четвъртък, 3 април 2008 г.

Вот на недоверие или Walk the line

Опозицията внася вот на недоверие.

Съвсем нормална, естествена политическа реакция на наглостта, с която премиерът и управляващата коалиция оставиха Румен Петков на поста му и дори му възложиха да напише доклад за дейността на МВР. Във всяка цивилизована държава министърът щеше вече да е в заслужена пенсия и да пие хапчета за възстановяване на функциите на черния си дроб, сериозно увреден от честите оперативни разработки.

И тъкмо тук е проблемът. Някак твърде нормална ми е тази реакция. Не отговаря на остротата на събитията, не отговаря на мащабите на скандала. Не съответства, най-сетне, на възмущението и гнева (виж блога на Templar)на будната част от обществото ни, която често наричам "реформисткото малцинство".

Това малцинство не очаква:

Една седмица досадни консултации между лидерите на парламентарната опозиция (които са повече от опозиционните депутати).
Друга седмица на срещи и надлъгване между "контактната група" на парламентарната опозиция с формалния лидер на извънпарламентарната опозиция.
Трета седмица докладна от формалния до неформалния лидер на партията, представляваща българската десница в Европарламента (три пъти и бавно, между милиционери).
Четвърта седмица инструктаж от неформалния лидер до формалния лидер (три пъти и бавно, между милиционери).
Пета седмица семинар на тема "Дясна партия ли е 'Атака' и чии интереси представлява Слави Бинев във Върховния болярски съвет".
Шеста седмица участия на Волен Сидеров във всички национални медии на тема "Чии интереси представлява Цветелина Бориславова в СИБанк".
Седма седмица изказване на Стефан Софиянски в Народното събрание в отговор на обвиненията на Весела Драганова , че е унищожил полянка с рядък вид глухарчета, докато се е валял пиян от лоша домашна ракия на вилата си на ПоручикЧунчево.

Осма седмица - вотът на доверие е гласуван, но никой не знае. Правителството остава, включително и онзи министър Забравих-Кой-Беше, дето нещо го плюха.

Happy End

Време е да осъзнаем, че скандалът е грандиозен и излиза извън рамките на нормалните, естествени и коректни политически практики. Че затъването в бумащина и процедурщина затвърждава разпада на държавността. Че държавността се е превърнала в досадна формалност.

Време е за граждански вот на доверие. Нека опозицията внесе вота. Но нека след това се изнесе от Народното събрание, и вместо досадни парламентарни речи, които никой не слуша, да посвети време и усилия на срещи с бизнеса, с екологичните организации, с граждански сдружения и с всяка, дори квартална медия.

Време е активните хора в България да излязат със знак на ревера, който да показва, че не приемат начина, по който се упражнява властта. Опитът със запалките е показателно успешен.

Време е да кажем, че в България повече няма да управляват РуменПетковци, независимо дали премиерът има инициали С.С. или Б.Б. Защото всеки българин знае, че рискът от мутренско управление няма да си отиде с тройната коалиция...

Време е да пресечем линията на равнодушието, апатията, пагубното спасяване "поединично".

Time to walk the line - казват американците.

И понеже вчера обещах повече музика в блога, мисля че е време да поздравя читателите с live-изпълнение на една забележителна песен на Johnny Cash. И да не помислите, че обстановката на концерта е избрана умишлено. Тя е специален поздрав за вътрешния министър, с пожелания за топла храна:





сряда, 2 април 2008 г.

Реакции

Очакваното бездействие на премиера Станишев и триглавата коалиция съвсем не затваря страницата "Запалката". Реакциите не закъсняха:

1. Вече има подписка за отстраняване на Румен Петков.

2. Отворен е специален блог за безобразията на министъра (които съвсем не са от миналата седмица).

3. ДСБ се обърна към бизнеса с инициатива за общо противопоставяне на корупцията, освен закачката "Сменете си запалката".

Междувременно, в новия блог "Третият глас" се получи първият сигнал за безобразия на изпълнителната власт - намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната, на територията на сакралната Пернишка област.


Ледът се пука, господа съдебни заседатели ...


вторник, 1 април 2008 г.

Честит ден на "Интелектуалеца"

Ние познаваме Румен Петков и високо ценим неговия принос за стабилността на Република България и институциите на държавността, за просперитета на културата и цялостното развитие на нашия град...

... последователната и активна позиция на Министър Румен Петков в политиката на Правителството за борба с организираната престъпност и корупцията има своите позитивни резултати, които се отчитат от европейските ни партньори...
(Oт тук)
Абсолютно основателно твърдим, че Плевен се гордее с Румен Петков. Не само заради усилията му в борбата с организираната престъпност и корупцията, а и заради непрекъснатият му ангажимент към Плевен и плевенчани. Високо ценим и неговата съпричастност и помощта, която винаги е оказвал за развитието на града ни и в частност на спорта...
(От тук)
Сърбите са наши братя по кръв и вяра, днес предаваме тях, утре ще бъдем предадени ние. Преди седем години правителството на Иван Костов разреши от българското въздушно пространство да се извършват варварски набези на натовските бомбардировачи, които атакуваха братския сръбски народ...
(От тук)


Пак прибягват до лъжата, също както и тогава...
Лъжеха преди без нужда, а сега им се налага.
(От Радой Ралин)

Животът в постоянна лъжа, лъжата като професия нанасят непоправими щети на личността. Тъй наречените дежурни "интелектуалци" (същите, които наричам "Гоцевите"), са доказателство за този факт. Цял живот грухали от възпяването на примитивната селска тирания на Живков, цял живот писали оди за един режим, в чиито ценности - естествено - не вярват.

Сред тях може би има талантливи творци, и може би - способни спортисти (без да коментирам "интелектуалската" същност на спортната дейност).

Но общият знаменател е Лъжата.

Днес те празнуват патронния си празник, без да са се отказали от стремежа си да го направят национален...