сряда, 27 март 2013 г.

Родът Къневи: три поколения за Варна


Преди няколко дни, докато разговаряхме за предизборната ми кампания, един приятел ми каза - "най-лесно ще е да измислиш някой дядо от Варна, за да затвориш тази тема, че си от София".

Не се и бях замислял, че човек може да си "измисли" дядо (оказа се, че в политиката се прави често...). Слава Богу, не се и налага. Родът ми е дълбоко свързан с Варна. Не просто като местожителство, а като принос, отдаденост и обществена работа. Тъй като темата беше интерпретирана различно по медиите, публикувам малко повече конкретна информация:

Първият варненец в рода ни е прадядо ми - адвокат Никола Кънев, 
родом от Брацигово. Юрист, публицист и политик, многократно избиран за градски съветник и за председател на Общинския съвет в града, местен председател и член на националното бюро на Демократическата партия. Народен представител от Варна и първи попдпредседател на XIV ОНС (1908-1911г.). Никола Кънев е вносител и автор на законопроекта за електрификация на град Варна. Той е въвел практиката на публичен депутатски отчет пред избирателите, която е станала запазена марка на демократите през годините: 
Най-вероятно това е и причината на името му да бъде кръстена и улица в центъра на града след смъртта му през 1922г. 
Известен е бил като републиканец, луда глава, човек с остър език, който не се бои от преки конфликти. Имал е и приятели, и врагове, което лесно може да се види от справка в електронния архив на Варненската библиотека. 


Синът му - инженер Боян Кънев е по-малко известен днес, но приносът му за града е може би по-голям.
 Завършил хидроинженерна специалност в Мюнхен, той е един от строителите на Морската столица - такава, каквато я знаем днес. През 30-те години е идеолог, проектант и строител на модерното пристанище, Аспаруховия мост, корабостроителните заводи във Варна и Русе. В края на десетилетието е назначен за заместник-директор на Дирекция "Водни съобщения" към МС, пост, равнозначен на днешния министър на транспорта и съобщенията. (Оттогава постоянното местожителство на семейството ни е София, но връзките с Варна не са никога прекъсвани. Единият от братята ми - Васил Кънев е възпитаник на Френската гимназия във Варна, другият отби военната си служба във ВМФ.)
Повече за Боян Кънев - отново в архива на библиотеката.  

Житейският път на дядо ми Боян продължава ... в концентрационния лагер в Белене. Немски възпитаник и враг на народната власт, мечтателят за морска България завършва живота си в изолация и вътрешна емиграция в дома си в София. В същия дом и в същата вътрешна емиграция прекарват голяма част от живота си третото поколение мъже от рода - покойният ми баща Милен и чичо ми Никола - неговият чудесен разказ за семейството можете да прочетете тук - Къневи фамилия на артисти и политици.  Те нямаха възможност за обществена работа, за тях тя беше забранена..

От момента, в който се захванах с политика, Варна е основният ми интерес. Не само заради родовата история, а заради позорното петно върху Варненската политика през последното десетилетие. Играта по въже на кмета Йорданов, властта на мафията, гешефтите в общината, зарязаният в дупките обществен интерес станаха емблема на града, който повече от столетие е бил най-свободният, най-богатият и най-красивият в България. 

 Вярвам, че това петно може да бъде измито. И градът може да бъде отново свободен, богат и красив. И че всички ние можем и трябва да излезем от вътрешната емиграция - наложена преди от един тираничен режим, днес - от тиранията на мафията. 

Честно казано, дълго време се въздържах да пиша този текст. Неудобно ми е да се "хваля" с чужди дела. В десетки лични разговори обаче разбрах, че тази тема е важна. Може би защото в историята на семейството си нося и този спомен за хора, отдадени непоколебимо на обществения интерес и на развитието на модерна Варна. 

Аз няма да бъда първият народен представител от Варна в рода си. Ще бъда вторият. И ще ме съдите не само по обещанията ми, но и по по-тежко мерило - достойнството на мъжете преди мен. 

8 коментара:

Анонимен каза...

това разбира се, ако дсб съберат достатъчно гласове.

Анонимен каза...

Браво, Радане!

Личеше си, че си от "сой"!

Дано успееш, въпреки всичко, което е извън теб и желанията на свестните хора!

Belomore каза...

Няма нищо неуместно, както няма и хвалби - виждам само високо вдигане на летвата!
Подход, който мога само да приветствам - родът не като въображаема заслуга, а като ангажимент.

Родовият завет и потенциал не са задължителна политическа предпоставка, но - условно казано (на HR / кадрови език) - са предимство.

Логично, редно и коректно е да бъде представено, а варненци да го знаят и осмислят, когато избират.
Остава само и да мислят, когато избират...

А ако ДСБ не събере достатъчно гласове, вероятно нищо трагично и необратимо няма да стане, напротив. Партията няма да изчезне, а ще има шанс (този път обаче вече наистина последен) за промяна, която иначе със сигурност няма да се случи.
Дори и тогава всеки глас пак ще си има своята тежест, макар и по-различна - за да аргументира един или друг вид промяна, нещо като инвестиция в бъдещето.
Ако ли пък не е така, то тогава халал му тежестта на гласа и при каквито и да е обстоятелства. Но това вече е друг въпрос.

Антон Георгиев каза...

Здравейте Радан,

страхотна биография и се възхищавам на такива хора/наследници.

Със сигурност прадядоците ни са се познавали понеже моят (горе долу по същото време) е бил областен управител на Варна.

Желая успех и стискам палци

Поздрави

Антон Георгиев

Unknown каза...

Господин Кънев,

Не знам дали сега имате време да си посещавате блога, още по-малко да се занимавате с генеалогии, но пък кой знае. Баща ми, възрастен човек на 78 г., казва се Атанас Дим. Тодоров, знае, че се пада втори братовчед с чичо Ви Никола (а логично и с баща Ви). Чичо Ви Никола е работил в Българска телевизия с майка ми Евгения Раева (сценограф) и също е потвърждавал, че сме роднински семейства. От няколко години се опитва да възстанови точно каква е връзката на нашето с Вашето семейство (всъщност той едва днес предположи, че Вие сте от тези Къневи и сега намеренето от мен в блога Ви го потвърждава). Вие може би имате общо с (непознатия на мен, но познат от детството на баща ми) господин Радан Бакладжиев? За него също сме сигурни, че ни е роднина, но пак не знаем откъде и как.
Та нашите имена за жалост са доста банални и едва ли ще помогнат. Баща ми се казва Атанас Тодоров, внук на ОЗ генерал Атанас Тодоров. Дали някои от по-характерните имена в рода ни извикват асоциации с Ваши близки и далечни роднини: Данкови, Меджиделиеви, Хаджибойчеви (Шумен), Шекерджиеви (Търново), Минчеви (Търново), Мазакови (Търново), Янакиеви (Търново), Кърджиеви (Шумен), Ючормански (Шумен и/ли Добруджа и Варненско), Патоеви?

Ще се радвам, ако намерите време да пишете.

С уважение и пожелание за успехи в и извън политическата борба,

Ваш,

Борис Ат. Тодоров, София

Анонимен каза...

i
САМО ВЪВ ВАС ВЯРВАМЕ КАТО ДЕМОКРАТИ!!
успех, УСПЕХ ЖЕЛАЯ И ВИ ПОПУЛЯРИЗИРАМ!
Yordanov

Анонимен каза...

Здравейте,наистина може да се гордеете с прародителите си.
За мен обаче е интересно и искам да ви попитам защо разказвате на дълго и широко за пра дядо си и дядо си, а не казвате нищо за баща си и майка си. Какво са работили, какви постове са заемали, каква е била политическата им принадлежност. Все пак вашето израстване дължите на тях, не на пра дядо си, нали така?
За да спечелите доверието на хората трябва да сте открит и да не се страхувате от истината.

Анонимен каза...

Специално за Аспаруховия мост лъжеш!!Това съоражение е уникално за Европа по времето си и е заслуга на генерал лейтенант Митьо Сисьов от ВМТ един от най големите специалисти по мостове и понтонни съоражения.Той пък е мой чичо...Не искам да си мерим чичовците-ти се потомък на Браациговско адвокатче,ти самият си адвокатче,но аз съм адвокат.И ти можеш да правиш поритика в Брацигово,е другада.На теб ти дърпа конците ченгето Атанас а тези които са зависими от ченгетата рано или късно стигат до тук...