понеделник, 8 април 2013 г.

Един от 500 000, или вместо автобиография


Няколко читатели на блога и FB страницата вече ми писаха, че не съм публикувал достатъчно подробна автобиография. Наистина е време да го направя - семейната история си е семейна история, политическите позиции се виждат и в медиите, но в крайна сметка - гласуваме и избираме живи хора. 

Не обичам определението "млад политик". Първо, защото младостта е твърде изчерпаем ресурс, а аз съм вече на 37. Имам самочувствие не на млад човек, а на семеен мъж в активна възраст, който е постигнал немалко дотук. Част съм от поколение, което израстна и се изгради в най-трудните години на прехода, създаде кариера и семейство в тежки условия и има смелостта да гледа напред към още по-трудните години, които предстоят.
И най-вече - имам самочувствието на човек, който не е расъл в политическа саксия. Влязъл съм в политиката заради реални проблеми, които съм видял в ежедневието си, сам съм избутал до позициите си в професията и в обществения живот. Не съм от скромните и не се свеня да се наричам self-made. Тъжно е, че този израз няма пряк превод на български... 

Роден съм през '75 в София. Учил съм в 127-мо училище и Френската гимназия. Завърших право в Софийския университет. През цялото си следване съм работил и съм издържал себе си и семейството си. Бил съм общ строителен работник, правил съм хидроизолация на покриви, бил съм продавач нощна смяна в магазин, сценичен работник и каквото друго "изпадне". От '02 съм адвокат, а от '05 - съдружник в собствена адвокатска кантора. Бил съм работник, самонает и работодател, и никога не съм имал сигурен доход на края на месеца, винаги съм разчитал на собствените си усилия и резултати, за да си платя сметките. Никога не съм получавал или очаквал пари от държавата, но пък винаги съм си плащал данъците и осигуровките. Понякога с принудително закъснение... 

През 90-те години бях един от най-активните доброволци на младежкия Червен кръст, стигнах до председател на младежката организация на национално ниво, обучаващ на млади доброволци на международно ниво. От тогава е и интересът ми към съдбата на най-слабите в обществото ни - изоставените, самотните родители без работа, децата с увреждания и семействата им, децата от малцинствата, които растат без образование и шансове в живота. Не е случайно, че се включих в политиката като член на комисията по социална политика към Демократи за силна България. 

През '03 бях сред учредителите на сдружение "Диалог" и на интернет дискусионните клубове на симпатизанти на десницата. Така станах и учредител на ДСБ, но не се чувствах готов да правя политическа кариера. Започнах като доброволец в политически кампании, участвах в първите интернет политически кампании в България, от '06 съм един от първите политически блогъри. През цялото време активно публикувах в интернет и в пресата, станаха популярен като участник в "Голямото жури" на Дарик и "Пристрастно" по Re:TV. 

Активна политическа кариера започнах през '07, като член на Софийското ръководство на ДСБ, председател на структурата в район "Средец", член на Националния изборен щаб. През '09 станах член на Националното ръководство, а през 2011 - заместник-председател на единствената партия, в която съм членувал. До тази година не съм бил кандидат за изборни длъжности, макар да съм участвал "зад кадър" в пет национални изборни кампании. 

Надявам се, че горното не звучи твърде самохвално. Хубавото на активността в интернет е, че остава видима. В този и в предишния дневник  са всичките ми позиции за период от близо седем години - и умните, и глупавите, и грешните. Там са и изхвърлянията, и верните прогнози... Публичната ми дейност не може да бъде скрита. Това в голяма степен се отнася и за личния ми живот. Винаги съм бил общителен, шумен и откровен. Ако например пиша, че съм въздържател или много сдържан човек, ще се намерят няколко хиляди да ме опровергаят. 

Ще завърша с това, което започнах. Аз съм част от поколение, което в началото на 90-те трябваше да избира между мизерията, пиянството, безперспкетивността от една страна, и емиграцията - от друга. Отхвърлихме този фалшив избор, или ... почти. Пиянството май остана част от живота ни. Избрахме да се преборим за по-добър живот за себе си и за семействата си, за бизнес и потомство в България.

Истината е, че променихме живота си, осигурихме прилични, макар семпли доходи, създадохме професии и скромни кариери. Създадохме над 50% от малкия бизнес в България, първи въведохме "новите професии", новите технологии и форми на обучение. Когато се родиха децата ни, разбрахме най-важното - че спасение поединично няма. Че няма добър живот за семействата без добро образование и здравеопазване. Че нашият скромен успех не ни измъква от общата мизерия на едно корумпирано общество. Кризата, най-сетне, показа колко преходен и привиден е този успех...
Псували сме избора си да живеем или да се върнем тук неведнъж, но останахме при него. 

И така - аз не съм нищо особено. Аз съм един от тези половин милион души, които направиха сходен професионален и житейски избор. Разликата е, че искам нещо повече - да бъда техен представител във властта, с всичките си достойнства и недостатъци.

Днес е късно да променим избора си. Време е да променим България.
.

19 коментара:

Анонимен каза...

съдейки по изборните успехи на дсб - тоя тип хора идваме към 3%. и то максимум 3%.

Магдалина каза...

По-скоро гласуваме към 3-4%, останалите са се капсулирали, за което често им завиждам.

От друга страна, мисля че те ще излязат от нежеланието си да гласуват, когато видят, че "не всички са маскари" и човек може да гласува за хора като нас.

Анонимен каза...

мне, не си права. верно сме малко.
то фундаменталният проблем в тази държава е, че все се чака "оня дето ще ни оправи".

Мария каза...

Много хубава кандидатура. Обаче защо с партията на Костов?

Анонимен каза...

щото е от нашите, що.
нали се сещаш - сутрин почваме с молитва към сатаната и следобяд приватизираме детски градини.

indreal каза...

А защо с Костов ли? Haй-мaлкото при Костов българите живееха по-добре, отколкото днес. Haй-мaлкото.
извод: Костов знae нaй-добре коe кaк.

Апостол Апостолов каза...

Намерил сте и вие как да започнете политическата си кариера!... И най- вече къде...

Анонимен каза...

Ще говоря на "ти". Не поради липса на уважение, разбира се. Смятам, че съм те проучил достатъчно и търся близост. В смисъла на доверен човек, влязъл в политиката, за да защитава интересите на България и на семейството ми. Ще гласувам за теб. Ще се опитам да помогна да отидеш там, накъдето си се запътил. Въпреки противоречивата личност на Костов. Надявам се, че можеш да дадеш ново начало на идеята и даже да го наследиш един ден. И ще ти държа сметка за действията и бездействията в политически смисъл. За съжаление, не успях да дойда нито до Болата, нито до Бистро Европа. Но ние сме някъде тук и разчитаме на теб. Успех!
Ивайло

ahmed каза...

Благодаря много е възможно, моля посетете моя скромен блог

شبكة انت والعالم
شبكة انت والعالم
شبكة انت والعالم
شبكة انت والعالم
شبكة انت والعالم

Анонимен каза...

Помак ли сте г-н Кънев ?

Анонимен каза...

Дори и 3% да бяхме, пак трябва да имаме представителство в парламента. Но аз смятам , че сме много повече. Някои мои приятели гласуваха за пръв път в живота си за БСП. Само и само тъпите мутри да не са на власт. Средната класа, макар и малка трябва да има своя партия.Иначе странната симбиоза между мутри, олигарси, висши чиновници и озверяла от бедност маса ще налага азиатско латиноамерикански модели, които не ми се нравят.

Анонимен каза...

Що за хора сме ние Българите?
Колко пъти трябва да настъпваме мотиката, за да ни стане ясно, че никакъв 'месия' не може да ни оправи. Нито Сакса успя за 800 дни, нито Тройната ламя, нито Бойко популиста, нито сегашната нагла и безпринципна шайка. Хора, именно такива, като Радан Кънев с всичките му недостатъци/както сам казва, без да се притеснява/ имат идеи и искрено желание да направят нещо смислено не само за нас, а за децата и внуците ни. Да променят този нескончаем кошмар, който сами толкова години наред си причиняваме. Сигурен съм, че това, което искат да направят е искрено и ако и този път не ги подкрепим мощно и с необходимата вяра - това ще се върне като поредният бумеранг отново към нас. Това ли искаме или кардинална промяна? Поне се замислете за последствията преди да потърсите удобните кусури.

Анонимен каза...

Костов никога не ми е харесвал (дори преди 1997ма), но идеята, която изстреля Костов във властта е валидна и мисля, че Радан е един добър представител на точно тази идея. Всичко се развива

Анонимен каза...

Радане, продължавай в същия дух, но не се коалирай в никакъв случай с Тиквата и неговата шайка - лапачи, защото това ще обезсмисли стремежите ти за една по-добра и цивилизована България! Тиквата е провален политик и ти не би следвало да откликваш на неговата демагогия. В противен случай ще бъдеш употребен, като Яне и онзи белоглав психопат Волен.

Анонимен каза...

Защо толкова,защо с тези,какъв етнос си.Той е за евроинтеграция ,грамотен,ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ГЛАСУВАМЕ.сТИГА ВЕЧЕ МАЛОУМНИЦИ СА НИ УПРАВЛЯВАТ!!!!

Анонимен каза...

Спорен мен Радан няма никакъв реален опит в каквото и да е,освен като блогър- да бръщолеви из форуми а сега и чрез медиите. Добре че е тати и мама да го издържат чрез тяхната адвокатска фирма,чиято история също е съмнителна в онея времена.. любопитно е колко реален и законен опит/трудов стаж има според трудовата си книжка..

Анонимен каза...

Добре звучи Радане,но всичко,което си постигнал освен на твоята интелигентност,упоритост и трудолюбие,се дължи и на факта,че живееш в "саксията" наречена София.Искаше ми се да може човек с твоите възможности,да постигне подобни успехи и ако живее в други региони на България.В крайна сметка София не е България и е пресилено да говориш от името на всички българи."I'l be watching u!"

Анонимен каза...

Кaк зaщо? Зaщото Костов е нaй - успешният бългaрски министър - председaтел.

Анонимен каза...

Кaк зaщо? Зaщото Костов е нaй - успешният бългaрски министър - председaтел.