четвъртък, 26 януари 2012 г.

Размисли за алтернативата


Както съвсем наскоро писах, подигравките с г-н Борисов не вършат работа. Още по-малко работа върши обсъждането на очевидния конфликт между Борисов и Цветанов, а най-малко - ровенето в туитовете на "първата дама". Остроумието е хубаво нещо, но се надявам, че времето, в което политиците се състезават по остроумие е отминало. Именно подмяната на политическия спор с PR-състезание докара не само България, но и повечето демокрации до незавидно положение.

Алтернативата е сериозна задача. И най-вече - политическа задача. Наскоро в пресата се появиха (само по себе си добър знак...) два забележителни материала - "Кой ще замести политиците" на гръцкия професор Янарас и "Сега врагът на демокрациите се намира в самите тях" - интервю на френския професор Цветан Тодоров. Двамата казват едно и също - политиците са се предали, отказали са се от задачата да правят трудните избори, да формулират и защитават общото благо, предоставили са тази задача на пазара, но той няма тази цел. Днес политиците се надпреварват в PR похвати и демонстрации на експертност, без да спорят за алтернативи, сякаш пътят е ясен и предначертан. Но се вижда, че не е. Еднопосочната улица ни доведе до интересни и непредвидими времена.

Разбира се, положението в България е особено тъжно, защото липсата на политически идеи е съчетана с пълна некомпетентност на изпълнителната власт. Опитът на президента Плевнелиев да компенсира тази некомпетентност е обречен. Той няма нито правомощия, нито алтернативни политически идеи. Ясно е, че е добре да живеем в държава с хубави пътища и бързи влакове. Политическият спор е какъв е пътят натам, и констатацията, че милиционерският модел на Цветанов не върши работа, е някак недостатъчна.

Ще се спра на няколко измерения на политическата алтернатива, с уговорката, че тя е слаба или липсва в почти цяла Европа. За първи път ние можем да сме не просто догонващи, а участници в ново развитие. В този текст ще коментирам отворените въпроси, а в следващи текстове ще се спра на мнението си по всеки въпрос по отделно:

1. Политическа форма.
Ляво-дясното противопоставяне в България беше и остава фалшиво (а това се отнася и до други страни в Южна Европа). Важно е да има платформа, алтернативна не просто на ГЕРБ или на "нереформираната левица", а на един устойчив модел на управление, който пресъздава привилегировани кръгове и ги обслужва.
Дали формата е дясно-коалиционна, дали е ОФ-съюз на разнородни групи (вж. Словакия в миналото и Румъния днес), дали е поредната "нова партия" или вид реформаторски сговор съвсем не е без значение.

2. Социална и стопанска алтернатива.
Тук използвам "социална" в широк смисъл. Имам предвид промяна в целите и философията на предоставяне на класическите публични услуги - образование, здравеопазване, пенсионно осигуряване, социална защита, интеграция. И преди всичко - общи цели и философия на всички публични услуги.
Ще пиша подробно и се надявам да се сблъскам с противоположни мнения. Сега само ще споделя убеждението си, че надпреварата в съкращението на разходи без ясна обща цел и без промяна на обществените структури, които осъществяват услугите, е безпредметна и вредна.
За икономическата политика хич няма и да започвам, че ферманът се очертава дълъг :)

3. Нова представа за политиката по сигурността.
Добре, че е Цветанов. Той осъществи класическо reductio ad absurdum на съществуващата представа за ролята на репресивните служби на държавата и баланса с правата на гражданите.
Очевидно е, че у нас (и за съжаление не само у нас) патетичната картина за борба между "държавата и организираната престъпност" е заблуда.
Нужна е програма, която поставя гражданина с неговите лични права в центъра на конфликта, като го осигурява не само срещу "лошите", но и срещу "добрите" ченгета. И най-вече - срещу техните ситуационни или постоянни коалиции.

Това се отнася и за сферата на външната и енергийна сигурност, както и за имиграционната политика, каквато България традиционно няма. Но в замяна на това обществото ни трупа материал и заряд за десетки или стотици Катуници в бъдеще.

4. Най-сетне: политическа позиция за ролята на обединена Европа.
Не казвам "нова" позиция, защото стара няма. Европа и ЕС беше цел, а сега е реалност. Европейската идентичност се променя, преди да сме я придобили (а мечтаната валута е застрашена, преди да сме я въвели...).
Ние станахме "граждани на Европа" в момент, когато "Европа на гражданите" заплашва да се превърне в съюз на три скорости, сбор от тематични държавни коалиции по интереси.

Това е предмет на огромен, общоевропейски спор. Надявам се той да се състои на всички нива - между държавите, политиците, интелектуалците, гражданите ... Ясно е, че ролята на България не е водеща, а мнението ми (в малцинство), в рамките на една малка партия, е прашинка. Все пак в отделен текст ще защитя позицията си, че големите въпроси по втората, а и по другите теми, нямат сериозен отговор по силите на отделна европейска държава, пък била тя и Германия. Може би VIP-клубът на богатите има сили сам да провежда политика (с тези лидери няма ...) но това е ужасна перспектива за малките и бедните.

Звучи нахално амбициозно, но ще пиша по всички тези теми в отделни текстове. Забелязал съм, че винаги има смисъл да започнеш разговор или - дай, Боже - спор, дори и накрая да разбереш, че не си прав, или пък да се почувстваш глупав.

Или най-вече тогава :)
.

3 коментара:

Анонимен каза...

куневист?

Петър Банков каза...

Напълно съм съгласен, че политическата форма, алтернатива на настоящия модел, има значение, ето защо искам да Ви попитам каква би била такава форма за Вас? Без да навлизам в подробности бих изтъкнал, че за всяка държава има различни форми, които могат да свършат работа. Пример за това е фактът, че докато в Полша алтернатива на комунистическата номенклатура беше профсъюз, в Унгария например това бяха студентите и тяхната алтернативна студентска организация.

Според мен, без да имам претенция за правилност, за България успешен модел би бил мажоритарният т.е. отделни хора да са алтернатива на настоящия модел в отделни области. По този начин не само ще се акцентира върху типичния нашенски индивидуализъм (въпросната алтернативна фигура ще има и своите корективи в лицето на други хора, не харесващи статуквото), но и до голяма степен ще се избегне една типична характеристика на настоящото статукво - бягането от отговорност и криенето зад колектива.

Според мен е важно алтернативата на политическата форма да е изградена от хора, заставащи с името си в определена област, вече зад тях застават хора, които да ги подкрепят в действията им. В горния коментар се спомена Меглена Кунева - да, според мен тя напипа именно това - човек дава личен пример и застава с името си за нещо.

Проблем в този мажоритарен подход е опасността от изпадане в състояние на вождизъм, която наблюдаваме сред настоящия ни политически елит. Но ето затова отново акцентирам върху мажоритарното - всеки носи своята индивидуална отговорност като противовес на колективна безотговорност.

Конкретната опаковка на този формат според мен е в споменатия от Вас вариант на "ОФ-съюз от разнородни групи", въпреки че ОФ-съюз носи малко негативна конотация. В допълнение на това много е важно да се избегнат грешките, които напр. бяха допуснати в първите години на СДС, когато аморфната формация от разнородни групи намери своята консолидация едва след процес на отлюспване на ненужното. Ето защо още отначало е нужна ясна позиция в коя област каква алтернатива се предлага на статуквото и в резултат на това се включва съответна група/формация.

Анонимен каза...

Долният линк е относно гласуването на ACTA в ЕП:
http://blog.peio.org/?p=7590
В него се споменават някои принципи на политиката, които и вие споменавате тук. Там обаче, се казва, че именно "дясното крило" на ЕП е спомогнало и продължава да спомага за погазването на тези принципи. Каква е официалната позиция на ДСБ относно ACTA и как тя ще бъде защитена в ЕП?
Този ми коментар и въпросите в него към Вас, са в качеството ви на заместник-председател на ДСБ.