петък, 31 август 2012 г.

За алтернативите, медиите, цирка и избора


В самото навечерие на кризата, оказала се най-сериозната за Западния свят след войната, демократичната политика изглеждаше минало. Изборите се превърнаха в медиен сблъсък на популисти, политическите тези отстъпиха на ловки каламбури и рекламни трикове. Печелеше по-добрият актьор с по-стабилна медийна подкрепа. Политическият сблъсък заприлича на корпоративна рекламна война. 

Политикът обаче никога не бива да подценява рационалната мотивация на гражданите – ако избирателите се съгласиха да бъдат въвлечени в този цирк, то беше поради липсата на същинска разлика между предложенията на различните участници в състезанието. Както рекламната надпревара между две марки фаст фууд не предлага нищо различно на потребителя, така и политическата конкуренция от края на миналото десетилетие не носеше действителни алтернативи. Споровете за ролята на Държавата, за бъдещето на социалните системи, за различните модели на стопанско развитие, бяха заместени от модни теми-еднодневки. Без реален политически избор, гражданите на демократичните държави съзнателно гласуваха за медийни герои с претенции за силово присъствие, пренебрежение към процедурите на парламентаризма и разделението на властите.

България беше типичен пример за такова развитие. Това не е чудно, след като в клопката попаднаха и традиционни демокрации. И капанът щракна, с началото на икономическата криза. Неспособни да дефинират, камо ли да защитят обществения интерес, негодни да следват парламентарните пътища и некомпетентни в икономическата и социална политика, популистките правителства станаха фактор за задълбочаване, а не за преодоляване на кризата. Българското правителство затъна в преговори с всички групи за натиск и представители на частни интереси, докато постепенно изостави всеки опит да наложи обществения интерес и да проведе отговорна антикризисна политика. Всеки от приетите от кабинета „антикризисни пакети“ изразяваше не икономическите възгледи на партията (каквито a priori липсват...), а интересите на отделни обществени групи. С наближаването на изборите, тази безотговорна политика се изроди в пряко обслужване на ключови групи избиратели, ухажване на спонсори и партийно подчиняване на монополни стопански субекти. Връзката между властта и монополите ставаше все по-тясна, а с това – и ангажиментът на ГЕРБ за правосъдие и справедливост – все по-неискрен. Всяка следваща стъпка в тази посока логично водеше до изоставяне на държавния ангажимент във важни социални сфери, нарушаване на принципите на конкуренцията, съсипване на бизнес средата, нови фалити и безработица. През последните 7-8 месеца не остана съмнение, че политиката на съсипване на семейния бизнес и независимите предприемачи, земеделци, търговци и занаятчии е умишлена. Тя е пряка последица от популизма – липсата на политически убеждения и платформа превръща властта в слуга на монополите, източник на натиск и враг на честния пазар и малкия бизнес. Само през изминалия месец, от ДСБ на четири пъти показахме как управляващите мачкат малкия бизнес, за сметка на големите играчи и на монополите: в областта на търговията с храни, в енергетиката, в земеделието, дори и в спорта.

Българската десница понесе своята отговорност за колебливото си отношение към популизма на ГЕРБ. Това застраши дори единството на десницата, части от нея попаднаха под съчетание от корупция и натиск, характерни за управляващите. Тези колебания отпаднаха – политиката на Борисов откроява ГЕРБ като противник на всичко, в което вярваме и зад което стоим.
Ние вярваме, че средната класа единствена може да осигури заетост и да измъкне страната от кризата, както и че това е невъзможно без честен пазар и конкуренция, осигурени от властта. Убедени сме, че държавата трябва да се върне в основните публични сфери – образование, здравеопазване и социална политика, и най-вече, че качественото масово образование е единствената гаранция за здраво общество. Знаем, че да си десен, означава да защитаваш честни, еднакви правила за всеки бизнес и равни права за всеки гражданин, да воюваш ежедневно с монополите, с привилегиите и злоупотребите от страна на властта. Нищо от изброеното не може да се постигне без коренна и цялостна промяна в системата на правосъдието.

Днес, въз основа на тези позиции, политиката на десницата е ясна. Ние сме опозиция на ГЕРБ, не поради интересите си, а поради разликата в убежденията и вижданията за правилна политика. След популистката вълна, политиката се връща на сцената в цяла Европа. Хората вече искат да гласуват не за привлекателни телевизионни образи, а политическа промяна. Искат да чуят различни идеи за излизане от кризата. Най-вече, искат смели и разбираеми политически решения.

При днешните нива на обществено доверие и подкрепа, е илюзорно да се мисли за десницата като победител на следващите парламентарни избори. По тази причина, средствата за постигане на целите ни са ограничени. Политическият ни потенциал трябва да бъде съсредоточен в няколко основни задачи:

1) Чрез парламентарното си и коалиционно поведение, да върнем достойнството на Народното събрание като институция, в която се решават основните проблеми и да отхвърлим модела на пряко договаряне с различни групи за натиск и частни интереси.

2) Да предложим национална антикризисна програма, основана на насърчаване на средната класа и семейния бизнес, като източник на растеж и заетост.

3) Да гарантираме провеждането на незабавна реформа в правосъдието и война на държавната власт срещу монополите и мафията.

4) Да поемем нов ангажимент на държавата в публичните услуги, основан на качествено и всеобщо образование, отговорна социална политика и здравеопазване. Политиката в трите области трябва да е цялостна и свързана.

Накратко - десницата трябва да предложи на гражданите програма за равни права, честни правила и благосъстояние чрез труд.

Тази програма е разбираема за всеки български гражданин. Тя дава решения на ежедневни проблеми и връща доверието в политиката, разклатено от популистите през последните години. Важно е да защитим посланията си, а не кой с кого ще се коалира и кои официално регистрирани партии ще застанат зад тях. За мен няма съмнение, че Демократи за силна България, с помощта на своите партьори в Синята коалиция и представителите на единната десница в Парламента и местната власт, имат опита, смелостта и качествата за такава политика.
И напротив – ГЕРБ и новият проект на г-жа Кунева са част от политическото минало, основано изключително на популизъм и медийна подкрепа, заместващо политическите решения с рекламни послания.

Както отбелязах, обаче, способността на медиите да манипулират гражданите е силно надценена. Когато има реални проблеми и различни алтернативи, те правят избор по силата на здравия разум, а не на евтината пропаганда.




петък, 17 август 2012 г.

Pussy Riot, ние и границите на свободата


Изглежда забравихме диктатурата. Или напротив - никога не се разделихме с нея. Не се запознахме със свободата. Днес три момичета ще бъдат осъдени - но за какво

В последния ден на процеса срещу момичетата от Pussy Riot, и преди произнасяне на присъдата, чета и размишлявам за реакциите на единствения и скромен български знак за солидарност - "обличането" на паметника с шпагина, или - както се изразяваше покойният ми баща - паметника на съветския човек, гордо издигнал символа на своята власт. Реакциите са силно повлияни от (гео)политическите ни пристрастия, но според мен слабо си даваме сметка колко важен е този случай за изясняване на собствените ни представи за свобода и права. 

Нека кажем направо - протестът на Pussy Riot би предизвикал напълно различни реакции - и на властта, и на обществото, в различни общности и държави. Защото различни са и държавите, и общностите. 

1. Във всяка голяма западна столица, подобен протест би бил подминат с относително безразличие от хората и пълно безразличие от властта. Същото се отнася за метрополиите на САЩ. 

2. В консервативната провинция на Америка, това би предизвикало бурни обществени протести и най-вероятно лека присъда от съд без жури - глоба, общественополезен труд, такива неща. Самият процес би предизвикал протести в защита на обвиняемите, далеч по-слаби от тези против тях. 

3. В консервативните части на католическа Европа (в т.ч. Бавария и Рейнска област), би предизвикало обществен протест на християни, а може би и на други изповедания, без съдебен процес и наказания. 

4. В Чили на Пиночет, Испания на Франко и всяка друга дясно-консервативна диктатура, след подобен политически протест с елементи на провокация црещу Църквата, момичетата биха най-вероятно изчезнали безследно, или паднали жертва на тежък процес с много тежки наказания. 

5. За мюсюлманския свят е по-добре в случая да не говорим, но линчът е най-вероятният изход, ако държавната власт не спаси извършителите чрез бърз арест и затвор (в който затвор съдбата им би била невъобразима...). 

6. В комунистическа диктатура е трудно да си представим подобен протест, но доколкото има ясни антиправителствени послания, последиците биха били тежки, по всяка вероятност - потайно убийство/лагер и покриване на случая без процес. 

................. (сигурно има още много възможни хипотези, нали?)

Очевидно е сходството между това, което се случва в Русия, и възможното развитие в дясно-консервативна диктатура в католическа държава. Защото в Русия старите служби и системи за репресия на тоталитаризма са поставени в услуга на православно-фашистко общество, в което и върхушката на Църквата изпълнява присъщата си функция на безрезервна продкрепа на режима и отявлен враг на свободите и правата (не говоря за демокрацията като политическа система, това е съвсем различно)
Протестът на момичетата от Pussy Riot беше без съмнение политически - и политически не само защото беше насочен срещу диктатора Путин, а и защото беше насочен срещу слугинската роля на православната върхушка. 

Особено странна е реакцията на леви интелектуалци, които виждат в протеста в храма обикновено хулиганство. Така ли биха оценили женски протест срещу Пиночет, Франко или Сомоса в католическа катедрала? При това изрично насочен срещу подкрепата на висшето духовенство за режима? Нима не виждат белезите на класически консервативен фашизъм в управлението на Путин... 
Не подценявам способността на десните интелектуалци да проявяват лицемерие и да реагират едностранно, без да си дават сметка за подкрепата си за подобни властници, когато те са антикомунисти и съюзници на Запада... не. 


Всъщност случаят е много ясен лакмус. И моята позиция е напълно ясна и чиста. Подкрепям тези момичета, радвам се на съгражданите си, които намериха начин да изразят и моята подкрепа и се отвращавам от всяка диктатура. Искам да живея в общество и общност, в което подобен протест би бил безсмислен, а социалното безразличие към него - оправдано. Русия обаче не е такова общество. 
Нито е оправдано българското безразличие - защото за нас диктатурата би трябвало да е пресен и болезнен спомен. 


петък, 3 август 2012 г.

За държавния картел, цените на храните и десницата


ГЕРБ показаха просто и нагледно как успяха да унищожат предприемачеството и семейния бизнес в България. Ако някой си е представял, че това са естествени процеси, последните събития разсейват тази заблуда. 

Така нареченото споразумение за замразяване на цените представлява чист картел, дирижиран от държавната власт, в интерес на най-силните играчи в търговията на храни и в пряк ущърб на всички участници на пазара и на самия пазар. Ще дам пример с поведението на една от търговките вериги и ефектите от него. 
Кауфланд обявяват списък на 14 защитени стоки. Правят си шеметна безплатна реклама с 5-10 минутни репортажи в праймтайма на всички национални медии, със специалното участие на министъра на земеделието (Kaufland feat. Миро). По време на безплатната реклама, те правят специална промоция на собствените си "discount марки", които естествено ще бъдат единствените със "замразени" цени. 

Ефекти:
- Лошо за производителите, защото се рекламира само една марка стоки от вид, т.е. един вид хляб, сирене, креМБирши и пр. и пр. Тази марка е търговска марка на Kaufland, тя не идентифицира производител, а единствено търговеца. 
- Още по-лошо за производителите, защото тези "discount марки" са продукт на насилствените "промоции", на които всички производители са жертва така и така. Със сигурност споразумението за картел между МЗХ и търговските вериги ще доведе до силен натиск за увеличение на тази кръвнина, т.е. до продажби на загуба. 
- Много, много лошо за всички малки търговци. Те не продават тези марки, а само стандартни марки на производител. Нямат възможност да продават под себестойност, нито да изнудват доставчиците си да го правят. Те са големите губещи в играта
- Лошо и за повечето потребители, защото техните предпочитани и качествени марки на производител не са "замразени" и най-вероятно ще компенсират загубите от замразяването, ако такива загуби изобщо има. 

Сигурният резултат от популизма и корупцията на управляващите са нови тежки поражения върху търговците и производителите, фалити и безработица. Почти толкова сигурно е, че след "замразяването" на определени марки продукти с променливо и съмнително качество, ще настъпи ефект на общо повишение на цените. 

Няма да преразказвам позицията на ДСБ, тя е публикувана в почти всички сериозни медии, именно защото е по важна тема и засяга както бизнеса, така и всеки потребител. Но ще споделя някои мисли какво е да си политически "десен" в стопанската политика. То не е да сътрудничиш с едрия бизнес. Това у нас го прави най-успешно БСП, от 80-те насам. Не е да осигуряваш "бизнес среда" на монополисти и да делиш печалбата с тях. Това е правено от боклуци от всички партии, но ГЕРБ го правят като официална партийна политика и са близо до съвършенството. 

Да си десен е да защитаваш честни, еднакви правила и правата на малкия производител и търговец. Да разбираш кой осигурява заетостта в икономиката и кой създава добавената стойност. И най-вече - да го правиш и когато популизмът те съветва обратното

Преди два месеца писах за "Мълчанието на гражданите", по повод срамежливото поведение на партията на г-жа Кунева по важни теми. 

"Гражданите" се опитват да минат по линията на най-малкото съпротивление по всеки сериозен и конфликтен въпрос. Особено внимание се отделя на риска да бъдат засегнати сериозни медийни или бизнес интереси... защото са тръгнали по утъпкания път на компромис с всеки интерес, с всяка потенциално симпатизираща медия, с всеки очакван спонсор.  

Ето, че се оказвам прав. По-скоро за съжаление. Още един глас в защита на малкия бизнес би бил полезен. Но интересите на семейните предприемачи и на политическите спонсори от едрия бизнес твърде често не съвпадат. Това е капан, в който попада всяка "нова звезда" на сцената. За да излезеш от него, е нужна смелост. 

А смелостта, изглежда, е качеството, което най-много липсва на българските "нови десни", вече десетилетие.