В дните от 24 април до 4 май буквално обиколих родината (по работа и почивка) по маршрута София - Бургас - Несебър - Варна - Добрич - Генерал Тошево - Широка Лъка - Доспат - Гоце Делчев - София (с курсив двете крайни точки).
Очевидно следва опит за пътепис и фоторазказ. Ще се опитам да бъда само малко досаден, който не обича такива истории, да изостави блога за една седмица:)
Започвам с престоя на хижа Перелик, където пристигнахме на 30-ти по заник:
Аз съм почитател на Пирин, но Родопите трогват със спокойствието и безбрежността, които излъчват. И със сравнително мекото време - сега в Пирин е сняг до колЕне и виелици.
Ето я и хижата по тъмно:
Отдавна не бях ходил за дълго по хижи и бях забравил някои трогателни послания (никаква ирония не влагам) ...
... някои изморителни аспекти...
... и удоволствието от чаша кафе сутрин в планината:
Ето я хижата и денем:
Сигурно тук е мястото да кажа, че колкото и да мразя посланието "Дойди демукрацийътъ и фсичку са руши", упадъкът на организираното туристическо движение е едно от най-тъжните, макар често подценявано, събитие на последните 20-тина или 25 години. Разбира се - видно и от горната снимка - туризмът у нас съвсем не е творение на комунистическия режим. Баба ми Лалка (скоро ще навърши 98 години!) е строила хижи и водила мулета с материали по баирите през 30-те. Много може да се прочете по темата в "Безсъници" на Стефан Попов - един от водачите на туристическия бум през този период. Въпросът е, че от 30 години насам нищо не е построено, а дружествата останаха безсилни сбирки на симпатични възрастни хора... През последните 4-5 години виждам доста нов ентусиазъм, който има нужда от сериозна подкрепа. Строителството на хижи и заслони, маркировката на маршрути и пр. не могат да се издържат на пазарен принцип.
Хижата има един голям "недостатък" - намира се много високо (1960 м.) и повечето маршрути изискват първо да слизаш, а после да се качваш обратно, което е против здравата планинарска логика:). Основният път нагоре е към самия връх Перелик - по-скоро огромен хълм, зает от военно поделение. Качихме се докъдето позволява националната сигурност:
с жена ми и с един мноооого стар приятел, който познава Родопите доста по-добре от мен. Разходката и "огледът" на терена, както и разговорите с хижарката кака Кина, ме убедиха, че проектът "Супер Перелик" е безумие, чийто единствен смисъл е да се изперат много пари и по възможност да се продадат едни апартаменти. Практически няма подходящи склонове за сериозни писти, а местността е южно от Пампорово и не е закътан северен склон, т.е. само отделни зони задържат сняг.
В замяна на това, целият район в момента представлява невероятно богатство - съхранена природа и чудни малки села (Гела, Солища и Стикъл), чието население вече започва да печели добри пари именно поради уникалното си местоположение "извън цивилизацията". Хубавото е, че местни хора като кака Кина разбират, че мега-проектът с 6-етажни блокове, голфове и други глупости ще отнеме шанса на местната общност да се издържа от скромната си, но безценна собственост. На всичкото отгоре основният инвеститор в проекта Кирил Асенов предлага на местните цена от 5 до 8 лева на квадратен метър земя в района...
Държавата и община Смолян вече насърчиха безумния проект, в очакване на тлъсти рушвети и огромни данъчни приходи от строителната дейност в района. Загубите остават за местното население, чийто интерес е съхраняване на уникалната среда - единственото им конкурентно предимство пред Банско или пък ... Кицбюел.
Загубите са и за всички, които мислят, че тази гледка
... представлява някаква ценност, която може да бъде съхранена. Надявам се, че този път алчността ще загуби. Винаги има надежда:
Очевидно следва опит за пътепис и фоторазказ. Ще се опитам да бъда само малко досаден, който не обича такива истории, да изостави блога за една седмица:)
Започвам с престоя на хижа Перелик, където пристигнахме на 30-ти по заник:
Аз съм почитател на Пирин, но Родопите трогват със спокойствието и безбрежността, които излъчват. И със сравнително мекото време - сега в Пирин е сняг до колЕне и виелици.
Ето я и хижата по тъмно:
Отдавна не бях ходил за дълго по хижи и бях забравил някои трогателни послания (никаква ирония не влагам) ...
... някои изморителни аспекти...
... и удоволствието от чаша кафе сутрин в планината:
Ето я хижата и денем:
Сигурно тук е мястото да кажа, че колкото и да мразя посланието "Дойди демукрацийътъ и фсичку са руши", упадъкът на организираното туристическо движение е едно от най-тъжните, макар често подценявано, събитие на последните 20-тина или 25 години. Разбира се - видно и от горната снимка - туризмът у нас съвсем не е творение на комунистическия режим. Баба ми Лалка (скоро ще навърши 98 години!) е строила хижи и водила мулета с материали по баирите през 30-те. Много може да се прочете по темата в "Безсъници" на Стефан Попов - един от водачите на туристическия бум през този период. Въпросът е, че от 30 години насам нищо не е построено, а дружествата останаха безсилни сбирки на симпатични възрастни хора... През последните 4-5 години виждам доста нов ентусиазъм, който има нужда от сериозна подкрепа. Строителството на хижи и заслони, маркировката на маршрути и пр. не могат да се издържат на пазарен принцип.
Хижата има един голям "недостатък" - намира се много високо (1960 м.) и повечето маршрути изискват първо да слизаш, а после да се качваш обратно, което е против здравата планинарска логика:). Основният път нагоре е към самия връх Перелик - по-скоро огромен хълм, зает от военно поделение. Качихме се докъдето позволява националната сигурност:
с жена ми и с един мноооого стар приятел, който познава Родопите доста по-добре от мен. Разходката и "огледът" на терена, както и разговорите с хижарката кака Кина, ме убедиха, че проектът "Супер Перелик" е безумие, чийто единствен смисъл е да се изперат много пари и по възможност да се продадат едни апартаменти. Практически няма подходящи склонове за сериозни писти, а местността е южно от Пампорово и не е закътан северен склон, т.е. само отделни зони задържат сняг.
В замяна на това, целият район в момента представлява невероятно богатство - съхранена природа и чудни малки села (Гела, Солища и Стикъл), чието население вече започва да печели добри пари именно поради уникалното си местоположение "извън цивилизацията". Хубавото е, че местни хора като кака Кина разбират, че мега-проектът с 6-етажни блокове, голфове и други глупости ще отнеме шанса на местната общност да се издържа от скромната си, но безценна собственост. На всичкото отгоре основният инвеститор в проекта Кирил Асенов предлага на местните цена от 5 до 8 лева на квадратен метър земя в района...
Държавата и община Смолян вече насърчиха безумния проект, в очакване на тлъсти рушвети и огромни данъчни приходи от строителната дейност в района. Загубите остават за местното население, чийто интерес е съхраняване на уникалната среда - единственото им конкурентно предимство пред Банско или пък ... Кицбюел.
Загубите са и за всички, които мислят, че тази гледка
... представлява някаква ценност, която може да бъде съхранена. Надявам се, че този път алчността ще загуби. Винаги има надежда:
3 коментара:
хей :) знаеш ли стига ли се пеша от село Гела до хижа Перелик и колко време е преходът :)
Привет!
Да - стига се от Гела. От хижата надолу е около 2 часа мързелив ход, т.е. от селото нагоре е от 2 до 3.30 часа според темпото на компанията.
Здравейте, Радан Кънев, явно Вие прелитате по права линия от х.Перелик до с.Гела щом минавате разстоянието за 2 часа.....ние простосмъртните планинари, които все пак от 20 години ходим по българските планини го минаваме за 3,30-4.00 часа.Разстоянието никак не е малко дори и с наклон за слизане.Преди малко се върнахме от х.Перелик и смея да твърдя хода ни беше среден към бърз с 2-3 кратки почивки. В обратната посока не съм го минавала и не мога да говоря, но бих сложила още 1.30 мин. към времето. Не подвеждайте хората, защото това преиначаване на нещата често довежда до проблеми. Красиви походи желая!
Д.С. 38 г.
Публикуване на коментар