понеделник, 5 януари 2009 г.

За Рождество, трапезите и традициите


Няколко пъти се замислих дали е редно да пиша за политика по време на Коледните празници. Дали не е по-правилно да пиша за семейните традиции, за тишината край елхата, за шума в кръчмите и търговските центрове.


(Изключително хубави текстове прочетох от Belomore, от Templar, от Иво Беров.)


Дали пък да не пиша за постната трапеза на Бъдни вечер и за празничната трапеза през следващата седмица. За боб и пуйка един вид.



Но Рождество не е история за боб и пуйка. Не е история за трапезите ни, но дори не е приказка за традициите ни.


Рождество е история за страдание, война и глад. За един изначално несправедлив и жесток свят, в който мнозинството хора не познават друго, освен лишения и насилие, загуби и страдания. За живот, изпълнен с болка по пътя към безжалостно близкия край.


И в днешна България Рождество не е историята на семейната Коледна трапеза, нито на забързаното пазаруване на средния българин, който пресмята до стотинка празничните “добавки” към заплатата си. Рождество е историята на самотния старец в студен дом със счупени прозорци, на жената в жилище без вода и електричество, която проституира, за да изхрани детето си. На родителите, които с безпомощен ужас гледат болното си дете и осъзнават, че няма да оставят след смъртта си дори и поколение. Не и на този свят...


Рождество е история на Надеждата, че обграждащото ни зло не е всепобеждаващо. История на Вярата, че страданието има смисъл, че за грешките има прошка, че непоправимото може да бъде поправено. Преди две хилядолетия се е родила универсалната християнска вяра в Спасителя и в изкуплението на безбройните грехове на жестокия ни свят. Но пак тогава се е родила и универсалната етика на обществената отговорност и личния избор между Добро и Зло. Съзнанието, че в един несправедлив свят, отделният (несъвършен и грешен) човек има свободата и задължението да застане на страната на справедливостта. И ако мисълта за спасението носи утеха само на вярващия, етиката на личния избор обвързва всеки, (в това число и съмняващите се като мен) който определя себе си като част от християнската цивилизация. Общественият ангажимент и чувствителността към всекидневната несправедливост не е лукс, който един може да си позволи “ ‘щото си е надвил на масрафа”, а друг – не “ ‘щото има да храни семейство”.


Общественият ангажимент е дълг.


И не само не е “правилно” празнично да подминаваме политическите теми, а напротив – “редно” е да се задълбочим в тях. Редно е да назовем същностния проблем зад всекидневните скандали. А той е, че у нас публичната власт е загубила всякаква връзка с понятието за обществен интерес и всякаква чувствителност към нуждите на най-уязвимите обществени групи. Надали някой може да предвиди до какво ще доведе разместването на пластовете в обществото през 2009 година. Аз със сигурност не мога.


Но съм сигурен, че единствената промяна, която би имала смисъл и значение, е събуждането и съвместното действие на хората, които не търпят несправедливостта, кражбите и свинщината. Тези, които имат собствена представа за обществен интерес и не са безразлични към чуждото страдание. Които са готови да направят избор, водени от нетърпимост към корупцията и съзнание за пораженията (морални и материални), които тя нанася не само на тях, но и на цялата общност. Които – в крайна сметка – знаят, че в политиката няма Спасители, а трудни и упорити борби, водени от тях самите и от несъвършени хора като тях. Надеждата за 2009 година е събуждането на етиката на обществената отговорност и личния избор. И политическо действие, водено от тази етика, което може да проправи пътя за мъчително отърсване от ориенталските политически нрави и породената от тях социална мизерия.


2 коментара:

templar каза...

Кристално ясно формулирана ценностната система на християнската цивилизация, която политолозите наричат "либерална демокрация", политиците "цивилизационен избор", М. Тачър "The Right way (v.s. The wrong way)", a аз "белия свят" (макар и днес "начело" с чернокож...:)

Защо на толкова много хора им е толкова трудно да разберат тези няколко логични изречения...

Анонимен каза...

Mili choveche,da me schitat za chovek i da me narichat chovek e nai-goliamata titla kam ,koiato se sremia v jivota si,tai kato sam jena i dori mnogo ot blizkite mi maje- bashta, bratia,maj i t,n mi otkazvat tazi titla.Ne e smeshno.Istina si e.
Tova ,koeto prochetoh sluchaino vav vashia blog me razvalnuva. I mi haresa,za tova vi i naricham Chovek.
Da ste jiv i zdrav i da sahranite dushata si !
Naloji mi se da se samoobrazovam vav Hristianstvoto,tai kato i roditelite mi i maja mi sa si ateisti - materiaisti.Obeshtala sam si obache decata mi da ne badat takiva i da ne vlizat v jivota bez Bog.
Za men da bada pravoslavna hristianka znachi da se razvivam i pravia v dve posoki - vatreshna i vanshna.
Vatreshnata posoka na razvitieto mi e ,che se otitvam da kultiviram v sebe si hristianski dobrodeleti.Ne znaeh koi sa i si tarsih v i - net i v pravoslavieto.
Dori v banicata slagam niakoi dobrodeteli.Niama miasto prosto za vsichkite:)Na men lichno mi se padna da rabotia varhu - upovanieto i varhu krotostta.Shte go pravia spored silite si.
Vanshniat mi izraz kato hristianka e malak ,a mi se iska i shte rabotia da e po goliam.Ne iskam da se hvalia s dareniata si i nikoi ne znae za tiah i za tova izpolzvam anonimen ,a ne che me e sram ot imeto mi,tova v nikakav sluchai!No ne biva da se paradira s blagotvoritelnost,nali!To si e mejdu men i Boga.Ta ,naistina malkoto koeto pravia e da izdarjam edin vazrasten maj ,bez nikakvi blizki na tozi sviat, veche na 80 god,za da ne mizerstva i da ne sa ujasno tejki starinite mu.Dori ne sam go izbirala ,prosto se sluchi i .....Taka varvi pone veche 2 godini.Za shtastie uspiah taka da podredia neshtata ,che ot nego ne poluchavam dori i edno blagodaria.Predpochitam da misli ,che e niakoia organizacia.
Dano tazi godina imam sili i vazmojnosti da porazshiria malko tova ,koeto pravia za drugite.
Bih iskala mnogo drugi hora da praviat neshto konkretno i da mi pomognat ,ako moje, s idei ili opit ili nasoki.Ne znam.Samo ot prismeh niamam nujda...
Znam ,che Koleda mina i ne sam aktualna.Iska mi se samo duhat na Koleda,s viarata ,nadejdata i lubovta da prisastva pone manichko v inache dosta trudnoto ni ejednevie.Pak i za men toi si e prazknik ,koito se podgotvia ciala godina.Glavno v duhovno izmerenie, a ne diskusia po povod datata.
Radvam se ,che vashia blog go ima .Toi po niakakav nachin mi dade smelost da napisha vsichko tova.Za mnogo godini i na bloga vi.