Ръката, която държи "Запалката"

Президентът Първанов пое огромна отговорност, когато каза:

“Познавам добре министър Петков, знам, че той качествата, има волята и той е показал на базата на равносметката, която вероятно парламентът ще направи, че може да прави тази реформа.»

Известно е, че Първанов познава добре Румен Петков. Нормално е да познаваш шефа на изборния си щаб. Обратното би било изненада. Обичайно е да подкрепиш човека, който е осигурил избора ти на най-висшия държавен пост. Разбираемо е дори да заемеш страна в един остър конфликт между две крила в собствената ти партия. Особено ако си публично известен първоначално като продукт, а сетне – като покровител на едното крило... И тъй, поне на пръв поглед, е съвсем очаквано президентът да заеме позиция и да поеме отговорност, колкото и рядко да прави това по принцип.

И все пак, съмнявам се, че г-н Първанов си дава сметка за значението на постъпката си. Вживял се в ролята на недосегаем политически мъжкар, той не оцени в колко преломен момент реши да заеме страна, нито чия страна заема.

За първи път от повече от 20 години, публично се коментират фактите, които бяха “светая светих” на перестройката и прехода:

Производството и трафикът на наркотици, търговията, вносът и контрабандата на акцизни стоки са бизнес на българската държава поне от средата на 80-те години на ХХ век (ако не и от по-рано). Цели отдели в службите и в МВР са посветили патриотичните си усилия единствено на този нелегален или полулегален бизнес, затънали до шия в мръсни контакти с мафии от всички краища на планетата. Именно от тези отдели излизат “мутрите” на прехода, пак натам водят следите на “чичковците” със сиви костюми, които напътстваха мутрите и не твърде елегантно ги изместиха от позициите им. Публична тайна беше, че огромна част от “кръстниците” на прехода работят за службите и в “новото” време, че са вербувани за се съхранят здравите връзки на субординация. Всички говореха тихо за пагоните на Маджо, а днес всички говорят шумно за Алексей Петров и братя Галеви. Разлика няма.

Или накратко – за първи път в медиите открито се казва, че мръсният бизнес на службите никога не е бил приватизиран. Той е в “забранителния списък”, или по-точно казано – мръсният бизнес на червената мафия е “изключителна държавна собственост”. А изключителната държавна собственост не се продава. Тя се отдава само на концесия. Титуляр си остава държавата чрез службите на МВР, а клаузите на концесионния договор са поверителни – търговска тайна на мафията. Концесионерите идваха и си отиваха (обикновено с краката напред), но Договорът оставаше в сила, заедно с тайната на триединството – Държавна сигурност-организирана престъпност-МВР. Публична, публична, ама тайна.

Днес тайната я няма. Грозната истина е пред всички ни и е толкова важна, че всяка обществена позиция се мери по нея. Или подкрепяш оперативно интересните, или си на страната на оперативно безинтересните. Или заставаш зад спонсорите си, или пред избирателите си. Или си “президент на всички българи”, или “президент на братя Галеви”.