вторник, 4 декември 2012 г.

АЕЦ референдум: Какво тежи на везните?


Веднага казвам това, което всички знаете: Не съм експерт по темата, няма и да стана. На 37 е късно за ядрена енергетика, професионален футбол и още няколко професии, уви. 

На референдума, обаче, ще гласуват предимно хора като мен - които не разбират техническите детайли и не могат да вникнат в експертния спор, колкото и да им се иска. Съществуват обаче прости и  разбираеми аргументи да се гласува с "НЕ", и именно тях искам да споделя. Аргументи, които противопоставят фалшивата медийна реалност на "безалтернативната нова АЕЦ" (леле колко ми напомня на безалтернативната ГЕРБ) на ... здравия разум и отговорността. 

1) Икономическата полза от нов АЕЦ е бошлаф от късния соц. (когато с 6 действащи блока се радвахме на режим на тока, а "АЕЦ по АЕЦ = парафин с конец" беше популярен виц). Нито една развита и богата държава не разчита на експорта на електричество за благосъстоянието си.
Експортът на електричество няма никакво отношение към заетостта, образованието, социалния баланс - т.е. никакъв принос за подобряване на качеството на живота ни. Единствените ползи са за тънка прослойка от привилегировани фирми (често наричани просто "енергийна мафия"), близки до Русия и БКП.

2) Изграждането на нова мегацентрала ще заличи всички жертви и усилия на 2-3 поколения българи, вследствие на които беше изплатен огромният дълг на късния Живков режим. Нашето  поколение (което вече плати огромнио сметки и има още много да плаща, най-вече по демографски причини) и следващите няколко поколения ще бъдат натоварени с нови огромни сметки.
Няма никакво основание да  вярваме, че токът от нова АЕЦ ще е евтин - напротив, токът ще е много скъп, и още по-скъп за вътрешния пазар, за да компенсира ниските износни цени. Никакви ползи за семействата и промишлеността, следователно. Единствените ползи ще бъдат за .... тънка прослойка от привилегировани фирми, които ще извършват строителство и поддръжка....
Парите, които могат да бъдат инвестирани в здравето и образованието на 2-3 поколения и в модернизацията на стопанството и администрацията, ще потънат в централата.

3) Отпадъците! Всяка европейска държава е длъжна сама да съхранява ядрените си отпадъци. Няма държава, която да трупа отпадъци за поколенията, с единствената цел да изнася електричество - нито една. И това не е случайно - рискът от съхранение на отпадъците е изключително дългосрочен и на практика неизследван практически (какво са 50 години опит при хиляди години срок на съхранение?!). Разноските са огромни днес, а какви биха били утре или след 50 години? Какви биха били рисковете и разходите на внуците ни?
Има още нещо - специфично българско - сигурни ли сме, че искаме за ядрени отпадъци да отговарят хора с етиката и отговорността на ... познатата ни  .... тънка прослойка от привилегировани фирми... 

Ако забелязвате, в този кратък текст не засягам трите основни теми - екологичния и сеизмичен риск и остарялата технология; националната сигурност и енергийната зависимост; безогледната корупция до момента. За тях можете на прочетете на сайта на Инициативния комитет.  Говоря само за икономика и отговорност пред следващите поколения, за връзка между мегаломанския проект и качеството на живота на нашето и следващите поколения.

Всъщност, изборът на 27 януари е изключително прост и лесен:

На едната везна е икономическият просперитет, качеството на живот и сигурността на поколения българи.

На другата везна са единствено интересите на енергийната мафия.


 Само не разбирам защо при тези алтернативи, моята позиция да бъде "въздържал се". Моята позиция е "НЕ" на енергийната мафия.
.

.

вторник, 6 ноември 2012 г.

Защо (и къде) се кандидатирам за народен представител


До момента три пъти съм отказвал номинации на приятели от ДСБ да бъда кандидат за изборна длъжност. Причините бяха различни, част от тях изложих в този дневник преди почти четири години. 
Те вече не са валидни, особено предвид позицията, която днес заемам. Не е валидна и най-съществената причина, която тогава премълчах: Напълно неспособен съм да участвам в политическа дейност, която включва изразяване на симпатии и намерения за партньорство с т.нар. "политическа партия" ГЕРБ. Просто няма как да гласувам за кабинет начело с Бойко Борисов... 

Този път приемам номинацията, по няколко прости причини:

1. Имам политическа амбиция и не се правя на ощипана мома. Заместник-председател на партия без амбиции да участва в парламентарната политика е нещо като автомобилен състезател без шофьорска книжка. 

2. Винаги съм поддържал позицията, че ДСБ има сили да се пребори самостоятелно за участие в Парламента. След напускането на СК от СДС съм твърдял, че това не е трагедия, а събитие с добри и лоши страни. С кандидатурата си показвам, че това не са празни приказки, а убеждение, в което ще вложа времето и силите си. 

3. От юли 2009г. съм опозиция на ГЕРБ, като гражданин на България. Нито за миг не съм се съмнявал, че тяхното управление е лошо за страната ни (и това винаги е било публичната ми позиция). Днес ДСБ е ясна опозиция на ГЕРБ и действа за консолидиране на цялата дясна опозиция. Това отговаря напълно на убежденията ми. Готов съм да се боря за доверието на тези граждани, които са дясна опозиция на ГЕРБ, защото мисля като тях. 

4. Имам самочувствието, че политическият опит, който натрупах през последните години и публичният ми образ ще бъдат от полза на ДСБ преди изборите и особено в следващото Народно събрание. Имам енергията да помогна да бъдем сериозно представени в Парламента и последователността да не изменим на принципите си в бъдещо управление. 

Уставът на ДСБ и политическата ми позиция позволяват да бъда определен за водач на листа от Националното ръководство на партията. Моето решение обаче не е такова. То е да приема номинациите от 25 МИР-София и от 3 МИР-Варна, да се явя на регионалните събрания в районите и да се състезавам за доверието на съпартийците си. Аз съм заместник-председател по предложение на лидера на партията, а не по решение на нейните членове. За да получа доверието на избирателите, първо трябва да докажа, че съм заслужил доверието на членовете на ДСБ. По този начин ще мога и сам да преценя дали работата ми до момента е била полезна (всеки се ласкае да мисли така за себе си, но дали и другите го мислят?) и дали ще бъда полезен в бъдеще. 
Ще заема мястото в листите, което събранията определят, и няма да се възползвам в никакъв случай от възможността да бъда "спуснат" с решение на ръководството на друго място или на друга позиция. Позицията ми зависи единствено от вота на делегатите на събранията.  

На изслушванията на кандидатите и на самите събрания ще кажа повече за мотивацията си за участие и за избора на точно тези райони, които съвсем не са най-лесните нито във вътрешнопартийното състезание, нито на изборите догодина.

. 

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Слонът в кабинета на Дянков (не е данъкът върху лихвите)


Решението (все още не окончателно взето...) да се облагат с нарочен данък доходите от лихви е безумно глупаво. По-глупав, а и по-съществен е обаче фактът, че финансовият министър не е знаел (!?) за тази данъчна "привилегия" в продължение на повече от три години, в които заема поста, а и примерно година преди това, през която е подготвял програмата на очевидно влизащата във властта партия ГЕРБ. 
Данъкът върху лихвите има съществени недостатъци, описани подробно от Templar, а и от доста други автори в последните дни. Затова и няма да се спирам на тях. Слонът в стаята обаче е друг, и все още се правим, че не го виждаме:

1) Първо, цялата ни данъчна и осигурителна система е основана на странни и необясними с икономически аргументи изключения и привилегии. Тъй като Симеон Дянков явно не е наясно с данъчното законодателство (тук в сериалите се чува смехът на публиката), да отбележим най-важните и най-скандалните от тях - липсата на данък върху поземлената рента (независимо от размера ѝ) и данъчно имунизираният мутант АДСИЦ. Те са, прочее, неразривно свързани: 
АДСИЦ е създаден от правителството на НДСВ като инструмент за насърчаване на инвестициите в строителството, което е само по себе си гигантска грешка, защото води до "прегряване" на сектора, който бездруго се раздуваше в добре познатия "балон" с предизвестени и катастрофални последици. Идеята е проста - да се освободят от данъци тези, които печелят големите пари. За да бъдат големите пари близко до властта и vice versa. 
Днес АДСИЦ са най-големите собственици на земеделска земя в България. Т.е. пак са там, където падат големите пари, в т.ч. и огромни публични средства на бюджета и ЕС. АДСИЦ - които по условие не плащат данък печалба, дават под наем и аренда огромни масиви земеделска земя, като не плащат данък върху рентата. Не плащат данък (като личен доход) и  физически лица, собственици и наемодатели на огромни поземлени имоти. 
Вече четвърта или пета година, земеделието и  по-точно зърнопроизводството са най-големият източник на печалби в стопанството, както и най-големият източник на лични доходи. Тази дейност се субсидира щедро, но пък ... голяма част от печалбите и доходите не се облагат. Големите пари са близко до властта, а големите поземлени собственици и арендатори са изключително важен инструмент по време на избори ... 

2) Второ - липсата на разумно ниво на необлагаем доход (или признати разходи) изкривява целия разговор за данъчните привилегии. Данъкът върху лихвите е лош, най-вече защото ощетява стотици хиляди дребни вложители, част от които съвсем бедни хора или закъсала ниска средна класа. Защото това са дребни пари за черни дни. 
Обяснението на данъчната привилегия за поземлените ренти се оправдава с дребните поземлени собственици, които са обикновено на минимална или дори на социална пенсия. 
В действителност, и двете изключения, както и други такива - за доходите от борсови сделки и т.н. - водят до издръжка на бюджета за сметка на бедните българи и на хората със средни доходи. Всяко семейство има определен минимум разходи - за храна, електричество, наем/ипотека/поддръжка на дома, за облекло и обучение на децата, които е неразумно да се облагат с данък. Дългата тема за плоския данък оставям за друг текст. 
В случая твърдя, че е нужен или висок (около 500 лв.) необлгаем минимум, или нисък (около или под МРЗ) необлагаем минимум, във втория случай съчетна с признаване на определени разходи като лихви върху ипотека, разходи за обучение и пр. При това положение става съвсем разумно да се облага целият останал доход, в т.ч. и лихвите, и рентите и пр. 

И така - да се върнем на министър Дянков и слоновете в кабинета му. Ако е толкова принципен противник на "привилегиите" и след като се запознае с данъчното законодателство, готов ли е да:
- премахне данъчно имунизирания мутант АДСИЦ (и така да лиши примерно Цветан Василев и още доста приятели на властта от привилегии)?
- въведе данък върху поземлените ренти над определен размер (изключващ дребните собственици-пенсионери) и така да ощети спонсори и "изборни предприемачи" на властта?
.