четвъртък, 30 юли 2009 г.

Черна котка, бял котарак. "Европейско развитие" и балканска скара

Трите основни ударения в статията ми във вчерашния вестник "Седем" (пълен текст в килера):

1. Нямам съмнение, че Бойко Борисов играе съзнателна игра за отстраняване на ДСБ и СДС от пейзажа. Не го казвам с мрънкане и не влагам някаква морална оценка. Този подход има дълбоки основания в балканската политическа традиция. Просто трябва да гледаме фактите направо.

2. Партиите от "Синята коалиция" сами се поставиха в много уязвимо положение с постоянното натякване, че ще управляват заедно с ГЕРБ и съзнателното лишаване от идентичност и отличителност.

3. Изход има :) Партиите и политиците от СК имат безусловна идентичност - тази на "политически локомотив*", който предлага, отстоява и налага непопулярни, но и неизбежни политики и решения.

Такава формация не може да разчита на мнозинство и не е обичан партньор. Обикновено в композициите се закачат вагони, а не локомотиви!

Но е много важна и ролята й в днешното разположение на силите може да е ключова за провеждане на реформи.

(снимка - "Дневник")
Очевидно е, че в ГЕРБ няма съгласие и споделена стратегия за дълбоки реформи. От тук насетне те ще предлагат всеки ден различни и противоречиви политики. Веднъж ще се бял котарак, на следващия ден - черна котка.

Веднага пример:

а) ГЕРБ подкрепи виждането на СК и екологичните организации, че АЕЦ "Белене" не трябва да се плаща от данъкоплатеца. Разумно, отговорно и по всяка вероятност - непопулярно решение.

б) ГЕРБ явно се подготвя да предложи на 41 НС практически същите промени в Закона за електронните съобщения, които БСП пробутваше до последния ден на мандата си. Типично популистко решение в духа на "силната ръка", което ограничава правата и сигурността на всички ни, а ползва мафията и олигархията.

Всеки ден ще има подобни примери. И ролята на 15-те депутати на СК е неотменно да следят кои решения са в полза на модернизацията на страната, увеличаването на свободите, насърчаването на толерантността.


И кои са балканска скара ...

________________________

* Това е политически термин, а не проява на нескромност (пък и аз нямам никакви лични заслуги, за да е нескромно)

вторник, 28 юли 2009 г.

Cajun seasoning... кратък историческо-кулинарен очерк


(Съвместна публикация с "Кухнята на хобита" поради внезапна и временна загуба на интерес към политиката)

Дори не знам как се произнася на български. На английски е "кейджън", а на френски "кадиен". Всъщност те - cajun-ите - говорят странен френски (и затова ще ги наричам на френски "кадиени") живеят из блатата на южна Луизиана, където правят изключителна музика, условно наречена джаз, и готвят страховито вкусни манджи, известни под общото име Cajun cuisine.

Преселени от днешна Канада (провинция Акадия - оттам - "кадиени") по време на войните от края на XVIII век, кадиените се заселили в тогава френската Луизиана, за да заварят доста различен климат и много, много трудни условия на живот. Именно в трудните условия на живот се крие ключът към странната им кухня, характерна с манджи от типа "Всичко-което-мърда-и още нещо, което намерих на пода".

Никой не може да даде точна рецепта за подобни манджи, нито пък може да разкрие съставките им. Всъщност не е сигурно, че някой изобщо ги знае. Интересно е все пак да се отбележи, че именно кухнята на кадиените е в основата на "Готварската книга на леля Ог".
Е, без плъховете.

И за да приключим с твърде дългото предисловие:

"Cajun seasoning" е изключителна подправка за скара или сварени морски дарове, особено подходяща за типичните за Луизиана шишове от скариди или раци, за рибни и пилешки барбекюта. Навремето си купих едно бурканче, и оттогава искам да докарам същия вкус.

Е, в неделя успях. Ето и съставките:


1. Две лъжички сух риган;
2. Една препълнена лъжичка грубо счукан (а не смлян) черен пипер;
3. Една равна лъжичка смлян кимион;
4. Една супена лъжица листа от прясна мащерка;
5. Една чаена лъжичка листа от градински чай (салвия) - накълцани;
6. Две скилидки чесън, ситно накълцани;
7. Половин индийско орехче, настъргано на рендето;
8. Лют пипер на вкус;
9. Сол на вкус, по възможност сол с подправки (виж на снимката горе!);
10. Поне две пълни лъжички сладък червен пипер.

Оригиналните рецепти (те са хиляди!) включват обикновено и лук на прах или ситно скълцан лук, аз не сложих, защото предстоеше да добавя в манджата.


Съставките се смесват хубаво и се овалват върху - в случая - пилешки филета и ... бум на барбекюто.


Толкоз.

Остава да си оближете пръстите и да ме споменавате с добро.

(И да погледнете следващите рецепти от "Cajun" поредицата в "Кухнята" ... )


.

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Непосилната лекота на управлението

Досадно и тривиално е да припомням разликата между "политик" и "държавник".
У нас има съвсем прост критерий - смелостта да се правят реформи и да се модернизира държавата. Пред всеки български политик е стоял избор - да се опита да стане държавник или да играе махленски номера. Стои и пред Бай Бойко.
Първите сигнали не са окуражаващи. Съставът на кабинета и начина на съставянето му издават махленски манталитет, самозабравяне и страх от провал. Удивително лоша комбинация.
В резултат: кабинет, зависим от "Атака" и пълен с министри без потенциал за реформи. Премиер, който мрънка и заплашва с оставка преди да е поел властта. Алиби преди престъплението...
Всички пишат за БДШНИМ. Никола го е написал великолепно (някой да се изненадва?)

А икономиката, глупако?

Трайчо.Трайков... *

––––––––––––––––––
За тези, които не знаят - "Трайчо", "Трайко", "Трайчо Костов" и "Трайко Китанчев" се използваха в младините ми като евфемизъм за "мълча си", "трая си", "скатавам се" и пр.
.