Процедурата по отстраняване на г-жа Емилия Масларова от поста председател на социалната комисия в Парламента е твърде добра новина за повечето българи, които се интересуват от социални дейности. Толкова добра, че има опасност част от тях разсеяно да подминат факта, че твърде малко от „модела Масларова“ е на път да се промени.
(Снимка Blitz.bg - "моделът Масларова" в действие - лицемерна загриженост за хора, поставени в условия на социална изолация. Паралелните социални структури - "домове" за болни хора, гета и зависими общности - са идеална среда за финансови злоупотреби и политически натиск...)
Няколко стъпки и идеи на правителството дават основание да се опасяваме, че сериозни реформи не предстоят, а голяма част от социалните проблеми тепърва ще се задълбочават...
Особено тревожна е идеята на управляващите да увеличат рязко минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – от 260 на 420 лв. Тази мярка засяга десетки свободни професии, занаятчии и еднолични търговци.
Съвсем не става дума за обикновено заможни групи от населението като адвокати, нотариуси, архитекти, които и досега изравняват вноските си въз основа на годишна данъчна декларация и се осигуряват на много по-висок доход. Засегнати са и дребните предприемачи – обущари, шивачи, собственици на малки търговски обекти, които дори в големите градове едва свързват двата края. Да не говорим за малките градчета и селата...
В момент, в който големи предприятия съкращават част от работниците си или направо закриват бизнеса си, самонаемането и дребния бизнес – търговия, занаяти, селски туризъм – са основна надежда за преодоляване на тежката безработица и осигуряване на минимални доходи за домакинствата. Това самонаемане трябва да бъде насърчено, а не пресечено по подобен начин. Тази мярка, вместо да насърчава инициативата и излизането от сивата икономика, ще постигне обратен ефект – изхвърляне на хиляди дребни предприемачи от осигурителните системи и увеличаване на сивия сектор. Основна задача на партиите от Синята коалиция трябва да бъде защитата на самоосигуряващите се лица и съхраняването на шанса им за легален бизнес и участие в пенсионната и здравната система.
/Следва/
.............................
2 коментара:
Стига де... не съм фен на ББ в никакъв случай, но не съм очаквал от зам-председател на ДСБ такава позиция. Колко човека в тая страна получават под 460 лв? Не може средния осигурителен доход у нас да е 5 стотин и малко и да имаме високи пенсии, активни политики по управление на човешките ресурси.
Просто ми е трудно да повярвам че десен политик твърди че е приемливо някой да не си плаща данъците
Орк, само "за протокола" - не съм зам. председател, член на ръководството.
По същество: Именно заради погрешното мнение на хора като теб пиша този текст. Много хора у нас крият доходи и са изцяло или частично "на сиво".
Но никакво решение не е да се товарят най-бедните хора с осигуровки над реалния им доход.
А такива хора има десетки хиляди:
- Обущари и още десетки подобни занаяти;
- Фризьори в малки населени места;
- Търговци от "гаражен" тип и малки магазини в малките населени места;
- Собственици на квартири, кафенета и кръчмета извън престижните курортни центрове и всеизвестни дестинации за селски туризъм;
- И (може би най-важното) - практически всеки самонает, в т.ч. адвокат, зъболекар или архитект на свободна практика през първите 2-3 години от работата си.
Тук най-сериозният проблем е опасността да се обезкуражат именно ЗАПОЧВАЩИТЕ ДЕЙНОСТ търговци, занаятчии и професионалисти - защото те с усилията си, труда си и мизерните си начални доходи са основен двигател за излизане от кризата на заетостта.
Или - вместо да се увеличат доходите от дребните търговци - да се изхвърлят те изцяло "на сиво".
Изобщо парадоксално е решението да се струпа тежестта на кризата върху хора, които са едновременно инициативни и много затруднени, а да се даде подкрепа на всички останали...
Публикуване на коментар