петък, 3 август 2012 г.

За държавния картел, цените на храните и десницата


ГЕРБ показаха просто и нагледно как успяха да унищожат предприемачеството и семейния бизнес в България. Ако някой си е представял, че това са естествени процеси, последните събития разсейват тази заблуда. 

Така нареченото споразумение за замразяване на цените представлява чист картел, дирижиран от държавната власт, в интерес на най-силните играчи в търговията на храни и в пряк ущърб на всички участници на пазара и на самия пазар. Ще дам пример с поведението на една от търговките вериги и ефектите от него. 
Кауфланд обявяват списък на 14 защитени стоки. Правят си шеметна безплатна реклама с 5-10 минутни репортажи в праймтайма на всички национални медии, със специалното участие на министъра на земеделието (Kaufland feat. Миро). По време на безплатната реклама, те правят специална промоция на собствените си "discount марки", които естествено ще бъдат единствените със "замразени" цени. 

Ефекти:
- Лошо за производителите, защото се рекламира само една марка стоки от вид, т.е. един вид хляб, сирене, креМБирши и пр. и пр. Тази марка е търговска марка на Kaufland, тя не идентифицира производител, а единствено търговеца. 
- Още по-лошо за производителите, защото тези "discount марки" са продукт на насилствените "промоции", на които всички производители са жертва така и така. Със сигурност споразумението за картел между МЗХ и търговските вериги ще доведе до силен натиск за увеличение на тази кръвнина, т.е. до продажби на загуба. 
- Много, много лошо за всички малки търговци. Те не продават тези марки, а само стандартни марки на производител. Нямат възможност да продават под себестойност, нито да изнудват доставчиците си да го правят. Те са големите губещи в играта
- Лошо и за повечето потребители, защото техните предпочитани и качествени марки на производител не са "замразени" и най-вероятно ще компенсират загубите от замразяването, ако такива загуби изобщо има. 

Сигурният резултат от популизма и корупцията на управляващите са нови тежки поражения върху търговците и производителите, фалити и безработица. Почти толкова сигурно е, че след "замразяването" на определени марки продукти с променливо и съмнително качество, ще настъпи ефект на общо повишение на цените. 

Няма да преразказвам позицията на ДСБ, тя е публикувана в почти всички сериозни медии, именно защото е по важна тема и засяга както бизнеса, така и всеки потребител. Но ще споделя някои мисли какво е да си политически "десен" в стопанската политика. То не е да сътрудничиш с едрия бизнес. Това у нас го прави най-успешно БСП, от 80-те насам. Не е да осигуряваш "бизнес среда" на монополисти и да делиш печалбата с тях. Това е правено от боклуци от всички партии, но ГЕРБ го правят като официална партийна политика и са близо до съвършенството. 

Да си десен е да защитаваш честни, еднакви правила и правата на малкия производител и търговец. Да разбираш кой осигурява заетостта в икономиката и кой създава добавената стойност. И най-вече - да го правиш и когато популизмът те съветва обратното

Преди два месеца писах за "Мълчанието на гражданите", по повод срамежливото поведение на партията на г-жа Кунева по важни теми. 

"Гражданите" се опитват да минат по линията на най-малкото съпротивление по всеки сериозен и конфликтен въпрос. Особено внимание се отделя на риска да бъдат засегнати сериозни медийни или бизнес интереси... защото са тръгнали по утъпкания път на компромис с всеки интерес, с всяка потенциално симпатизираща медия, с всеки очакван спонсор.  

Ето, че се оказвам прав. По-скоро за съжаление. Още един глас в защита на малкия бизнес би бил полезен. Но интересите на семейните предприемачи и на политическите спонсори от едрия бизнес твърде често не съвпадат. Това е капан, в който попада всяка "нова звезда" на сцената. За да излезеш от него, е нужна смелост. 

А смелостта, изглежда, е качеството, което най-много липсва на българските "нови десни", вече десетилетие. 

Няма коментари: