Няма да повтарям написаното преди година. То си стои.
Ще разкажа една друга история. На 9 март (да, март) 1943г., един бележит българин прескача телените заграждания, зад които са затворени Пловдивските евреи, събрани за депортиране към лагерите на смъртта. Прескача с думите:
Този българин се казва Константин Марков Константинов.
Пловдивски митрополит, а по-късно - Кирил, Патриарх български. Неговото поведение не е светло изключение, а правило. Десетки, а може би стотици български свещеници се застъпват за живота и свободата на сънародниците си - иноверци. Българската православна църква - свещеници, миряни, общественици, близки до Църквата - е и остава едно от светлите изключения по време на Холокоста.
Година и половина, точно година и половина по-късно, стотици, а може би хиляди български свещеници са затворени, бити, подложени на гавра, мнозина от тях - убити, в рамките на разправата, която днешните български комунисти продължават да наричат "оправдано възмездие".
Важно е да се знае, че Българската православна църква, за краткия период на своята автономност след обявяването на Екзархията, никога не е давала повод за яростни антиклерикални настроения, никога не е обвързвала себе си с подкрепа на тирания и насилие, никога не е заемала позиции срещу обществения напредък, демократичното развитие, свободната инициатива. Никога не се е обявила срещу равенството на гражданите пред закона и не е поставила под съмнение човешките и граждански права на българите. Нещо повече - сама тя се е развивала строго в нормите на съборното начало и демократичния избор, в рамките на модерния си за тези времена устав.
67 години след деня, в който митрополитът на Пловдив прескача телената ограда, неговият наследник не направи нищо. Митрополит Николай Пловдивски един път "присъства" (да, не служи, а присъства) на служба в памет на тези събития, преди няколко години. Църквата почита тези събития, но отсъствието на владиката се набива на очи.
65 години след деня, на който хиляди невинни български свещеници понесоха "справедливия гняв" на престъпници, за които неведнъж са се застъпвали с християнска любов и надежда, наследникът на Кирил Пловдивски не каза нищо. Няма - това е само сутрешна прогноза - да каже нищо в тяхна памет и днес, 66 години по-късно.
Той пропусна най-славния и най-страшния момент в историята на Църквата, за която толкова милее. Но използва деня на Съединението (прочее - събитие, за което Църквата няма роля, а ролята на висшите клирици в последвалите събития е по-скоро спорна), за да се отдаде на възхвала на Глупостта. Да награди един човек, изразил сериозни емоционални и интелектуални смущения в прокурорско постановление. Аз поне не се сещам за друг случай, в който български митрополит да е заемал позиция в защита на подобна интелектуална и духовна нищета. В словото си по повод 6-ти септември, владиката повтаря тезата си, че модерното европейско законодателство и демократичните български закони често противоречат на християнските ценности, като дори го нарича "извратени", а хора, които се занимават с правозащитна дейност нарича "сили на мрака".
По този начин той прекъсва светлата традиция, за която писах по-горе. Или - дай Боже - само опитва.
Но всичко това е само пример. Само "друг поглед" към "светлата дата 9 септември".
Пример за промените, които политическото насилие, общественото безразличие към насилието и в крайна сметка - почти успешният опит за убийство на обществената етика, отговорността и солидарността между хората, доведоха след себе си.
Парадоксално или не, солидарност и отговорност към другия има само тогава, когато има свободно развитие на отделната човешка личност. Колективистичното насилие ражда безотговорност и безразличие.
На нас предстои първо да оценим пораженията от насилието и да ги признаем публично, включително чрез еднозначна обществена оценка на днешната дата. После да осъзнаем простия факт, че обществен морал се гради върху признание на достойнството на личността, на човешките права и възможности за развитие.
И най-сетне да се стремим към общество, в което свободният човек е готов да отдаде от средствата си, от усилията си, от свободата си за наистина страдащите.
Да прескочи телената ограда...
.
ПП. Щях да забравя. Да пожелаем на г-н Премиера хубаво мачле днес. Да не го ритат много, че му трябват коленете за преговорите по енергийните проекти. И ... на почивката да ни разкаже онази история за дядо си ...
Чудесни текстове на:
Акулата
Сандо
Индианеца
Петър
Иво Инджев
...
.
„Където отивате вие, там съм и аз!”
Този българин се казва Константин Марков Константинов.
Пловдивски митрополит, а по-късно - Кирил, Патриарх български. Неговото поведение не е светло изключение, а правило. Десетки, а може би стотици български свещеници се застъпват за живота и свободата на сънародниците си - иноверци. Българската православна църква - свещеници, миряни, общественици, близки до Църквата - е и остава едно от светлите изключения по време на Холокоста.
Година и половина, точно година и половина по-късно, стотици, а може би хиляди български свещеници са затворени, бити, подложени на гавра, мнозина от тях - убити, в рамките на разправата, която днешните български комунисти продължават да наричат "оправдано възмездие".
Важно е да се знае, че Българската православна църква, за краткия период на своята автономност след обявяването на Екзархията, никога не е давала повод за яростни антиклерикални настроения, никога не е обвързвала себе си с подкрепа на тирания и насилие, никога не е заемала позиции срещу обществения напредък, демократичното развитие, свободната инициатива. Никога не се е обявила срещу равенството на гражданите пред закона и не е поставила под съмнение човешките и граждански права на българите. Нещо повече - сама тя се е развивала строго в нормите на съборното начало и демократичния избор, в рамките на модерния си за тези времена устав.
67 години след деня, в който митрополитът на Пловдив прескача телената ограда, неговият наследник не направи нищо. Митрополит Николай Пловдивски един път "присъства" (да, не служи, а присъства) на служба в памет на тези събития, преди няколко години. Църквата почита тези събития, но отсъствието на владиката се набива на очи.
65 години след деня, на който хиляди невинни български свещеници понесоха "справедливия гняв" на престъпници, за които неведнъж са се застъпвали с християнска любов и надежда, наследникът на Кирил Пловдивски не каза нищо. Няма - това е само сутрешна прогноза - да каже нищо в тяхна памет и днес, 66 години по-късно.
Той пропусна най-славния и най-страшния момент в историята на Църквата, за която толкова милее. Но използва деня на Съединението (прочее - събитие, за което Църквата няма роля, а ролята на висшите клирици в последвалите събития е по-скоро спорна), за да се отдаде на възхвала на Глупостта. Да награди един човек, изразил сериозни емоционални и интелектуални смущения в прокурорско постановление. Аз поне не се сещам за друг случай, в който български митрополит да е заемал позиция в защита на подобна интелектуална и духовна нищета. В словото си по повод 6-ти септември, владиката повтаря тезата си, че модерното европейско законодателство и демократичните български закони често противоречат на християнските ценности, като дори го нарича "извратени", а хора, които се занимават с правозащитна дейност нарича "сили на мрака".
По този начин той прекъсва светлата традиция, за която писах по-горе. Или - дай Боже - само опитва.
Но всичко това е само пример. Само "друг поглед" към "светлата дата 9 септември".
Пример за промените, които политическото насилие, общественото безразличие към насилието и в крайна сметка - почти успешният опит за убийство на обществената етика, отговорността и солидарността между хората, доведоха след себе си.
Парадоксално или не, солидарност и отговорност към другия има само тогава, когато има свободно развитие на отделната човешка личност. Колективистичното насилие ражда безотговорност и безразличие.
На нас предстои първо да оценим пораженията от насилието и да ги признаем публично, включително чрез еднозначна обществена оценка на днешната дата. После да осъзнаем простия факт, че обществен морал се гради върху признание на достойнството на личността, на човешките права и възможности за развитие.
И най-сетне да се стремим към общество, в което свободният човек е готов да отдаде от средствата си, от усилията си, от свободата си за наистина страдащите.
Да прескочи телената ограда...
.
ПП. Щях да забравя. Да пожелаем на г-н Премиера хубаво мачле днес. Да не го ритат много, че му трябват коленете за преговорите по енергийните проекти. И ... на почивката да ни разкаже онази история за дядо си ...
Чудесни текстове на:
Акулата
Сандо
Индианеца
Петър
Иво Инджев
...
.
15 коментара:
Благодаря за този текст.
И аз благодаря за този текст. Хубаво е, че все още има хора като вас, при това действащи политици. Моето най-дълбоко и искрено уважение.
Нещата рядко са черно-бели. Кирил, както голяма част от довоенния елит, в крайна сметка избира колаборационизма. Дори самият преврат е извършен от военния министър и Първа софийска дивизия.
Честно казано, не вярвам, че днес обществото има много по-добър имунитет. Което обяснява не само глупостите на Николай.
Хубава статия!
Що се отнася до "дядо" Николай, той си е фанатик - нищо в поведението му вече не може да ме учуди.
@ Спас - много си прав. Дядо Кирил избира пътя, който се следва много години след това, но от хора с твърде скромни в сравнение с неговите лични качества. Не трябва да забравяме и това, че дядо Кирил не крие общо-взето левите си политически или по-право социални убеждения - те са елемент и от доблестното му поведение през '43 и от недотам смелото десетилетие по-късно ...
Много хубав пост. Мерси.
Хората коментиращи жовота на църквата (който изглежда е чужд и неразбран за тях) често залитат в анитицърковен популизъм. изказвания от типа на това: "най-славния и най-страшния момент в историята на Църквата" показват именно това.
От друга страна думи изискващи днес не по малка сила, като да изобличиш извратеноста като грах, в едно общество което я е приело за показател за напредничавост,също свиделтстват за тъжно безлично клиширано мислене и липса на духовни ориентири.
П.Петров
Г-н Кънев!
Засягате една много важна тема от битието ни. Ние сме в мнозинството си възпитани в християнски добродетели.Правилно биете тревога за правосланата ни църква и отговорността, която имат пред обществото духовните и водачи.
Апропо гонението на православната църква не е патент на комунистите. Спомнете си за онзи зъл гений на младата българска държава - Стефан Стамболов - един неук и слабо културен българин. Той действа по идентичен начин със себеподобните комунистическите водачи- неуки и необразовани, но жадни за власт.После, след Стамболов гоненията над православието не спират нито за миг.
Няма да е лесен процесът на възстановяване на Църквата и за съжаление вече 20 години Държавна сигурност е победител в битката за възстановяването на аврторитета и(отец Николай е жив пример за това твърдение)...
Добра публикация! Поздравления и адмирации от мен! :)
"Не трябва да забравяме и това, че дядо Кирил не крие общо-взето левите си политически или по-право социални убеждения - те са елемент и от доблестното му поведение през '43 и от недотам смелото десетилетие по-късно ..."
Левите убежедния са елемент от доблестното поведение? Т.е. не го е направил като естествено поведение на епископ, а защото е ляв?
Патриарх Кирил е много интересна и многопластова. личност. "Страхливото" отношение към комунистите може да се разглежда и като стратегическо поведение, което практически съхранява църквата от унищожение и я запазва макар и казионна, но легитимна в най-тежките години и нещо повече - утвърждава автокефалията на БПЦ.
Много задълбочено изследване по темата е "Между вярата и компромиса" на Момчил Методиев.
Иначе аз се изкушавам да разгледам поведението на Кирил през 43 и това на Николай днес (макар и несъизмерими като духовен ръст) като смелост да защитиш ценности, които считаш исконни и Богоугодни, въпреки силно агресивната среда на кресливата "мода на деня". Убеден съм, че през 43-та много българи са наричали Кирил "предател" със същата пенлива лековата страст, с която адептите на днешните модерни идеи наричат Николай "фанатик".
Поздрави!
Ето нещо конкретно за от митрополит Кирил: есето "Човекът и неговия труд" (1941)
"Тъй нареченият научен социализъм на Маркса - Енгелса със своя икономически материализъм (исторически материализъм) отиде още по-далчече от икономическия либерализъм в превръщане на обществото и човека в икономическа категория... Това обожествяване на стопанството и на закона на стопанското съществуване не е нищо друго, освен поробване на човека... Рационализмът и материализмът във всички построения, по-умерени или последователно крайни, естествено стигат до мамонизма. Дали тези построения ще носят едно или други наименование, ще се наричат икономически либерализъм или научен социализъм, все е едно - те лежат на една и съща линия, идват от един и същ дух и отричат човека в неговата нравствена същност, а оттук и неговите права на личност."
Това си е христоматиен консервативен текст, който е валиден и днес. Дай Боже такива да са ни "левичарите".
Прекрасен текст, г-н Кънев!
@ Templar:
В този текст аз не коментирам позицията на владиката Николай по повод гейовете, техните паради, Мадона и Сашка Васева (a propos - много ми хареса позицията на Варненския митрополит , но наистина не е това темата).
Коментирам следните негови позиции:
а) По повод безсрамното в своята глупост, ограниченост и безсмислие постановление на прокурор Янев
б) По повод Европейското право
в) По повод действащото ни законодателство.
Поведението на дядото - връстник като цело е глупаво и повече вреди отколкото да носи полза. И на църквата и на обществото.
Аз се радвам на смелостта му да защити теза, в кото вярва, въпреки изключително агресивната околна среда. Нещо, което и ти направи наскоро и за което ти се изкефих искрено, въпреки че оттогава почти осиротях политически.
А колкото до Варненския юнак... неговата изящна позиция има толкова стойност, колкото емоционалното споменаване на "Мечо Пух" от Хитлер в "Моята борба".
Публикуване на коментар