We shall defend our Island ... или вместо благодаря

Честно казано, в събота не отдадох особено значение на избора си за заместник-председател на "Демократи за силна България". Mоже би защото знам, че ръководството работи като екип и това вътрешно разделение има по-скоро формален характер. А може би, защото - съвсем нескромно казано - знаех, че усилията и позициите ми в голяма степен допринасят и оправдават подобно решение на партията.

Но реакцията на десетки, а може би стотици близки и приятели, част от които далеч от политиката, а други - политически ангажирани, но не с десни убеждения, ме разколеба. Някои от тях бях почти забравил, за други нямах представа, че следят българската политика, камо ли моето участие в нея. Дадох си сметка, че изборът ми променя българската политика за тези хора, били те и малцина. Дадох си също сметка, че рядко у нас сравнително млади хора стигат до подобни позиции, без да бъдат протежирани от роднини, бизнес-покровители или видни партийни 'кадровици'. Почувствах се добре, после се притесних от отговорността, после се качих с хлапака на Витоша, походихме (той поязди, де...) два часа по стръмното и пак се почувствах добре. И реших, че трябва да напиша долните няколко реда:

Преди две години благодарностите ми бяха предимно за лидера на ДСБ, който - по силата на правата си по устава на партията и на личната си преценка - ми даде възможността да довърша половин мандат в ръководството. Днес знам, че в значителна степен съм заслужил позицията си с работа, учене, позиции, сблъсъци, търчане по страната и способността да изпия една бира повече от мнозинството събеседници и да извличам интересното и полезното от разговора с почти всеки човек, дори и с въздържателите. Много хора ме подкрепиха за това, което съм и правя, и се чувствам длъжен да им кажа с две думи какво смятам да бъда и да правя през следващите четири години.

На първо място, ще отделя повече сили и способности отколкото имам, за да успеем да се срещнем и обучим млади и активни хора за политическа работа. Под "млади" не разбирам 19 годишни комсомолци, които смятат цял животът да живуркат по бордове, а хора от моето поколение, които знаят две и двеста, преживяли са надеждите и разочарованията на прехода ни и знаят какво точно искат да променят. През половината си живот съм обучавал млади хора и повечето ми познати знаят какво мога, не страдам от излишна скромност по темата.

На второ място, ще помогна в България да има идейно съдържателна и стойностна политическа алтернатива. Противодействието на фалшивия политически модел минава през ясни и разбираеми политически послания и последователност в защитата им. България има нужда от модерен, умерен и прогресивен консерватизъм - неуспехът в изграждането на такава платформа е и една от причините за неуспеха на демократичното и пазарното ни развитие през ХХ век. Нека приятелите ми не се съмняват, че в тази сфера ще водя борба срещу две опасности: идеологическия, доктринерен неолиберализъм и популисткия национализъм. Ще се боря и за политически позиции, които да привличат, а да не отблъскват хората с либерални, центристки и умерено леви позиции, които отхвърлят позорната алтернатива ГЕРБ vs. БКП.

На трето място, ще държа ДСБ да бъде партия, за която защитата на индивидуалните човешки права и свободи да бъде във всеки момент първостепенна задача. Партия, която никога, при никакви обстоятелства да не допусне компромис с тази тема, да бъде винаги против насилието и винаги на страната на жертвата, независимо от цвета, религията и сексуалността ѝ. За мен тази позиция е червена линия, тя не е моя, а на четвърто поколение демократи в рода ми.

На четвърто място, ще се постарая никога да не се откажем от защитата на интересите на гръбнака на обществото - свободни професионалисти, независими земеделци, семейни предприемачи, занаятчии, лекари, учители, учени и преподаватели. Знам, че мнозина от тези хора - въпреки разочарованието - подкрепиха ГЕРБ. Нямаме никакво право да им се сърдим. Крамолите и пазарлъците в Синята коалиция ги убедиха, че ние не сме отговорни техни представители. Дадоха ни важен знак и добър урок. Вместо да се правим на ощипани, трябва да прочетем този урок и да се явим на поправителния, защото ликвидационна сесия няма.

И най-сетне (във връзка с всички горни точки, и най-вече последната) - ще се стремя никога вече да не правим "компромис между страха и надеждата". Коалиционната политика, основана на собствените ни страхове, е обречена на провал. Съдружия, основани единствено на сметки, не просъществуват дълго дори и в света на парите. Битката срещу олигархичния модел на управление е трудна и дълга, успехите - само еволюционни и частични. Изисква се упорство, търпение, смелост. Няма място за страх и несигурни съюзи.

Това е за мен смисълът да се развивам в политиката, вярвам, че това е и смисълът, който моите приятели ми възлагат. Нека звучи патетично, но това е "островът", който си струва да пазим, с надежда, че от отбранителна крепост ще се превърне в плацдарм за десант. Десант, който може би поколението на децата ни ще направи...:

... We shall go on to the end. We shall fight in France, we shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender...

.

The winner takes it all? ... или пак за бъдещето на "десницата"

Why do we always come here

I guess we'll never know

It's like a kind of torture

To have to watch the show

I. Кукленото шоу:

Искаме или не, сме изправени пред класически двуполюсен модел от Южноевропейски тип, който включва (регионална/етническа партия), фалшива левица и фалшива десница.

Левица, която се гордее с въвеждането на нисък, "плосък" и по съществото си регресивен данък, т.е. - колкото си по-богат, толкова по-малко данъци плащаш (ясно и кратко описано от г-н Любомир Христов). Левица, която се ползва с благоволението и спонсорството на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи, част от крупните земевладелци, производителите на алкохол, големия строителен и туристически бизнес и цялата приватизирана мрежа на сенчестата икономика, свързана със службите за сигурност.

Десница, която успя практически да премахне независимата частна инициатива по регионите и да изгради властта си върху зависими от властта "предприемачи", да смачка конкуренцията в много отрасли и да засили неимоверно позициите на монополите от общинско до национално ниво. Десница, която се ползва с благоволението на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи... (ами ... вж. по-горе). Десница, която изгради партийна мрежа върху структурата на министерство на вътрешните работи, и след като назначи шефове на РПУ и РДВР на всички ключови партийни постове, не се посвени да назначи и вътрешния министър за шеф на щаба си и да използва полицията за гръбнак на кампанията си.

Нека не си правим илюзии - този фалшив модел е силен и устойчив. Двете "алтернативи" имат общи спонсори и методи, ползват сходни и припокриващи се мрежи за натиск и влияние. И най-важното - имат споделен интерес да мачкат конкуренцията и пазара, независимите предприемачи и инициативата, да елиминират или "купуват" политическите си опоненти. Властта им е опряна на зависими икономически субекти,"стиснати за гушата" по сполучливия израз на Евгений Дайнов, които зависят от благоволението на властта.

Това означава, че интересите на олигархията включват и погазване на трудовите права на работниците и независимостта на синдикатите (които трябва да бъдат послушна част от "машината за гласуване").

II. Нашата отговорност:

ДСБ допринесе за тази грозна реалност:

На първо място, като допуснахме да бъдем въвлечени във фалшивия дебат "ляво"(БСП) vs. "дясно" (ГЕРБ) още през 2008г. Имахме (или трябваше да имаме) достатъчно информация за да знаем, че ГЕРБ са всичко, против което сме се обявили с програмните си документи (Възвание и Декларация). Днес България, управлявана от Борисов, е всичко, за което сме предупреждавали и против което сме се обявявали.

На второ място, проведохме коалиционна политика, която изостави учредителните ни принципи и идеите за справедливо и солидарно общество, в името на празна носталгична реторика и елементарен неолиберален популизъм.

На трето място, позволихме политическите ни послания да бъдат изместени от евтини партизански пазарлъци, публичният ни образ да бъде определен не от състезанието на идеите, а от подреждането на листите.

Допуснахме и десетки тактически грешки в поведението и посланията си, някои чудесно описани от Templar.

В резултат, общественото доверие намаляваше, изборните резултати се влошаваха, а фалшивата десница на Борисов вървеше от победа към победа, на гърба на фалшивия дебат кой е по-автентично десен.

Както вече писах, "десен" в България е който бие БСП на избори. Фалшивия дебат сме го изгубили. Голям праз. Пред нас стои истинският дебат, истинските цели, които сме посочили още преди повече от седем години:

Оттук започва нашият нов проект.
За силна демократична държава, даваща сигурност и насърчаваща солидарността между българските граждани.
За конкурентна икономика и европейски стандарт на живот.
За смело и решително отстояване на националните интереси, традиции и мястото на България.
България ще бъде силна, когато стане сигурно място за живот, когато има добре образовани граждани, когато има здрави и дълго живеещи хора, когато има пенсионна и осигурителна система, които гарантират достойни старини, когато изгради икономика, способна да расте в условията на конкуренцията в Обединена Европа, когато богатството й нараства от обогатяването на всеки неин гражданин.

III. И да ... бъдещето:

Установеният политически модел не може да изпълни трите основни задачи на управлението:

- Честна и качествена администрация;

- Законност и еднакви правила;

- Силна и модерна пазарна икономика;

Те са му противопоказни. Където тези предпоставки са налице, олигархията не вирее. Където вирее олигархията, тях ги няма. Просто.

А където тези предпоставки не са налице, няма и социална закрила, няма достъпни и качествени публични услуги (образование, здравеопазване, транспорт...), няма евтини и качествени стоки и услуги на пазара. Няма стандарт и качество на живота. Просто.

"Вместването" в този модел, в ролята на полезни идиоти, не носи полза нито за нас, нито за гражданите. Носи полза само на фалшивите. Не носят полза обаче и плакатното десничарство, и неолибералните мантри. Простите приоритети се нуждаят от няколко прости и ясни политически решения, зад които да стоим, whatever the cost may be . Времето на страха, сметките и тактическите съюзи отмина, безславно.

Koйто иска, може да приеме, че "победителят получава всичко" и да си тананика:

I was in your arms
Thinking I belonged there
I figured it made sense
Building me a fence

Building me a home
Thinking I'd be strong there
But I was a fool ...

Който не иска, може да напусне кукленото шоу, да забрави страха и краткосрочните планове за кариера и да се бори за общество, в което иска да живеят децата му.

.

Живковизация?

Когато вчера използвах този израз, ми беше ясно, че част от реакциите ще бъдат в стил

"И какво ѝ беше лошото на пенсионната система при Живков?!".

Нямам нищо против да отговоря, например на този коментар в "Сега":

По времето на Живков пенсионната възраст бе 55 години за жените и 60 за мъжете, а изискваният трудов стаж за пенсия бе съответно 20 и 25 години. Пенсията се определяше на базата три години с най-висока заплата, по избор на пенсиониращият се. Нямаше пенсионни фондове, НОИ и т.н.. Имаше брой пенсионери по сумата на пенсиите и общият държавен бюджет ги осигуряваше.

Написаното е вярно, за късния соц. (80-те години). И е много лошо. То означава, че пенсионните права се определят произволно, на база отделни "добри" години, и нямат никаква или почти никаква връзка с направените вноски. Изискването на кратък трудов стаж (20-25г.) също прекъсва връзката между принос в системата и размер на пенсията. В този модел, пенсията не е право, основано на собствен принос, а плащане по държавна преценка.

И резултатите са налице. Още в късния соц., пенсиите бяха изключително ниски. Но по-важното е, че нашите родители - вчерашни и днешни пенсионери, плащат именно тази сметка с мизерните си пенсии през прехода. Парите бяха опоскани за друго, бюджетът изтъня, държавната преценка стана много "тясна"... Останаха честни и съвестни хора, които цял живот, 30-40 и повече години, са внасяли доста високи отчисления за ДОО, а накрая получават супер мизерни пенсии, практически равни на тези, които са се осигурявали 20 години на нисък доход (с 3-4 "добри години") и не са допринесли почти нищо за системата.

Живковата "справедливост" доведе до обща мизерия за възрастните хора и особено нечестно отношение към тези от тях, които са работили дълго и с добър доход.

Национализацията на НОИ, която се провежда в момента, има същия ефект. Размерът на пенсиите става функция на каприза на управляващите, съответно - съображенията стават не икономически, а популистки. Отново за сметка на работещите и честните.

Докато пишех този текст, още две неща ми напомниха за Живковия стил:

- Безпардонната наглост на премиера, който "забрави", как само преди година обясняваше, че е провел "най-добрата пенсионна реформа в Европа" и обясни, че има спешна нужда от реформи днес.

- Угодничеството на журналистите, които отказват да напомнят гордостта от "реформата" през 2010г.

Снимката как Бай Бойко балансира бюджета на НОИ е от "24 часа", който ни напомня и някои подробности:

"През 2016 г. дефицитът в НОИ ще бъде стопен и системата ще е стабилна до 2035 г. Дотогава ще трябва да се предприемат и други мерки", обяви премиерът Бойко Борисов...

...

А през 1980 година достигнахме комунизЪма, ако сте забравили.

.

§ 22 след 22 години или за едно кучешко лайно и бъдещето на "автентичната" десница

На 23 октомври, на улица Парчевич пред 127-о училище (на една пряка от мястото, където посрещнах 10.11.1989г.), настъпих едно доста прясно и миризливо кучешко лайно. Извинете за израза, но тъй като всички го използваме в ежедневието си, а това е само дневник, реших, че не е нужно да се изразявам евфемистично (но ако предпочитате да го четете "екскремент", това си е ваше право).

Казах си - дано е на късмет, и се запътих да гласувам, а после да пиша жалби в щаба на Прошко. (Гласувах, както и 90% от познатите и приятелите ми, за на пръв поглед странната двойка Прошков/Кунева, но това е съвсем отделен разговор. И двамата бяха трети по проучвания, "късмет" значеше да имам ЗА, а не ПРОТИВ кого да гласувам на втори тур. Да вземам решения на 30 октомври, насочени към бъдещето, а не към миналото. Но и това е друг разговор.)

В ранния следобед, след втората порция екзит-полове, всички в щаба на Прошко вече знаехме, че работата не опира до късмета. Не опира до настъпване на лайна, плюене против уроки, фърляне на боб и леене на куршум, нито до мантри, чакри, аури, нумерология, звездни констелации

Най-вече - не опира до мантрата за "автентичната десница", която е все онеправдана и атмосферното налягане е попречило на избирателите ѝ да стигнат до урните или Ахмед Доган в село Кочан ги е изработил да гласуват за други, не-дотам-автентични-десни. И оттам - надеждата, че следващият път "ще се получи", хората ще се събудят, ще видят кой е достатъчно автентичен и пр. и пр. Вижда се, че това е заблуда, и аз - като представител на ръководството на ДСБ - съм също отговорен за тази заблуда.

Проблемът, пред който сме изправени, изглежда много по-сложен:

За 22 години, поради недостатъчния напредък на страната, и поради продължаващата зловредна и дори пагубна роля на БСП за тази липса на напредък, "автентичен десен" за повече от милион българи е този, който бие БСП на избори. Който твърди, че е по-автентичен и пада от БСП (и не само от тях), рискува да бъде автентично смешен.

А защо §22? Защото партия ГЕРБ печели избори срещу БСП с методите, заради които от 22 години искаме БКП да я няма на власт. Защото партия ГЕРБ е създадена върху организационната структура на МВР - най-нереформираната институция в страната, която дърпа промяната назад и съхранява и развива връзки, канали, мрежи на влияние от преди '89 година. Защото партия ГЕРБ упорито налага един икономически модел на зависимост и контрол от страна на властта, с който се опитваме да скъсаме 22 години. Защото партия ГЕРБ възстановява модела на управление на едноличната безпросветност, антиподбора на кадри, властта на арогантната неграмотност и кухите лозУнги (днес - с "проевропейска насоченост").

Автентичен десен изглежда е този, който - за да не допусне БСП до властта - поддържа всичко, което властта на БКП беше в миналото. И всички последици няма да закъснеят - всички пороци на късния соц. се развиват и възпроизвеждат - привилегии, демотивация на работещите, липса на инициатива, обществена склероза.

Тази ситуация е изключително трудна. Алтернативата между БКП и "дясната" партия ГЕРБ, която имитира управленските похвати на БКП и използва нейните мрежи за влияние - непоносима. Прочее, в момента пред демократите и реформаторите в България няма чист верен ход, няма ход, който води към политическа победа. (Минаха 4 години от предишната ми статия на същата тема, и за съжаление съм бил твърде, твърде прав....)

Има обаче възможност за изоставяне на мантрите и претенциите за автентичност и кухите десни заклинания и упорито изграждане на сериозна алтернатива на всичко, което днешното управление представлява в сферата на сигурността, образованието, социалното дело, икономиката, човешките права, културата.

Как?

Очевидно това няма лесен отговор, но е и единственият политически въпрос, който ме интересува и ще ме интересува в близките месеци и години. За него ще пиша, за него ще работя, надявам се, че това се отнася и за цялата партия ДСБ.

Ако някой смята да чака хората да се убедят, че ГЕРБ "не са десни" и да се върнат при "по-автентичните", мога да му покажа къде има лайна за настъпване.

.

'

.