Честито Рождество!

Съвсем не искам да се наредя в строя на хората, които внезапно, по случай Коледа, се превръщат в ревностни християни и ни затрупват с мъдрости, откровения, клишета и - в най-лошия случай - пожелания за финансови успехи. Феноменът на "великденското християнство" ми е дълбоко неприятен, както и всяка форма на лицемерие.
Разбира се, сред хилядите честитки разпознаваме и скромните, топли пожелания на наистина вярващите приятели, и дълбоко искрени поздрави от хора, които виждат в Коледата някакъв техен си, "семеен" или божем свързан с прастари езически традиции, празник.

Е, аз не съм дълбоко вярващ, а по-скоро съмняващ се човек, което е и тъжно, и понякога боли. От друга страна, не споделям никакви псевдохристиянски измерения на празника. Рождество е толкова християнско, толкова интимно-религиозно, че ми се струва чак обидно да влагаме друго съдържание.

Та сега разбрахте, защо не сте получили произведение от жанра "празничен sms, респ. празничен email" от мен.


Остава въпросът защо пиша този текст, в контекста на горните разсъждения.

Ами по няколко много важни причини:

Първо, познавам неколцина ревностни християни, способни да изживеят истинната и светла радост на вярващия човек, да празнуват искрено Рождеството на Спасителя. Тях държа да поздравя най-сърдечно и приятелски. Радвам се на тяхната вяра и любов.

Второ, аз съвсем не съм това, което наричат "атеист". Дълбокият ми секуларизъм не е отрицание на Вярата, а по-скоро политическа позиция. Възпитан съм в съмнение и привързаността ми към етичната основа на християнството трудно и рядко се проявява като истинска вяра в Спасителя. Затуй и не мога да нарека себе си "вярващ", дори и когато много ми се иска, но изпитвам дълбоко уважение към всички, които спазват убедено етичните норми на християнството. Тях също искам да поздравя и да им пожелая крепкост, която от личен опит знам, че е трудно постижима...

Трето, има периоди в живота, в които "рационалната" надежда и етична обосновка губят опори. Изминалата година беше много, на моменти опустошително трудна за мен, за жена ми и за семействата ни, въпреки значителния материален напредък и поредица изгодни сделки и професионални успехи. Сблъскахме се с пустотата на материалния успех в срещата му с непреодолими емоционални тегоби. В тези моменти изживях любов и подкрепа, надминаващи представите ми за близостта и ползата от нея. Тази любов и тази подкрепа посяха в сърцето ми ако не Вярата, то една Надежда, която не познавах...

И четвърто, това е време, в което опитвам да преосмисля суетата и амбициите си и поне малко да смиря "Его"-то си. Колкото успея. Пряко всичкия "празничен" шум, пукотевицата, манджите, отвратителния кич от типа на "Българската Коледа" и празничните програми на телевизиите, опитвам да остана сам с Истината, която е над нас, и да осветля някое мрачно кътче на душата си, като изгоня от него непремерената "вяра в себе си" и обидната за околните арогантност.

И тъй,

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!

Изтърколи се...

... близо година членство на България в Европейския съюз.

Тъжно е, че през тази година българското общество не се изтърколи божем един метър по-близо до ценностите на Европейската цивилизация. Напротив... Политиката ни придобива все по-ориенталски орнаменти, икономиката ни расте, но става все по-зависима от азиатската властваща върхушка.

Данъците ни намаляват, държавните приходи растат неудържимо, и все по-голяма част от тези пари отива незнайно къде, в бездънната каца, стегната от обръчите на Доган.

Но най-лошото е другаде. Най-лошото е невидимо за очите, ако прибегнем до тъжна перифраза на думите на Сент-Екзюпери.

Според информация от "Дневник":

80% от българите имат негативно отношение към хомосексуалните, сочат данни от проучване на агенция "Скала" за дискриминационните нагласи в българското общество,

.............

Едва 17 на сто декларират, че са в състояние свободно да общуват с човек с такава ориентация.

..............

Близо половината от интервюираните не биха работили в една стая с хомосексуалист, около ¾ не биха могли да създадат приятелство с такъв човек. 70 на сто не биха записали детето си в училище, за което знаят, че има учител с такава ориентация. 50% пък не биха се примирили, ако детето им има хомосексуална ориентация.

Не мислете, че става дума само за дискриминация, основана на сексуална ориентация. Тук ще ни помогне информация на "Медияпул":

Според проучването дискриминацията по етническа принадлежност е най-често срещаната, според 68% от българските граждани. Притеснителното е, че този процент от хората, които признават етническата дискриминация, я приемат за нещо нормално, докато по-малко от половината виждат в нея проблем.

..........

Според данните 83% са съгласни, че собствениците на сгради, които не създават облекчен достъп на хора с увреждания, трябва да бъдат санкционирани, 92% нямат нищо против да работят в една стая с човек с увреждания, 95% - да създават приятелство с такъв. В същото време едва 11% без уговорки биха се съгласили детето им да сключи брак с човек с увреждания, 29% не биха могли да общуват свободно с такъв.

Е, Сидеров и Масларова не са сами. Напротив - те са представителни за настроенията в обществото ни. Може би идеалната кандидат-президентска двойка?

Оказва се, че сме нетолерантни към всичко освен ... към дискриминацията. Нея приемаме със симпатия и разбиране. Винаги има по-слаби и по-уязвими от нас. Винаги има кой да отнесе повече бой. Винаги има Вуте (Манго, Хасан, "педерасът" от съседния вход или болното дете на комшийката), на който да "му е зле".

Европейска работа. Преди точно година писах, че "готовността" да бъдеш европеец има много измерения. Оказва се, че най-бедната страна в ЕС е най-близо до Европа именно по икономическите показатели. По други сме по-близо до Уганда. Жалко, нали:

България влиза в Европейския съюз.

Парадоксално, но макар България да е влязла в ЕС, трябва да почака един час.

Ние влизаме по Източно-европейско, те ни приемат Централно-европейско.

Един час безвремие. Илюминациите се в разгара си, но правилата не важат.

И в самата сърцевина на този сюблимен час, в 00.30 българско време, по националната телевизия bTV, започва събитието на годината, епохата, вечността... :



Започва грандиозният концерт на Митьо Пайнера по случай влизането на България в ЕС. Цяла България празнува европейската си интеграция под ритмите на ма'ането, пиянството на един народ се изразява - както си му е редът - в отривисти подвиквания и завъртане на задни части.

България празнува.

Правилата не важат.

Дано съм черноглед, но ми се струва, че този час ще бъде безкраен. Междинно състояние, което разделя непоправимо българското общество от Европейската цивилизация, макар да не отделя държавата България от Европейския съюз.



Тъй, както Ицето Стоичков разделя не Ботев от Левски, а всички нас от тях двамата...

Това също е от преди една година.

Дали ще бъде актуално и след десет?

Да пожелаем на рекламодателите Happy Big Air

... защото аз няма да се зарадвам на щастливото събитие.

Преди две седмици само предупреждавахме, че безумната идея за провеждане на състезанието на "жълтите павета" ще блокира града тъкмо преди празниците. Мисля си, че и най-върлите фенове на дисциплината Big Air се убедиха в глупостта на това решение. Последните седем дена не съм видял автомобил да се движи с повече от 5 км/ч в целия градски център.

Ако някой случайно не е видял за какво става дума, предлагам няколко снимки:




Това е вече готовата шанца, гледана откъм мястото, където ще се сбере многохилядна публика:


Както разбираме от блога на общинския съветник Иво Йонков, в отговора си Бай Бойко е наблегнал на ползата, която ще имат от състезание на пъпа на града рекламодателите и телевизия "Eurosport".

Да са живи и здрави.

Ние преживяхме две седмици подготовка за Big Air.

Всъщност ще преживеем поне още две години Big Air-управление на столицата или с други думи - ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ.