За Краваров и реформистката алтернатива - 1 част

Когато се буди сутрин, Краваров надали знае в коя партия членува. Но със сигурност помни, че е кмет на община Банско.

След четири години като заместник-кмет (отговарящ за строителството и туризма) и два кметски мандата, той е живата история на курорта в годините на превръщането му от спокойно планинско градче в строителна площадка с размерите на Пазарджик.

За мащабите на корупцията в тази община можем само да гадаем.

Сигурното е едно – нито една от новите сгради не е построена въз основа на градоустройствено планиране, липсва общо решение за водоснабдяване, електроснабдяване и канализация. Няма пътна инфраструктура, няма мощности за отопление (в зимния курорт), няма и план за газификация. Строителството се извършва изцяло чрез използване на вратички и изключения в градоустройствените закони, чрез застрояване “извън населено място”.

Да – няма майтап.

Цялото New Bansko е издигнато по реда за строителство на хижи, заслони, планински мотели и други обекти извън границите на града. Курортът представлява едно гигантско изключение от общия правов ред, изникнало благодарение на преценката на общинската управа да приложи не нормите на закона, а неговите изключения. На какво се дължи тази отзивчивост и топлите връзки между инвеститорите и кмета всеки преценява сам...

New Bansko е само ярък пример, материален израз на начина, по който се упражнява публичната власт в България. Законите са за пред Европейския съюз. Изключенията са за вътрешна употреба. Решенията се вземат “по преценка”, след разговори на кафенце и на ушенце. Вратичките в закона дават възможност да се поддържа системата от привилегии, наследена от зрелия социализъм. Те поставят отделните граждани и фирми в неравностойно положение, незащитени от рекета на местни феодали и чиновници. Бизнес се прави с подкупи, “иначе не става”. Правосъдие се дири “с връзки” и ... отново с подкупи. Политическите решения се вземат в краткосрочен частен интерес, за сметка на перспективите за развитие и на околната среда. Съществува мълчаливо обществено съгласие, че това е моделът.

Краваров е само лицето на статуквото.

Следва в утрешния брой ...

Бай Бойко in action

Е, този път се оля.

Не "за пореден път", не. Този път беше изключителен.

Не, не Бареков. Той - просто за пореден път...

Кратко резюме на посланията на Бай Бойко от интервю в "Тази сутрин" на bTV:

1. Подготвя се политическо убийство на селския кмет. БСП и ДПС си уреждат алиби, разбирай - те са посветени и замесени.

2. Бойко е готов да се жертва. Но само при едно условие (вж. "Всеки ден"):

... ако по този начин ще гарантира, че на премиерския стол ще седнат или председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, или лидерът на “Атака” Волен Сидеров.

3. Бойко продължава да смята Румен Петков за успешен министър и критикува БСП за отстраняването му.

4. ДАНС тряба да вербува действащи политици. В частност - Станишев и Доган, за да кажат "как се краде".

5. За един политик е чест да работи за службите за сигурност (вж. Frognews) и да бъде едновременно публична фигура и "секретчик". Много западни политици били такива.

6. За "новите" служби за сигурност трябва да се забрани да се говори.

Първото послание само по себе си не заслужава особено внимание. Мъченическият образ на кмета е такава гротеска, че дори не е смешен. Жалкото е, че журналистите, вместо да се смеят на глас, се вайкат като оплаквачки.
Бих казал същото за жертвоготовността на Бойко, ако не беше споменаването на Сидеров (всъщност фамилиарно "Волен") за премиер. Така обаче Борисов минава една много опасна граница и загатва колко стабилни са демократичните му ценности.

Близостта между Бойко и Румен Петков не е новина. Новина е, че Бойко си я припомни след период на амнезия. Остава да гадаем какви са причините той отново да влиза с бутоните във вътрешнопартийните дрязги на БСП?

Всъщност най-важните (макар и не най-гръмки и атрактивни) са последните две послания на Борисов - за връзките между "новите" служби за сигурност и действащите политици.
Tъкмо вчера писах за сериозните съмнения доколко тези "нови" служби работят за сигурността на гражданите и доколко - за нечия друга "национална" сигурност. За нуждата от прозрачност и политически контрол. За очевидните връзки на службите с т.нар. "организирана" (от кого организирана???) престъпност.

В едно много сериозно интервю за вестник "Дневник", днес Иван Костов говори за нуждата от ново политическо съгласие:

Оттук нататък е нужно ново обществено съгласие за много смели реформи, включително на политическата система - на партиите и начина на финансирането им. Това е част от дебата, който трябва да проведем

Изключително сериозна теза, която се надявам да трупа подкрепа, докато такова ново съгласие стане възможно. Това ново съгласие обаче трябва да включва именно нова дефиниция на "Националната сигурност" и оценка на дейността на "новите" служби в периода 1990 - ...? Не да се "забранява" и да се мълчи, а напротив - да се осигури прозрачност и обществен контрол върху ключови теми:

- Доколко "новите" служби наследиха престъпните канали и връзки на старите с международни терористични организации, оръжейна контрабанда и трафик на наркотици?

- Доколко "новите" служби участваха в създаването на мутренските групировки?

- Доколко "новите" служби осигуряваха (осигуряват?) връзките между политици и групировки?

- (до)Колко от "босовете" на групировките и "олигарсите" са сътрудничили (сътрудничат?) на службите и по този начин са недосегаеми за правосъдието?

- Какво е участието на службите в търговията с поверителна бизнес-информация и съответно елиминиране на конкуренцията от пазара?

По всичко личи, че свенливият бъдещ премиер не е човекът, който ще осигури отговор на тези въпроси и на основния въпрос "Чия е Националната сигурност?"

Той не е и не може да бъде, следователно, част от реформаторски политически консенсус.

Dirty ДАНС-ing

... или чия всъщност е Националната сигурност?

Златко Баретата хапнал бонбони с агенти на ДАНС и им разяснил въпроси на националната сигурност.

Малкия Маргин също...

Лично началникът на ДАНС Петко Осертов разследвал защо някакви "цигани" не отишли на работа - по поръка на баш спеца по сигурността Бай Бойко.

И тъй - в рамките уж на майтапа - нещата са ясни. Специалисти по "Националната сигурност" в България са Златко Баретата, Маргините, "братя" Галеви и вездесъщия Бойко Борисов, PhD.

Но майтапът свършва тук. Сериозният разговор предстои:

Какво е всъщност "Национална сигурност"? Чия сигурност е "Национална"? Докога мутри и "секретчици" ще си споделят на кафенце и на ушенце информация, недостъпна за "нацията"? Затова ли беше създадена фамозната агенция - за да възстанови жалките практики на о.з. генерал, понастоящем хотелиер и собственик на яхта Богомил Бонев ("Агент 088", помните ли този виц?)...

Вярваме ли, че ДАНС-ърите от службите действително работят за сигурността на отделния гражданин? Знаем ли кой поръчва новата ДАНС-музика?

Преди месец писах:

Обществен интерес съществува.
Той е в осигуряването на сигурност на отделния гражданин, включително сигурност срещу постъпленията на самата държава да се намесва в личния му живот. Необходима е ясна позиция срещу разнообразните форми на подслушване и следене на телефонни и интернет връзки на лица, които не са заподозрени в престъпление.

Днес повече от всякога съм убеден, че моята сигурност изисква повече прозрачност и обществен контрол върху дейността на "секретчиците", или казано по-просто - искам да знам за какво си говорят на кафенце Осертов и Маргина. Не се чувствам никак сигурен, докато всеизвестни мутри и разбойници са вербувани за да защитават "сигурността" ми.

Не - това не е моята сигурност.

Живеем във време, в което намесата на държавата в личния живот е бездруго прекомерна и опасна, подкрепена от забележителния напредък на технологиите за следене и подслушване.

Погледнете тук един по-глобален поглед върху този проблем, отвъд нашите мутренско-кадесарски мурафети. Това е кампания по повод тревоги, които изцяло споделям, макар и да не бих подкрепил всички отправени призиви. А тази картинка наистина ми хареса: