"Адвокат на дявола" или ще се промени ли нещо, ако взема да мразя американците?

Нещо не се разбрахме...

Аз пиша за българския национален интерес и българската равносметка от конфликта в Осетия, те коментират за Гуантанамо, Панама и Джигашвили.

Иван Бедров, например, пише за моралните аспекти на българската позиция. ОК, коментирайте при него за Гуантанамо...

Ще се опитам да бъда адвокат на дявола и да кажа нещо, което не мисля, та да видя ще се променят ли нещата:

Парадигма 1-ва: Русия и САЩ са еднакви

Парадигма 2-ра: Сателитите на Русия и САЩ са еднакви

И сега да видим. Една от тези велики сили е:

1) Двукратно окупирала България (втория път успешно, за 50 години)

2) Двукратно обявявала война на България и нахлувала през Дунава (втория път успешно, първия път сме я размазали в Добруджа)

3) Трикратно (!!!) спонсорирала и организирала преврати (два успешни, един - не) в София

4) Двукратно организирала въоръжени метежи (неуспешни) в България

5) Свалила законен български монарх и предложила собственото си пияно мекере за заместник

6) Предложила "Финландски вариант", т.е. приемане на нейния държавен глава за български княз

7) Двукратно насърчила агресия от страна на съседна държава (първия път неуспешно, втория твърде, твърде успешно...)

8) Допринесла максимално за сърбизацията на вардарска Македония в мир и война

...........
...........
...........

Независимо от (грешните) антиамерикански начални парадигми, аз няма да променя нито един от изводите си.

Това е то, пичове, говорим за българския национален интерес, а не за някакви грузинци и американци.

И хич не ми пука коя е главата на орела:


(llustration by David Simonds, The Economist), благодарение на Иван Бедров.

Грузия - рано ли е за равносметка?

Изобщо не се мисля за познавач на външната политика, а още по-малко - на тънките дипломатически изводи и анализи.

На всичкото отгоре информацията за конфликта до момента е повече от постна и противоречива и истината за серията от военно-политически провокации, довели до необмислената (?) акция на Саакашвили ще остане мътна дълго време.

Препоръчвам текста на Драгомир Иванов "Кого уцелиха шрапнелите от Кавказ?" от вчерашния "Дневник". Той разглежда проблема задълбочено и интелигентно, включително и тежката историческа обремененост на Кавказкия район, която се корени далеч преди създаването на първата Грузинска република от ХХ век и превземането й от Съветска Русия с активното участие на осетинските джигити.

И все пак има възможност за една равносметка, а именно - от гледна точка на българския национален интерес и сигурност. Безспорно е за мислещите хора, че сдържането на руския имперски размах и поддържането на т.нар. "санитарен кордон" между руските военни и икономически интереси и Балканите е от съществено значение за България. От гледна точка на хладния национален интерес симпатиите към Грузия са естествени и обясними, както и известна доза съчувствие - исторически грузинците са пример какво би станало, ако Стамболов се бе провалил в политиката си 1886-1894 година, или какво би станало, ако нашето Велико народно събрание от 1886 беше приело грузинския (!) предател Мингрели за български княз.

В конкретната ситуация българският национален интерес съвпада с грузинския, но има много по-малки нужди и по-лесно извлича ползи. Нека видим сигурните резултати от конфликта:

1. Русия публично доказа, че не е миротворец и безпристрастен наблюдател в Осетия и Абхазия, а действа по непроменени схеми от края на XVIII век;

2. Русия публично доказа, че практически е окупирала тези (и други) територии и ги счита за собствени, а местните бандитски режими са 100% зависими от Кремъл;

3. Русия заяви, че тази окупация съвсем не се дължи на топли чувства към осетинците и абхазците, а на желание за контрол на Кавказ и ограничаване на суверенитета на други народи;

4. С изключитено рискованото си поведение, грузинското правителство успя да ангажира ключови западни държави (и най-вече САЩ, Великобритания и Франция) в Кавказ;

5. След 18 години на едностранна руска доминация в района, НАТО ще бъде по един или друг начин въвлечено в преговори за сепаратистките републики в Кавказ;

6. Грузия загуби много, в т.ч. жертви, поражения върху армията и инфраструктурата, но спечели официално позицията на страна, застрашена от чужда агресия и окупация, т.е. развенча лъжата за руската безопасност.

7. Всички буферни държави, исторически жертви на руска окупация, се мобилизираха в неприкрит фронт за сдържане на бъдещи "мироопазващи операции".

8. Традиционно благите към Русия "велики сили" на "стара" Европа са доста разколебани и вътрешно разделени. Традиционния страх и дипломатическо малодушие сякаш отстъпват част от териториите си навсякъде, освен в Италия, ръководена от водевилния кабинет на палячото Берлускони, с външен министър нашия стар познайник - скиорът Фратини...

Очевидният извод е, че провокацията (?) на Саакашвили значитено отслаби ресурса на Русия да провежда Realpolitik в Източна Европа и отвори очите на мнозина за целите и методите на Кремълската политика (по-точно за факта, че тези цели и методи са непроменени от Иван Грозни насам, ако не и от Светослав Киевски...).

Равносметката за България е повече от добра. Тя извлече лесни ползи от чужда смелост (или безрасъдство?). Най-малкото по тази причина нашата дипломация дължи активна подкрепа на Грузия и конкретно на правителството на Саакашвили в усилията му да съхрани суверенитета и политическия курс на страната.

Защото въпроса за Грузинската равносметка стои драматично отворен... Дали грузинците ще извлекат полза от радикалното поведение на лидера си, е твърде рано да се каже. Дали "Западът" ще успее да пресече опитите на Русия да предизивка гражданска война в Грузия - също.

И тъй като изрично и съвсем искрено (а не за да кокетнича) казах, че не разбирам от външна политика, ето Т У К един доста по-качествен текст от Комитата.

За Краваров и реформистката алтернатива - 2 част

(Продължение от вчера)

Всъщност Краваров е десен, и винаги е бил. Избиран е с бюлетините на СДС (1999г.), СДС-ВМРО (2003г.) и ВМРО-ГЕРБ (2007г.). Независимо, че винаги се е спогаждал със съветниците от БСП, и независимо от публичната тайна за сериозните бизнес интереси на ДПС в Банско, Краваров е политически противник на тройната коалиция...

Днес опозицията започва национален протест и бойкот на управлението на страната, по инициатива на моята партия, Демократи за силна България:

“Искаме в този ден да покажем, че има друга България, че сме от другата страна на пропастта между управляващите и Европейския съюз … трябва да се работи за нова европейска и реформаторска алтернатива на управление.”

Повече от съгласен съм с тези думи на Иван Костов. В момента тройната коалиция се е окопала в последния траншей. Нито отрича провала си, нито неспособността си да управлява страната, нито факта, че корупцията е стигнала до всяко бюро в администрацията й. Остава й само едно – да размахва чучелото на Волен Сидеров и да вика “Ние сме насрани, но нямаме алтернатива”. Парадоксално, но това е силна позиция. Силна е ако опозицията не предлага алтернатива на модела на управление, а казва “Крайно време е да махнем тези престъпници, пък да става каквото ще!”.

Отговорността на опозицията е да предложи нови реформистки идеи за управление, чрез които да направи модела “Краваров” невъзможен. Да представи на гражданите алтернатива за власт на закона, а не власт на изключенията. Нужен е нов модел за упражняване на властта и реформиране на политическата система, който да изключва възможностите за “свободно договаряне” на ушенце между бизнеса и администрацията. Тази алтернатива обаче трябва да е облечена в конкретни мерки срещу интересите на олигархиите – ангажименти за промени в градоустройствените и екологични закони, обществен достъп до информация за харченето на бюджетните средства, политически контрол върху службите за сигурност, цялостна реформа на прокуратурата и МВР.

Ако опозиционните партии са неспособни да постигнат съгласие по реформистка алтернатива, промяната на управлението ще има ограничени и краткосрочни положителни резултати, но съхраняването на статуквото ще задълбочи политическата и социална криза.