понеделник, 28 ноември 2011 г.

We shall defend our Island ... или вместо благодаря


Честно казано, в събота не отдадох особено значение на избора си за заместник-председател на "Демократи за силна България". Mоже би защото знам, че ръководството работи като екип и това вътрешно разделение има по-скоро формален характер. А може би, защото - съвсем нескромно казано - знаех, че усилията и позициите ми в голяма степен допринасят и оправдават подобно решение на партията.

Но реакцията на десетки, а може би стотици близки и приятели, част от които далеч от политиката, а други - политически ангажирани, но не с десни убеждения, ме разколеба. Някои от тях бях почти забравил, за други нямах представа, че следят българската политика, камо ли моето участие в нея. Дадох си сметка, че изборът ми променя българската политика за тези хора, били те и малцина. Дадох си също сметка, че рядко у нас сравнително млади хора стигат до подобни позиции, без да бъдат протежирани от роднини, бизнес-покровители или видни партийни 'кадровици'. Почувствах се добре, после се притесних от отговорността, после се качих с хлапака на Витоша, походихме (той поязди, де...) два часа по стръмното и пак се почувствах добре. И реших, че трябва да напиша долните няколко реда:

Преди две години благодарностите ми бяха предимно за лидера на ДСБ, който - по силата на правата си по устава на партията и на личната си преценка - ми даде възможността да довърша половин мандат в ръководството. Днес знам, че в значителна степен съм заслужил позицията си с работа, учене, позиции, сблъсъци, търчане по страната и способността да изпия една бира повече от мнозинството събеседници и да извличам интересното и полезното от разговора с почти всеки човек, дори и с въздържателите. Много хора ме подкрепиха за това, което съм и правя, и се чувствам длъжен да им кажа с две думи какво смятам да бъда и да правя през следващите четири години.

На първо място, ще отделя повече сили и способности отколкото имам, за да успеем да се срещнем и обучим млади и активни хора за политическа работа. Под "млади" не разбирам 19 годишни комсомолци, които смятат цял животът да живуркат по бордове, а хора от моето поколение, които знаят две и двеста, преживяли са надеждите и разочарованията на прехода ни и знаят какво точно искат да променят. През половината си живот съм обучавал млади хора и повечето ми познати знаят какво мога, не страдам от излишна скромност по темата.
На второ място, ще помогна в България да има идейно съдържателна и стойностна политическа алтернатива. Противодействието на фалшивия политически модел минава през ясни и разбираеми политически послания и последователност в защитата им. България има нужда от модерен, умерен и прогресивен консерватизъм - неуспехът в изграждането на такава платформа е и една от причините за неуспеха на демократичното и пазарното ни развитие през ХХ век. Нека приятелите ми не се съмняват, че в тази сфера ще водя борба срещу две опасности: идеологическия, доктринерен неолиберализъм и популисткия национализъм. Ще се боря и за политически позиции, които да привличат, а да не отблъскват хората с либерални, центристки и умерено леви позиции, които отхвърлят позорната алтернатива ГЕРБ vs. БКП.

На трето място, ще държа ДСБ да бъде партия, за която защитата на индивидуалните човешки права и свободи да бъде във всеки момент първостепенна задача. Партия, която никога, при никакви обстоятелства да не допусне компромис с тази тема, да бъде винаги против насилието и винаги на страната на жертвата, независимо от цвета, религията и сексуалността ѝ. За мен тази позиция е червена линия, тя не е моя, а на четвърто поколение демократи в рода ми.

На четвърто място, ще се постарая никога да не се откажем от защитата на интересите на гръбнака на обществото - свободни професионалисти, независими земеделци, семейни предприемачи, занаятчии, лекари, учители, учени и преподаватели. Знам, че мнозина от тези хора - въпреки разочарованието - подкрепиха ГЕРБ. Нямаме никакво право да им се сърдим. Крамолите и пазарлъците в Синята коалиция ги убедиха, че ние не сме отговорни техни представители. Дадоха ни важен знак и добър урок. Вместо да се правим на ощипани, трябва да прочетем този урок и да се явим на поправителния, защото ликвидационна сесия няма.

И най-сетне (във връзка с всички горни точки, и най-вече последната) - ще се стремя никога вече да не правим "компромис между страха и надеждата". Коалиционната политика, основана на собствените ни страхове, е обречена на провал. Съдружия, основани единствено на сметки, не просъществуват дълго дори и в света на парите. Битката срещу олигархичния модел на управление е трудна и дълга, успехите - само еволюционни и частични. Изисква се упорство, търпение, смелост. Няма място за страх и несигурни съюзи.

Това е за мен смисълът да се развивам в политиката, вярвам, че това е и смисълът, който моите приятели ми възлагат. Нека звучи патетично, но това е "островът", който си струва да пазим, с надежда, че от отбранителна крепост ще се превърне в плацдарм за десант. Десант, който може би поколението на децата ни ще направи...:

... We shall go on to the end. We shall fight in France, we shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender...
.

10 коментара:

Орлин каза...

Радане, не се познаваме лично, но това не ми пречи да се радвам на избора ти! След поздравленията, ще си позволя да ти задам тежък въпрос. Ако в условията на демократичен избор една политическа партия губи позиции и електорална подкрепа, редно ли е да извърши смени в ръководството си? Ако избирателите устойчиво демонстрират неприязън към лидера на партията - макар и да оспорваме техните аргументи, резонно ли е да не сменяме лидера?
Аз съм привърженик на Иван Костов. Упреквам българите затова, че не го разбират и приемат. Че се подвеждат по медийни лъжи. Но те упорито не искат да чуят доводите в негова защита.
Също така, не приемам и тезата, че смяната на ръководства решава проблеми. И СДС, и БСП смениха по няколко "гарнитури", с цел да откликнат на гласовитите призиви за "нови лица". Пак с тази цел бяха създадени ДВЕ политически сили, които управляваха страната: НДСВ и ГЕРБ. Все от нови лица, като цяло. Но сега въпросите са към теб, като представител вече не само на себе си, а на политическа сила. Ти какво виждане имаш по въпроса?

Анонимен каза...

Да сте жив и здрав!

-- HerrNY

youBa каза...

"И най-сетне (във връзка с всички горни точки, и най-вече последната) - ще се стремя никога вече да не правим "компромис между страха и надеждата". Коалиционната политика, основана на собствените ни страхове, е обречена на провал. Съдружия, основани единствено на сметки, не просъществуват дълго дори и в света на парите. Битката срещу олигархичния модел на управление е трудна и дълга, успехите - само еволюционни и частични. Изисква се упорство, търпение, смелост. Няма място за страх и несигурни съюзи."
стискам палци да остискате позицията :-)
на добър час , Радане!
Бог с вас!

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Кънев,
Как ще защитите индивидуалните "свободи",като отказвате да се ограмотите поне малко икономически(и политически)?
Отговорете си на следния елементарен въпрос.Кой ви е политическия противник? Но си отговорете без да използвате имена на партии (БСП,ДСП,ГЕРБ т.н.).
Ако успеете, ще можете и да генерирате "ясни и разбираеми политически послания и последователност в защитата им".

Поздрави,
М.Динев

Ивайло каза...

Това го бях пропуснал! Поздрави и от мен! :)

george каза...

Напоследък много народ пише за необходимостта от нова дясна партия. Ще спомена само Едвин Сугарев, Иван Стамболов, Мирчо Икономов - templar, Ива Беров. Тия съм чел, сигурно има и други. Всички твърдят, че имат приятели в ръководството на ДСБ. Иван Стамболов казва, че дори е бил в щаба на Прошков. Какво става?

Николай Павлов каза...

Аз пък имам един такъв въпрос към новия зам.председател. Каква партия е ДСБ? Консервативна, либерална, християндемократическа? Един от големите проблеми на българските партии в момента е, че нямат автентичен иделогически фундамент. ГЕРБ няма и претенциите за нещо подобно, БСП е "социалистическа" само по абривиетура. Защо е важен този идеологически фундамент, според мен? Защото задава параметрите, в които ще се развива партията и най-вече е лекарство срещу превръшането на партията в лидерска. Имаме такива примери в историята, като перонизма в Аржентина и голизма във Франция, когато политическото поведение и управленските практики на един лидер се трансформират в доктрина. Ако ме питат днес, каква партия е ДСБ, бих отговорил - костовистка. Смяташ ли, че това е правилният път, по който трябва да се развивате?

Анонимен каза...

Поздравления. Възлагам големи надежди на вас. Искрено се надявам да не остана излъган.

Павел Лазаров каза...

Поздравления за новата отговорна позиция, Радане!
Добър избор и ясен знак от ДСБ
(за който има очи да го види, де).
Дано при формулирането на стратегията ви за приобщаването и обучението на "млади и активни хора за политическа работа" ти и екипът ти имате предвид нещичко от онова, което ти бях споделил през 2008 г..
Хората, "знаещи две и двеста, преживели надеждите и разочарованията на прехода и знаещи какво точно искат да променят", сме повече, отколкото си мислиш.
Успех! :)

Анонимен каза...

Голямо браво за защитата на индивидуални права!