сряда, 30 април 2008 г.

Симфонични размисли след Великден

Моят приятел Templar е написал великолепен текст по случай Възкресение. И не за първи път ми се иска той да е прав, а аз да греша, когато му възразявам.

Децата на онези, които хвърляха свещеници от „Черната скала”.

Децата на онези, които мятаха яйца по свещеника.

Децата на онези хиляди „редови честни комунисти”, които гасяха свещите и записваха имената на излизащите от храма.

Децата на онези, които изнасяха сказки за заблудите на религията.

Те дойдоха при нас в храма.

Поздравиха ни с ”Христос воскресе, копеле!”
Запалиха свещ.

Венчават се в църква - заради обичая

Кръщават децата си - против уроки.

Освещават домовете си – за всеки случай...


Звучи добре. Но аз ще възразя, защото имам свой, критичен поглед към Православната Църква (и съвсем не само към днешните безобразия на отделни възпитаници на Московската духовна академия), и от моята лаическа гледна точка нещата имат и второ обяснение.

Templar обяснява "размразяването" на отношенията между Църквата и късната комунистическа власт с неспособността на държавата да се противопостави на вярата и традициите, в крайна сметка - на правотата на Православното учение, преминало и през по-тежки гонения и изпитания. Това естествено води до постепенно приобщаване на днешния "елит" (произхождащ от късната червена номенклатура) ако не към съкровената християнска вяра, то поне към тайнството и ритуала на Църквата. Разгледан от тази камбанария, процесът е безспорно положителен и предполага еволюция, чрез която
" ...Децата на червения Нерон бавно и полека намират своя път към храма – сами, без домашен иконостас, без книги, без проповед, с онзи природен инстинкт, който движи зелената еуглена към светлината..."

Пак казвам - дано е така.

За мен обаче този Великденски оптимизъм (пък кога да бъдеш оптимист, ако не на Възкресение?) изхожда от само частична оценка на историята и фактите - както днешните, така и основополагащите. Неспособността на държавата да изкорени вярата в Христовото учение се е проявила още - и най-вече - през ІІІ век сл. Хр. Но пак тогава, още в разгара на най-страшните гонения, и особено в началото на IV век, се е проявила и способността на Църквата да съобрази наставленията и практиките си с политическата воля на Империята. Процесът на съгласуване на интересите на Църква и Империя насочва държавната репресия единствено срещу "еретиците", а духовната проповед - срещу враговете на властта.

Срещал съм многобройни доказателства, че учението на Православната църква е по-близко до оригиналното духовно послание на християнството (убеден съм, че Templar и GanTREE са далеч по-компетентни и интересни от мен в тази област).

В сферата на общественото и политическото обаче, Източната църква се осъществява чрез подчинението си на държавната власт и стремежа към постигане на властова симбиоза (т.нар. Юстинианова Симфония). Показателно е, че само Източната църква обявява император Константин Велики (исторически ужасна личност) за светец. Проблемът е много добре изразен от Пол Джонсън в "История на християнството":

The Byzantine Empire became, in effect, a form of theocracy, with the emperor performing priestly and semi-divine functions, and the Orthodox Church constituting a department of State in charge of spiritual affaires...

Не може човек да пренебрегне с лека ръка тези думи, след като е видял Георги "Гоце" Седефчов да се пудри зад гърба на полковник Марин Минков от Ловеч (с агентурен псевдоним "Патриарха") по време на Великденската служба, а после двамата да си хротуват на закътано зад олтара.

През това време говорителят по БНТ ни обясняваше, че влизането на лаици зад олтара не е божем разрешено, но от древни времена Византийският император (???!) имал важна функция по време на богослужението и в духа на "симфонията" било съвсем нормално държавният глава да се кипри там.

Не бих казал, че наблюдавахме процес, при който Гоце се примъква към светлината, притеглен от Божествената искра в душицата си (а би било чудесно да е така...).

По-скоро ми се струва, че Гоце&Со се опитват - с помощта на верни архиереи - да притеглят Църквата към политическа роля на спирачка при интеграцията на България в цивилизования Западен свят и закачалка към Путинова Русия. Такава роля е унизителна и в дългосрочен план фатална за БПЦ, но тя не би била изненада нито в исторически, нито в непосредствен политически контекст. Само като пример пускам линк към една забележително противна статия, качена на православния портал Pravoslavieto.com, на който могат инак да се прочетат и много ценни текстове.

В заключение - надявам се този текст да не звучи обидно за моите вярващи приятели и особено за вцърковените православни християни. Характерът на статията е политически и секуларен, тя няма за цел да обсъжда темелите на вярата.

Българският и Румънският са единствените преимуществено православни народи, които категорично са избрали политическо развитие чрез единение със Западния свят. Съхраняването на културната и религиозна идентичност в съчетание с приемане на ценностите на западната демокрация е амбициозният патриотичен проект на България още от Възраждането, който съвсем не е осъществен. Ще се радвам, ако този текст събуди остра дискусия по (нескромно казано) важните въпроси, които поставя.

На всички вярващи желая онази Радост от Възкресението - присъща само тям - да не ги напуска. А на съмняващите се като мен - да не допускаме съмнението да се изроди във високомерие и суетна вяра, че светът се върти около нашия търбух.



15 коментара:

komitata каза...

Хм, и гръцкият народ избра свободата, въпреки че е маниакално православен (много повече религиозно индоктриниран от българите)

komitata каза...

На практика модерните православни държави на балканите са секуларизирани още от освобождението си през 19 век. Църквата играе само ролята на коректив на властта, но по никакъв начин не влияе решително на формирането на политика. Да не говорим, че в случаи като България и Гърция монарсите са били от друго изповедание, неправославно. Всеизвестно е мнението на Екзарха за външната политика на Фердинанд.

Но че Гоце се опитва да купи църквата чрез клерикализиране на обществото (както бащицата Путин купува РПЦ), това не може да не предизвиква загриженост.

templar каза...

Благодаря ти за отговора. Самият факт, че се поражда дискусия по темата показва, че тя е съществена и не е безразлична, дори и за секуларно настроените мислещи хора. Което всъщност е основата на тезата ми.

Няколко уточнения:

1.Изобщо не твърдя, че в края на 80-те комунистическият елит съзнателно е решил да се приспособи към църквата и православието.
Казвам нещо съвсем друго: Оставени в безпътица, без вяра и духовна опора, днешните деца и внуци (т.е хората 16-30г.) на тогаващните РЕДОВИ комунисти (дребни квартални злодей), бавно и полека се насочват към храма.
Те не стават вярващи, но поне са добронамерени, толерантни и несъзнато надават едно ухо към Христовото учение. Вратата на храма за тях е открехната и от нея струи светлина. Дали и кога ще изпитат нужда да отворят тази врата е само Божа работа...

2. В статията си не разглеждам отношенията църква - държава или поне не в този смисъл, в който ги разглеждаш ти. Аз разсъждавам над отношенията "институционализиран атеизъм" (комунистическата държава в това и качество) - вярващи (т.е. църква като литургична общност).
Затова разсъжденията за Гоце и Патриарха, верни или не, нямат никакво отношение към понятийния апарат на моята статия.

Коментирам вярата, съпротивата, насилието, чудото, светлината...емоцията в живота на отделните личности, живущи около градинката Св. Седмочисленици например. "Малката правда", както се казваше едно време :) Конюнктурните политически злободневия на този или онзи владика с Москва, Гоце или Масоните не са ми интересни, защото нямат отношение към Църквата (литургична общност) и вярата, нито преди, нито сега. Църквата не е партия, която до един момент подкрепяш, след това се разочароваш от нея и зарязваш. тя е общност, към която си избрал да принадлежиш по ценности с едничък лидер, главен секретар и говорител Христос.

3. Извън тези уточнения, не приемам отношението ти към църковната институция и архиерейте. То е демонстрация на най-грубата грешка, на първородния грях на българската десница - набъркването в нещо чуждо. Искам да бъда разбран правилно. Смятам, че доколкото касае най-чувствителни струни от душата на отделните личности, за църквата, за нейните недостатъци и грехове следва да говорят хора, които и принадлежат, "въ-църковени" хора, които страдат и изпитват болка за тези недостатъци, които ги касае лично съдбата и. Това не може да бъде разговор по принцип, политически или догматичен анализ "отвън", както анализираме президентската надпревара в САЩ. Освен това, дълбоко погрешно е очакването, църковниците да бъдат някакви "по-достойни" от останалите членове на църквата или обществото. Те, както и депутатите са функция на общността и боледуват от нейните недъзи. Отделно, че за съдбата и личността на тези хора не е редно да се говори с лека ръка, по слухове. Патриарх Максим може да бъде укоряван за много неща, но принадлежността към ДС със сигурност не е сред тях. Това го знам от високопоставен човек, който е проверявал, воден от същия критичен патос като твоя. И е останал очарователно разочарован.

4. Аз съм православен фундаменталист, но в тази си статия говоря за вярата в Христа в най-широкия смисъл, а не за православието. Примерите, които давам са от православната църква, доколкото към нея се определят 85% от хората, т.е. социалните процеси които разглеждам в най-голяма степен са видими тук. Католическите и в по-малка степен протестантските църкви са подложени на същото отношение, в това няма никакво съмнение.

5. За Византия и Константин споделям констатациите, но не и негативната оценка. Тъкмо византийското духовно, културно и политическо наследство е онова, което може да се противопостави на Руската политика и може да доведе до съчетаване на православието и европейските политически ценности. Вече в ЕС са Кипър, Гърция, България и Румъния, което прави православието важен духовен фактор в Европа, по-малък, но съизмерим с католицизма. Тъкмо осъзнаването на "новото ойкумене" - на държавите от византийската зона и осъзнатата подкрепа от Европа за тях, може да ги направи силни срещу напъните на Русия да ги манипулира поотделно.

6. Споделям възмущението от някои статии в ПравославиеБГ. В статията, която си посочил има доста констатации за САЩ и отношението към православието, които споделям. Контекстът и патосът на статията обаче е безумен. Не заради тази, но заради няколко отвратителни други статии, които открито възхваляваха Путин (не Руското православие, а Путин...) аз свалих линка към този сайт, който иначе всеки ден отварям с интерес.

7. Благодаря още веднъж за вниманието, извинявам се, че моят отговор стана по-дълъг от статията, но се надявам с него позицията ми да е станала по-ясна.

Поздрави

Димо каза...

то сливането на църква и държава го има и на много други места. Например в Англия, където от Хенри VIII насам монархът е глава на the Church of England. В Шотландия - Презвитерианската църква. Съшата работа в Скандинавия, където всяка страна си има собствена лутеранска църква.
Аугсбургският договор
(1555) си го казва cuius regio, eius religio. Вестфалският договор от 1648 г. циментира това положение.

Единствено Католическата църква удържа до ден днешен напорите на държавата за "институционално парцелиране". Радикалните ислямисти също поставят под въпрос легитимността на държавните граници , но на практика повечето от тях по един или друг начин са принудени волю-неволю да се съобразяват с тях.

Анонимен каза...

Радан откакто стана политически лидер в статиите си звучи - да ме прощава! - подобно на Гоце Първанов, изнасящ новогодишно послание: тържествено, с апломб, фалшиво, неискрено. Защо човек трябва да стане политик, та да загуби човешкия си облик?! Казвам просто впечатлението си, нищо лично...

Димо каза...

в отговор на последното бих казал, че ако някой има проблем с Радан, по-добре да каже една-две думи по същество относно аргументите му, а не да пуска критики ad hominem.

Анонимен каза...

Stoni

Не споделям оптимизма.
Планът на комвърхушката е започнат още с прогонването през септември 2004 на алтернативния синод от църквата.Съставен е преди това и вероятно с помоща на Москва..хм, вероятно..
Проблема е най вече, че онези най добри българи ще бъдат отблъснати от службите на офицерите попове...това е сигурно с тона и партйните речи под формата на литургии....който ходи в църква и има сърце и разум усеща..
Така ще прогонят онези с искрата и светлината в храмовете и ще ги заменят с техните си деца...
Просто ще използват символите на църквата...
Страшна напаст е това, хора...много страшна и няма да се спре пред нищо.
Смятам, че е време да се подкрепят алтернативните свещенници и около тях да се създаде ново и алтернативно на превръщащата се в партйни зборища църкви.
Невижадам никакъв друг изход.
Дори свещенниците в чужбина са с инструкции, дори смятам, че са подпомагани от хората във външно с лица платени с държавни средства.
На входа на Монтреалската черква разпознах служител, който играеше ролята на пропускар и беше организатор на мероприятие...

А ето тази реч на полковник Натанаил, потвърждава мислите и опасенията ми.
http://www.novamesta.com/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=1

Ангел Станоев каза...

Привет, Радане. Хубава тема си отворил, и дано имаш силата да я продължиш. Аз от своя страна ще се включа след няколко дни, тъй като в момента служебно имам последни неща за довършване, и се отнасям по планините, и забравям за мрежата, за работата, за София и за всичко хубаво и лошо от ежедневието, за три-четири дни. Като се върна, първо ще ти дам реплика за темата с книгите, и чак после, ако тази критична тема се задържи - и за нея.

Надве-натри мога само да кажа, че аз лично смятам за малозначително разглеждането на този въпрос по линия "Църква" и "държава". Лично за мен отношението на държавата към Църквата не е от особена важност, като тук може би само трябва да добавя, че напълно одобрявам изолирането на т.нар. алтернативен синод преди няколко години от храмовете, които бяха те бяха взели. У нас Църквата е една, и трябва да има един Синод. Хубав, лош - един, точка. Никой да не си въобразява, че чрез разделянето на клира и миряните ще постигне каквато и да било добра цел. Проблемите в Синода трябва да се посрещнат фронтално и да се решат фронтално, а не чрез заобиколни пътища. Хората с добрите намерения влизат в дома през вратата, и са нечисти всички онези, дето се вмъкват в дома през оградата или през прозорците. С втори, трети и четвърти синод нито един проблем няма да бъде решен, а напротив - проблемите ще се размножат и ще се явят нови с това ненужно и вредно разделяне. Дори комунистите не успяха да разделят Църквата, и най-малкото затова ние, нормалните зрели хора трябва да отхвърлим това разделяне.

За комунистите в храма - знам си аз, че дори и там ще ни изпреварят те. Казвал съм го и насериозно, и нашега на някои от премного секуларизираните приятели - и в Църквата ще влязат преди нас. Нямам предвид себе си в случая, аз лично нямам този проблем. Какво ще възприемат комунистите от Православието не знам, но се надявам не толкова на тях, че ще им влезе нещо в главите, колкото на тези след тях, децата са Бъдещето.

Подчинената позиция на Църквата спрямо държавата е илюзия, чиста илюзия. Просто теренът е друг, и така трябва да бъде. Така нареченото от теб "оригинално духовно послание" не става за знаме на тълпата. Личностно е, и не е групово, затова не става. Църквата няма работа в общественото и политическото така, както държавата и гражданските организации нямат работа в нейните, на Църквата дела. Това, последното, не е двусмислено и не влиза в никакво противоречие с изваждането на алтернативниците, което по-горе споменах, че напълно подкрепям.

Първанов и Сакса на Великденската литургия - ми хубаво, изобщо не ми дреме на мен от позите на тези хора. С пози не става тая работа. Те имат да се покайват за много неща пред Бога и никакви пози в храма няма да ги спасят. Възприемам ги като с онези описателни думи на презвитер Козма за богомилите, дето се молели "на кръстопътищата", тоест - така, че всички да ги видят какви усърдни християни са. Днес богомилите са в историята, така и утре тези двама позьори ще идат там, в историята. Единственото от моя страна, което бих правил е да гледам да не съм наблизо, когато случайно се улуча в храма с такива хора.

Църквата няма да бъде притеглена към политическата роля на "спирачка" при интеграцията, не се притеснявай. Не можем да се закачим към путиновото православие, твърде късно е за такива обречени на неуспех действия. Политическото ни развитие ясно и категорично ще сложи границата, като проблемът е може би само в това, че по отношение на това политическо развитие много лошо изоставаме. Това изоставане се използва тъкмо защото е предизвикано и го има, но не в него е основният ни проблем като православни хора. Проблемът ни е в парцелирането, в национализирането на Църквата. И в масовото невежество и почти тоталната незаинтересованост към повече знание. Хората вече не четат, а една немалка част от онези, които четат - четат пълни простотии, с които рафтовете и масите по Славейков са пълни и препълнени. "Как да стана богат, без да си ставам от леглото", или пък "Как да опъна десет пъти жена си без прекъсване", или "Сто начина да спечелим един милион, като си усъвършенстваме дишането" - ей това са масовите и най-търсени книги в България днес. Плюс шедьоврите от типа "Маргина, Бастуна и другите". Трагедия просто. Пълна трагедия сме. Но ще се оправим.

Приятно изкарване на почивните дни. До скоро.

Анонимен каза...

Според мен ценното в статията на Темплар е, че не могат червените напъни да победят Божия дух, който е в църквата и каквото и да опитат комунистите, няма да стане. Има Бог и той ще ни опази!

Анонимен каза...

ВЕКО
"...Има Бог и той ще ни помогне!"...
Но има приказка - Помогни си сам, та и Господ да ти помогне!
За да откъснем Църквата от комунистите и държавата трябва да помогнем всички ние - миряните.
Но как да стане това - не знам. Може и чрез втори Синод - не знам...

Радан Кънев каза...

Благодаря за интереса и коментарите. Виждам, че - както и очаквах - дискусията е надхвърлила както обхвата на текста, така и предела на моите познания и е станала по-ценна от самия постинг. Супер.

Komita, темата за секуларизацията на балканските държави е твърде пространна и си заслужава да се дискутира отделно. Отношенията между държавите, националните църкви и Вселенската патриаршия в Цариград са ужасно оплетени и - според мен - исторически дори по-важни за разбиране на народните съдби от развитието на отелните политически държави.

Радан Кънев каза...

Теmplar, благодарско за отговора и за това, че не се засягаш:) Знам, че ние с теб коментираме в различни "писти" и много харесвам пресечните им точки. Аз споделям 90% от написаното от теб и харесвам поне 5 от останалите 10% :)

НО - никой от нас не знае кои измежу 85-те на сто "православни" българи са "вцърковени" християни и кои - не (и дори ти не го знаеш за мен), най-малко го знаят повечето висши клирици. Ако част от гражданите следва да се въздържат от коментари по църковни теми, то не трябва ли Църквата да им отговаря със същото?
Тук донякъде възразявам и на Ангел. Съгласен съм, че отношенията Църква-Държава имат твърде малко общо със спасението на душите ни и дори с утехата, радостта и силата, които вярата може да носи приживе. Те са между вярващия, Църквата като общност на вярващите и Бог, нали? Но аз не виждам в делата на БПЦ никаква отзивчивост по тази тема, и това е част от "фалишивия патос", хахаха на постинга ми.

Дали бай Марин е ченге на ДС е без всякакво значение - Пенчо Кубадински също не е бил. И двамата са били висши функционери на комунистическия режим, не ченгета. И за мен е факт, че висшият клир на БПЦ продължава да използва влиянието си върху масата не-вцърковени "Великденски християни", (на които Хирстос не е пастир, но Патриархът е), за несимпатични обществени и политически цели.

Ангел Станоев каза...

Темата за секуларизацията на балканските държави е всъщност темата за появата на националната идея в Европа, по-скоро за вноса на тази идея в Европа от основаването на Щатите в края на XVIII век. Отношенията между държавите и Църквата (няма такова понятие "национални църкви", тъй като Църквата е вселенска, а не механичен сбор от националистически или етнически оформени християнски парцели), та, тези отношения възприемат византийския модел преди всичко, вместо латинския. Чак толкова "оплетени" не са, колкото изглеждат на пръв поглед.

Понятието "великденски християни" също е кухо и фалшиво. Ако се замислиш, ще видиш, че тези хора са почти същите, които в различно време през годината можеш да видиш в храмовете. Едни ходят през ден, други ходят само в неделя, трети - в месеца веднъж, два пъти максимум, четвърти - веднъж-два пъти на тримесечие. Общо взето всички тези хора влизат в храмовете дотолкова, доколкото чувстват потребността си да правят това. Ходят в храмовете по различно време през годината, едни сутрин, други наобяд или в следобедите - кой когато поиска. На големите и важни дни всички тези хора обаче изведнъж се събират накуп, тъй като всички знаят, че такива велики дни не може да се пропуснат и трябва да се отделят един или пък три-четири часа от времето им. Тогава ги виждаш накуп, и става тълпа, но погледнати поотделно всички тези хора са част от цялото през всичкото време на годината. В другите дни не се виждат накуп по простата причина, че всеки един отделя различна част от времето си.

Няма християнин, на който "Христос не е пастир, но Патриархът е". Такива, на които "Патриархът е пастир, а Христос не е" са всичко друго, но не и християни. Нещо като католиците са, с тяхното вярване за непогрешимостта на римските епископи.

Най-общо казано, не виждам срещу какво точно от думите ми възразяваш :) Ако разбера, ще ми е много по-лесно да отговоря, доколкото мога.

Радан Кънев каза...

ахааа, върнал си се от планината:)

Разкажи, де - аз вече започнах.

А иначе - можем да поспорим. Има доста "великденски християни" - т.е. които ходят в черква САМО на Великден, никаква потребност не изпитват, и нямат грам вяра. Познавам такива и сам съм бил такъв. И честно казано, когато престанах с това пустоходене по Великден, и се отърсих от "такъв е обичаят" и "така се прави", тогава изпитах и известна лична потребност да вляза в черква, когато не е суматоха и ги няма "великденските" или ако искаш "сватбарски" богомолци.

Иначе Църквата е една, но гръцките православни църквИ са две - за туй иде реч:)

А за тези, на които Бог не е пастир, но Патриархът е - аз не съм казал, че са християни. Пустоходят на църква 'щото "такъв е обичаят" и псуват "западняците" 'щот "така се прави" :)

Ангел Станоев каза...

Върнах се, да. За жалост и най-хубавото свършва в един момент.
Да, със сигурност има такива, които гледат на великденските празници като на обикновен повод за напиване или като на време, в което се изпълняват някакви ритуали някъде. Ние обаче си говорим за християните, нали така, а не за всички, които някъде ходят по някакви си поводи и дати. Нека да не бъркаме християните с онези, които не са напълно наясно къде ходят и за какво. Та, в този ред на мисли - няма "великденски християни". Да участваш в някакви ритуали - това не те прави християнин.

Примерът с двата синода в Гърция не виждам с какво противоречи на думите ми. Това, че там има два синода изобщо не означава, че това е правилно и че е възможното решение на един или друг проблем. Може би е добре и самите гърци да го осъзнаят в един момент, най-сетне.