mAlice in Wonderland

В Wonderland (държавата на чудесата) глухонемите вече чуват и говорят, затова и не е нужно парите за здравеопазване да се харчат по предназначение. Но това е само прелюдия.

Всъщност най-хубавото е, че животът ни е прост.

Нямаме разкапано здравеопазване, от което пари изтичат във всички посоки, само не и за лечение на болни. Нямаме и прогнила социална система, от която повече пари отиват за здрави и работоспособни хора на средна възраст, отколкото за болните и безпомощните. Нямаме корупция, която убива конкуренцията, инициативата и предприемаческия дух. Нямаме привилегировани "благодетели", които под чадъра на властта получават нашите пари и режат главата на всеки, който си е позволил да фантазира, че с честен труд, риск, ипотека на единственото си жилище и 18-часов работен ден може да стане по-богат.

Хубаво е, че всичко това при нас го няма.

Ние обаче имаме Проблем (с главно и удебелено "П"). И слава Богу, той е само един. Циганите. Много е важно да ги наричаме "цигани", а не "роми", това ни придава особен анти-конформистки блясък. (Разбира се, в личен разговор не ги наричаме и така. Наричаме ги "мангали", така е още по-смело, честно и справедливо).

След като имаме единствен Проблем, важно е да имаме и Решение (главно, удебелено "Р"). Добре е разбира се Решението да е стабилно и устойчиво, известно още като Die Endlösung.

През последните седмици видях няколко проекта за Решение:
- Най-смелият предвижда изселване в Индия. Без коментар.
- Най-глупавият предвижда комбинация от спиране на всички (ама ВСИЧКИ) социални програми и ... въоръжаване на комшиите. Интересно е обаче кои комшии ще се въоръжат първи. И кои ще бъдат по-безразсъдни в употребата на въоръжението - ситите или гладните???
- Най-реалистичният предвижда президентска република и Бойко да "въведе ред" по пътя на ... "просветения абсолютизъм". Интересни са два момента - какво му пречи на Бойко да "въведе ред" в парламентарна република и как точно Бойковия абсолютизъм ще се окаже "просветен"?

Проблем - Решение, Проблем - Решение, Проблем - Решение ...
П-Р
PRоблем.
...
Да, и още нещо. Саркози е човек. Освен това е политик. Освен това е доста популист. Неговата акция също няма да реши никакви Проблеми, само някои PRоблеми. Тя не е никакво Решение.

Когато едно общество се развива стабилно, на основата на честно и свободно състезание и обществена солидарност, то няма нужда от Endlösung. То се справя с наличните вековни културни разлики и естествените социални конфликти, които те пораждат.

Вижте колко елегантно са описани тези разлики и конфликти преди сто години от Гийом Аполинер:

Saltimbanques

A Louis Dumur.

Dans la plaine les baladins
S'éloignent au long des jardins
Devant l'huis des auberges grises
Par les villages sans églises

Et les enfants s'en vont devant
Les autres suivent en rêvant
Chaque arbre fruitier se résigne
Quand de très loin ils lui font signe

Ils ont des poids ronds ou carrés
Des tambours, des cerceaux dorés
L'ours et le singe animaux sages
Quêtent des sous sur leur passage.

(Не, не мога да го преведа. Може би има превод, не знам.)

Всъщност за какви проблеми говорим. В Созопол вече стават чудеса...

(По-сериозно по темата писах за вестник "Седем", ето и връзка)
.

Dolce vita far niente?

Има по света племена, които преживяват от факта, че съществуват такива, каквито са. Живеят в джунглата на Амазония например, както преди половин хилядолетие – незасегнати не само от 'бялата' цивилизация на конкистадорите, но и от околните им индиански империи. За съществуването на тези 'резервати' отделят пари правителствата, някои големи научни институти и най-вече – известен брой антрополози, които изследват бита на туземците.

Животът на тези хора е мизерен и, поне по нашите стандарти, безкрайно сив и тъжен. Единственият ресурс е именно липсата на всякакъв обществен напредък. Никакви са и шансовете за лично развитие чрез труд, образование и в крайна сметка – успех в състезанието на живота. Младите, естествено, напускат. Един от тези младежи, напуснали Амазонската джунгла, се казва Мануел Франциску душ Сантуш, известен буквално на целия свят с прякора си – Гаринча. Той преодолява мизерния си произход, глада в многочленното семейство, алкохолизма на баща си и тежките си (вродени и придобити от болести) физически недъзи, за да стане един от безспорно най-великите и известни спортисти в света.

Историята на Гаринча е позната и трагична, но едно е безспорно – тръгнал от най-ниския възможен старт, той развива таланта си и изцяло, без остатък изстисква възможностите, които Животът му дава.

В последните години с тревога наблюдавам една обществена насока, която охотно се насажда от повечето печатни медии у нас. Сякаш надеждите ни за стопански напредък неизменно са свързани с идеята, че "Някой" ще идва да "снася кинти", а на нас ще "ни капе".

Всичко май започна с твърдението, че г-н Симеон фон Сакс Кобург унд Готта ще доведе някакви свои арабски приятели да „инвестират в туризма“. Завърналият се заедно с г-н Симеон у нас Стоян Ганев бълнуваше някакви казина, пълни с руски и израелски граждани. Впоследствие властта на всички нива се унесе в блян за вечно повишаващи се цени на недвижимите имоти, строителство, ограничено до 111 000 кв.км. застроена площ и също така неизчерпаем поток от английски и (отново) руски граждани, изкупуващи некачествени апартаменти на космически цени. Очевидният край на имотния балон мина незабелязан покрай очакванията за приток на европейски субсидии, подлежащи на „усвояване“ без особено усилие.

Крахът на всички тези напразни надежди съвсем не сложи край на бляновете. Те просто се преселиха в трансцендентното, отвъдното, или по-прозаично – в далечното минало. Парите се предполага да „капят“ покрай древни тракийски оброчища, римски терми, царски скелети и най-сетне, поради очевидната нужда от чудо, свети мощи. И съвсем не искам да кажа, че мнозинството българи са мързеливи или наивни. Напротив – миражът за dolce vita far niente е натрапван упорито от управляващите и от слугински медии.

Особено интересно е, че обикновено го наричат "туризъм". Добавят всякакви епитети - селски, градски, културен, религиозен, медицински, сексуален, алкохолен. По същността си това представлява надежда, че – подобно на племената в Амазония – ще преживяваме благодарение на общо-взето външни за нас фактори, за които не сме допринесли повече, отколкото за мъченичеството на Свети Йоан Кръстител. Затова и властта „насърчава туризма“, като се грижи за подобни странични „атракции“ без изобщо да вникне в същността на този важен стопански отрасъл. А тя е проста.

За да „насърчи туризма“, стопанството и заетостта, властта трябва да се погрижи преди всичко за две неща:

1. Добри условия за малък и семеен бизнес. Прости и ясни правила на играта, справедливи данъци и такси, гъвкаво уреждане на сезонните трудови и осигурителни отношения, уреждане на режима на семейните предприятия.
2. Добра заобикаляща среда – чиста и съхранена природа, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване.

При тези условия, българските граждани от множество морски, планински, богати на исторически ценности или минерални води райони могат да осигурят прехраната и бъдещето на семействата си със собствения си труд, риск, инвестиции, спестовност. Могат да развият талантите си там, където са родени и израсли, като обогатяват собственото си семейство, махала, град, община. Да влязат в житейското състезание без да напускат родните си места, или да се върнат в тях след завършване на образование и натрупване на професионален опит.

Алтернативата е държавата да лъже хората, че могат да станат богати благодарение на фактори, които не зависят от тях. Малцина ще повярват, и единственият туризъм, който могат да развият, е подобен на този от Амазонските джунгли. Антрополози, психолози и социолози ще идват да изследват тези общности и техните надежди за чудотворно забогатяване. А талантливите – подобно на Мане Гаринча – ще тръгват от най-ниската стартова площадка и сами ще пробиват пътя си в един отнапред враждебен свят, в който властта насърчава не талантливите, предприемчивите и трудолюбивите, а мошениците, свалящи звезди от небето.

(Публикувано във вестник "Седем" на 25.08.2010г. под заглавие "Откъде ще закапят парите?")

.

Тhe Clash of the Titans

Геновева Алексиева, ГЕРБ:

"Вижте, над моралът има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите"

Иммануел Кант, безпартиен:

"Der bestirnte Himmel über mir, und das moralische Gesetz in mir"
("Над мен - звездното небе, в мен - моралният закон")

Слънчасали бакалски сметки за пенсии

Наистина слънчасах последните две седмици от темата за т.нар. "пенсионна реформа" на ГЕРБ. Явно си е заслужавало, защото практически всички медии отразиха позицията на ДСБ по законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване.

Срещу тази наша позиция има едно много сериозно възражение, представено - за съжаление в доста нелепа форма - в един кратък анализ на вестник "Труд" - "Слънчасали тъмносини мисли за пенсии". Възражението е следното:

... Ще рече и душата да е в рая, и... другото - където ти се ще. ...

(Да, затова казвам, че формата е нелепа ...)

Накратко - как така признаваме проблема с дефицита и дългосрочните демографски предизвикателства, а се противопоставяме на двете очевидни финансови решения - вдигане на стажа (т.е. да плащаме по-дълго) или на осигуровките (т.е. да плащаме повече).

Ами много е просто.

Проблемът не е бакалски. Пенсионна реформа не се прави с амбалажна хартия и молив зад ухото. И двете бакалски сметки отговарят на въпроса КОЛКО да се плаща за пенсии (защото дали плащаме повече години или по-високи вноски, все значи едно - плащаме повече пари). Но не отговарят на въпроса КОЙ плаща.

Българската пенсионна система е преди всичко несправедлива. Тя възлага цялата тежест на малцина, които се осигуряват на реални средни и високи доходи. Твърде малко са хората, които внасят, твърде много - тези, които ползват привилегии и тези, които са изтикани в 'сивата икономика' или пък доброволно си живеят там. Едно работещо (и съвсем не богато!) малцинство внася основната част от пенсионните вноски, както и от данъците, с които държавата панически запушва дупките в системата. Внася ги упорито, цял живот, а накрая получава ... същата мизерна пенсия като тези, които не са внасяли. (Да не говорим за дребните занаятчии и търговци, на които изстискват вноски върху доход, който често не са получили. И после били в сивата икономика - ами къде да са??). Накратко - системата наказва работещите, били те заможни или бедни.

Ами няма как да стане. Проблемът не е в сметките, а в мотивацията.

От една страна е положителната мотивация - работещите хора да видят реална полза от цял живот на усилия и лишения.

От друга е отрицателната мотивация - да сме наясно, че няма привилегировани групи, които ще получават много повече от приноса си. Ако искаш пенсия бачкаш.

Едва тогава идва ред на сметките. Какъв е дефицитът, каква е демографската картина, колко са хората в наистина неравностойно положение, за които обществото носи отговорност и проявява солидарност.

Да - най-вероятно има нужда от увеличаване на стажа, а може би и на вноската. Сметката ще се увеличава... Но нека първо уточним кой я плаща ...

Още от мен по темата:

"Висок доход и високи вноски, а на финала - ниска пенсия" - статия за "24 часа" и

Разговор за пенсионната реформа в ТВ7 - първа и втора част.
.

Oпряхме ли до Копието на Съдбата???

... 12 дни след завладяването на Антиохия, франките останаха без храна. Благородниците изплюскаха конете си, бедните ядяха листа и мърша. ... Но сред тях имаше особено лукав монах, който ги убеди, че копието на Месията (мир на параха му) е заровено под ... голяма сграда в Антиохия. Каза им: 'Ако го намерите, ще победите; в противен случай, очаква ви сигурна смърт.'
(Ибн ал-Атир, арабски хронист, през "The Crusades through Arab eyes", Amin Maalouf)

Е, "Копието на съдбата" от Антиохия (известно като "копието от Ечмиадзин" - днес Вагаршапат, Армения) е фалшификат. Нещо повече, то изобщо не е римско копие:


Но ... е свършило работа (макар сериозните исторически изследвания да отдават по-голямо значение на разцеплението в сарацинската армия).

Изобщо и през ум не минава да разсъждавам върху автентичността на мощите, открити на остров Свети Иван. Това е работа от една страна на учените, а от съвсем друга - на вярващите и на Църквата. Не мисля да обсъждам и дивотиите на БДШНИМ, най-малкото други са го направили достатъчно добре - например Явцата.

Безкрайно съм смутен обаче от включването "с двеста" на премиера Бай Бойко и вицепремиера Дянков, възпято изобилно в няколко поредни броя на вестник "Стандарт" (официоз на всяка власт). То не бяха мощехранителници, коментари за мулти-милиарден религиозен туризъм, втори Ерусалим и трети (пардон, заето, четвърти) Рим...

До мощите ли опряхме?

Да не би вече благородниците да си ядат конете, а бедните - листа и мърша??

На свети мощи ли разчита финансовият министър, за да върже сметките???

Правителството ни е избрано, за да управлява по време на тежка криза и да посочи пътя отвъд кризата, а не са да ходи по литийни шествия и да дарява мощехранителници. От кризата няма да ни извадят мощите, били те и наистина на Кръстителя.

Ще ни извадят труд, риск, инициатива, свободна и честна конкуренция, производство. Ще ни извади българското предприемачество, когато и доколкото управлението осигури честни правила за дейността му. Ще ни извади Свободата да развиваме личността си, качествата си, бизнеса си, когато и доколкото управлението разкъса мафиотските мрежи, в които всеки смел и инициативен българин си блъска главата. Това е работа на Борисов и Дянков.

Ще си позволя да завърша с ужасно шаблонна перифраза:

"Свободата, Дянков, е на върха на копието"

Но не е Копието на Съдбата.
.

Довиждане, Генко!

Изпратихме по вечния му път Генко Генков - журналист, червенокръстец, скаут, гей-активист, майстор-сладкар, и преди всичко - усмихнат, светъл, забавен, неуморен и най-вече ... приятел.


Приятел на стотици, които днес реваха като деца на Бакърената фабрика, и на още много, които не можаха да дойдат.

Бил съм на доста погребения, но толкова искрена болка и скръб у толкова много хора не бях чувствал, наистина. През собствените си сълзи, се замислих - Защо? Какво в Генко направи загубата толкова болезнена?

Ами ... той вярваше и му пукаше. Навсякъде - в БМЧК (където се запознахме преди 20 години), в Скаутската организация, в БГО "Джемини", в Съюза на инвалидите, в Националния център за социална рехабилитация, в Занаятчийската камара, в десетките проекти за деца в неравностойно положение, по които работеше, в социалната комисия към ДСБ (където отново се намерихме през последната година), Генко вярваше, че може да се помогне, че нещата могат да бъдат по-добре, че свинщините могат да се преодолеят.

И му пукаше - от мизерията, от духовната нищета, от безразличието, от безсрамието. С тънка ирония и прекрасно чувство за хумор уж подминаваше проблемите, а всъщност се задълбаваше в тях - на ново място, с нова воля, с нова усмивка.

Заразяваше - тези, които ревахме днес.

Замислих се, че тези двайсет години, в които мина младостта ни, нямат само черно-сив образ. Имат образа на Генко:


Човек, който неуморно и с усмивка използваше Свободата, за да направи живота около себе си малко по-добър. В онова време, в Не-свободата, него нямаше да го има. А днес за пореден път изпитвам тягосното чувство, че 'нашето' време изяжда точно тези, на които им пука за другите.

Довиждане, Генко!

Ако има "Отвъд", вярвам и се надявам, че ще сме на едно място.
.

Пенсионна реформа за деня: ask your waiter

От януари вдигаме вноските - понеделник, 02 август.

Стажът за пенсия да се вдигне с една година от 1 януари 2011 г. - четвъртък, 29 юли.

Премиерът Борисов пое ангажимент пред работодателите да не пипа нивата на вноските до 2013 г. - четвъртък, 29 юли (обедно меню?).

Осигурителният стаж може да нараства плавно, а не с три години наведнъж от 1 юли 2011 г., както беше предвидено първоначално. В същото време пенсионните вноски могат се увеличат още от началото на следващата година, а не както уверяваше по-рано социалният министър - от 2012 г. - понеделник, 26 юли.

Осигурителният стаж се повишава с 3 години, осигуровките не се вдигат - À la cartе, МТСП.


Е, Bon Appétit...
.