези хора. Те имат решения за собствения си живот и искат решения за обществото. 

3. Оформящата се "средна класа" от десетина-петнайсет процента от населението е доста по-отговорна и прозорлива от "десните" политици, които ѝ се пишат политически представители. За разлика от тях, активните и модерни българи не са нито самодоволни, нито самодостатъчни. Те разбират, че оттеглянето на Държавата от традиционните публични задължения не носи полза никому. Освен може би на 500 семейства "аристокрация" от комунистическия режим, които разглеждат доходите, имотите и професионалните ни кариери, като личен домейн, който трябва да им носи доходи и ползи. Тази теза беше по-добре развита от д-р Петър Москов, преди мен. 

4. Благодарение на неуморните усилия на доста мошеници и на още повече честни техни последователи, "реформа" се превърна в синоним на рязане на публични разходи и квази-приватизация на монополни публични дейности. Не казвам, че това е непременно лошо (макар често да е). Казвам, че реформа е всеки опит за въвеждане на нови и по-добри правила за упражняване на властта. В този именно смисъл, думата е обезсилена и изпразнена от съдържание. 

5. Гражданските права не са бутикова тема за интелектуалци от центъра на София. Даже напротив - правата се нарушават най-грубо в малките общини на страната. Темата е силна и универсална.