Опозицията внася вот на недоверие.
Съвсем нормална, естествена политическа реакция на наглостта, с която премиерът и управляващата коалиция оставиха Румен Петков на поста му и дори му възложиха да напише доклад за дейността на МВР. Във всяка цивилизована държава министърът щеше вече да е в заслужена пенсия и да пие хапчета за възстановяване на функциите на черния си дроб, сериозно увреден от честите оперативни разработки.
И тъкмо тук е проблемът. Някак твърде нормална ми е тази реакция. Не отговаря на остротата на събитията, не отговаря на мащабите на скандала. Не съответства, най-сетне, на възмущението и гнева (виж блога на Templar)на будната част от обществото ни, която често наричам "реформисткото малцинство".
Това малцинство не очаква:
Време е да осъзнаем, че скандалът е грандиозен и излиза извън рамките на нормалните, естествени и коректни политически практики. Че затъването в бумащина и процедурщина затвърждава разпада на държавността. Че държавността се е превърнала в досадна формалност.
Време е за граждански вот на доверие. Нека опозицията внесе вота. Но нека след това се изнесе от Народното събрание, и вместо досадни парламентарни речи, които никой не слуша, да посвети време и усилия на срещи с бизнеса, с екологичните организации, с граждански сдружения и с всяка, дори квартална медия.
Време е активните хора в България да излязат със знак на ревера, който да показва, че не приемат начина, по който се упражнява властта. Опитът със запалките е показателно успешен.
Време е да кажем, че в България повече няма да управляват РуменПетковци, независимо дали премиерът има инициали С.С. или Б.Б. Защото всеки българин знае, че рискът от мутренско управление няма да си отиде с тройната коалиция...
Време е да пресечем линията на равнодушието, апатията, пагубното спасяване "поединично".
Time to walk the line - казват американците.
И понеже вчера обещах повече музика в блога, мисля че е време да поздравя читателите с live-изпълнение на една забележителна песен на Johnny Cash. И да не помислите, че обстановката на концерта е избрана умишлено. Тя е специален поздрав за вътрешния министър, с пожелания за топла храна:
И тъкмо тук е проблемът. Някак твърде нормална ми е тази реакция. Не отговаря на остротата на събитията, не отговаря на мащабите на скандала. Не съответства, най-сетне, на възмущението и гнева (виж блога на Templar)на будната част от обществото ни, която често наричам "реформисткото малцинство".
Това малцинство не очаква:
Една седмица досадни консултации между лидерите на парламентарната опозиция (които са повече от опозиционните депутати).
Друга седмица на срещи и надлъгване между "контактната група" на парламентарната опозиция с формалния лидер на извънпарламентарната опозиция.
Трета седмица докладна от формалния до неформалния лидер на партията, представляваща българската десница в Европарламента (три пъти и бавно, между милиционери).
Четвърта седмица инструктаж от неформалния лидер до формалния лидер (три пъти и бавно, между милиционери).
Пета седмица семинар на тема "Дясна партия ли е 'Атака' и чии интереси представлява Слави Бинев във Върховния болярски съвет".
Шеста седмица участия на Волен Сидеров във всички национални медии на тема "Чии интереси представлява Цветелина Бориславова в СИБанк".
Седма седмица изказване на Стефан Софиянски в Народното събрание в отговор на обвиненията на Весела Драганова , че е унищожил полянка с рядък вид глухарчета, докато се е валял пиян от лоша домашна ракия на вилата си на ПоручикЧунчево.
Осма седмица - вотът на доверие е гласуван, но никой не знае. Правителството остава, включително и онзи министър Забравих-Кой-Беше, дето нещо го плюха.
Happy End
Време е да осъзнаем, че скандалът е грандиозен и излиза извън рамките на нормалните, естествени и коректни политически практики. Че затъването в бумащина и процедурщина затвърждава разпада на държавността. Че държавността се е превърнала в досадна формалност.
Време е за граждански вот на доверие. Нека опозицията внесе вота. Но нека след това се изнесе от Народното събрание, и вместо досадни парламентарни речи, които никой не слуша, да посвети време и усилия на срещи с бизнеса, с екологичните организации, с граждански сдружения и с всяка, дори квартална медия.
Време е активните хора в България да излязат със знак на ревера, който да показва, че не приемат начина, по който се упражнява властта. Опитът със запалките е показателно успешен.
Време е да кажем, че в България повече няма да управляват РуменПетковци, независимо дали премиерът има инициали С.С. или Б.Б. Защото всеки българин знае, че рискът от мутренско управление няма да си отиде с тройната коалиция...
Време е да пресечем линията на равнодушието, апатията, пагубното спасяване "поединично".
Time to walk the line - казват американците.
И понеже вчера обещах повече музика в блога, мисля че е време да поздравя читателите с live-изпълнение на една забележителна песен на Johnny Cash. И да не помислите, че обстановката на концерта е избрана умишлено. Тя е специален поздрав за вътрешния министър, с пожелания за топла храна:
7 коментара:
Много, много точно. Но пък този граждански вот на недоверие трябва да има говорители. Кой? Тези, които говорят опозиционно, никой не ги слуша. Този, когото всички го слушат, не говори опозиционно.
Според мен е време опозицията да напусне парламента. След вота, ако няма оставка на Запалката.
Този парламент с това правителство и с този министър е оскверняване на трикольора.
Трябва да се въведе понятието "държавна измяна", за която да се налага доживотен затвор без право на помилване.
С всичко съм съгласен, но в един по-добър нереален свят.
Коя е тази опозиция, та ще излиза от парламента и ще гарантира, че РуменПетковци няма да управляват повече?! Не виждам такава.
Аз лично мисля, че дните на Петков, пък и на БСП във властта са броени. Големите шефове решиха, че други биха били още по-сервилни.
Без да има опозиция се разрази огромен скандал, разни казионни журналистки по първа започнаха да задават нечувано остри въпроси срещу Петков и т.н. Няма лошо, но някой пита ли се откъде идва всичко това.
НЕЗАВИСИМО откъде идва, това, което се случва е сериозен прелом. За първи път се казват публично множество истини - табута на "прехода".
Това обществено раздвижване разтърсва от апатията мнозина, събужда активните и стряска мързеливите. Опозиция на властта са над 50% от бългаските граждани - и част от тях се размърдват, следят политиката, одобряват промяната.
Те - събудените и раздвижените - могат да гарантират, че РуменПетковци няма да управляват. Само те.
А че някой богат, силен и влиятелен ще се възползва най-много, това е естествено. Прав си - щом "Труд" и разни журналистки от Канала се вихрят, значи част от олигархиите е избрала позиция против Петков. Ами чудесно...
Аз не съм съгласен с идеята за напускане на парламента от страна на опозицията. Не ми допада това радикализиране. Българското Народно събрание заслужава повече уважение, независимо от конкретната ситуация. Навремето, след април 2003-та Сугарев предлагаше абсолютно същото, за предишния парламент. АТАКА също биха предложили подобно радикализиране. Хитлер буквално е унищожил авторитета на Райхстага именно с подобни методи.
Аз съм против това, категорично. Ако ми трябваха луднали радикали като представителство, тогава щях да гласувам за отрепките на Сидеров и Бинев.
Поздравления за музикалната идея. Музиката казва много, без думи.
Ган,
Пурво едно уточнение - в конкретния пост нямам предвид напускане по принцип, а не-участие в дебата по вота. Напускането по принцип също не трябва да се изключва като възможност.
Авторитета на НС? Не мисля, че малката опозиция може да повлияе на авторитета на Народното събрание, напълно унищожен от 2/3 от депутатите в него...
В Райхстага в началото на 30-те на ХХ век са заседавали Националната партия на Щреземан, Центъра на Аденауер, социалдемократите (най-силната и най-почтена СДП в Европа по него време). Мощни и отговорни партии, чиито авторитет е сринат от икономическата депресия, безработицата, инфлацията и дипломатическата арогантност на Франция (т.е. шокиращо неблагоприятна стопанска и международна ситуация).
В българското НС има три безотговорни мафиотски клики, които собственоръчно рушат изключително благоприятна политическа ситуация - растеж, интеграция в ЕС, съюз със САЩ, милиарди фондове, ежедневно намаляваща безработица. Обществото се разлага при идеални външни условия, а международната криза чука на вратата...
Ако опозицията не се радикализира, ще има по-страшна радикализация. Положението е радикализирано от властта, не от опозицията.
Аз разбрах, че имаш предвид напускане на НС по принцип. Сега виждам, а и ти ми обръщаш внимание на това, че имаш предвид "да се изнесат" само по време на самите дискусии. Това вероятно предполага след това да се върнат. Само че - каква е разликата? Какъв е смисълът да се внася този вот на недоверие, и след това да не се участва в дискусиите по него? Дори и вотът да не успее да свали правителството (както се предполага математически), защо да се предотвратяват дискусиите, и то от наша страна? Защо да не се кажат на мнозинството в НС всичките онези неща, които следва да им се кажат именно от нас и от трибуната на НС? Защо в името на уличните трибуни да се лишаваме сами от възможността да се говори по тази тема от трибуната на НС? Коя трибуна е по-важната от двете - уличната трибуна или трибуната на НС? За мен далеч по-важната е трибуната на НС. В улични трибуни и аз самият съм участвал многократно от 1989-та досега, и прекрасно знам тяхната грозота и гротескна малозначителност в сравнение с трибуната на НС. При всичките си тежки проблеми България е парламентарна република и не бива да се управлява от улицата, а от Народното събрание. Точно тази символика на това напускане и неучастие в парламентарната дискусия не ми допада. Нали тъкмо в това е силата и смисъла на парламентарното управление - да елиминира и замени уличните "дискусии"? Какви консерви сме ние, като ще се лашкаме със сидеровците и радикализираните тъпаци по уличните трибуни? Колкото и да е уязвен авторитета на Народното събрание от досегашното мнозинство в него, то не трябва и ние да се присъединяваме с принос към това тяхно уязвяване, а тъкмо напротив - трябва поне да опитаме да го възстановим. А то няма да стане, като се махнем от НС и отидем на улицата, при уличните трибуни.
Радикализмът ме отвращава. Не мога да приема да се потъпче парламентаризма и от нас. За сметка на уличните трибуни нека да го потъпкват онези, за които той няма висока стойност - комунистите, атакаджиите и националистите. Ние, или поне аз със сигурност, не сме такива. Ние не сме радикали.
Публикуване на коментар