Червена светлина за червената мафия

Toва е символът на скромната инициатива, започнала в Facebook, и подкрепена от общинската организация на ДСБ-Средец.

Просто и ясно - като отговорността на вътрешния министър.

Ярко и видимо като разрухата в българското общество, в което убийството на публични фигури и на "легитимни предприемачи" отдавна не е новина.

Сложете на ревера си най-обикновена червена кръгла лепенка (има ги във всяка книжарница) , за да кажете, че не живеете в "тяхната" България.

За да дадете:

1. Червена светлина за "оперативно интерeсния" бизнес
2. Червена светлина за унищожаването на природата
3. Червена светлина за привилегиите и премахването на конкуренцията
4. Червена светлина за разрушаването на градската среда
5. Зелена светлина за незабавна оставка на Румен Петков.

За да кажете:

Ние - участниците в тази инициатива - се противопоставяме на съюза между мутрите и властта по единствения достъпен за нас начин - като изразяваме публично несъгласие и отказ за участие в тяхната игра.
......................
С червената лепенка на ревера ние зявяваме:

- Искаме незабавна оставка на министър Румен Петков
- Искаме незабавно и независимо разследване на всички контакти между МВР и сенчестия бизнес
- Искаме информация за агентурното минало на "кръстниците" на българската мафия и техния "принос" в дейността на тайните служби.

Всеки, който носи червената лепенка на ревера или на автомобила си заявява, че не плаща рушвети на длъжностни лица, не приема подкупи и ще направи публичен всеки опит да бъде подкупен или да бъде изнуден.

...............................

Да изразим несъгласието си с разпада на обществото ни.

Няма жив или мъртъв бос...

Авторът на тези думи е бил прострелян преди няколко часа:

"Няма жив или мъртъв бос, който да не е сътрудничил на спецслужбите. Всичките бяха вербувани още от ДС. Аз също съм сътрудничил и съм бил викан на частни разговори", казва Стоев.

Докато съм писал предишния си текст.

Ръката, която държи "Запалката"

Президентът Първанов пое огромна отговорност, когато каза:

“Познавам добре министър Петков, знам, че той качествата, има волята и той е показал на базата на равносметката, която вероятно парламентът ще направи, че може да прави тази реформа.»

Известно е, че Първанов познава добре Румен Петков. Нормално е да познаваш шефа на изборния си щаб. Обратното би било изненада. Обичайно е да подкрепиш човека, който е осигурил избора ти на най-висшия държавен пост. Разбираемо е дори да заемеш страна в един остър конфликт между две крила в собствената ти партия. Особено ако си публично известен първоначално като продукт, а сетне – като покровител на едното крило... И тъй, поне на пръв поглед, е съвсем очаквано президентът да заеме позиция и да поеме отговорност, колкото и рядко да прави това по принцип.

И все пак, съмнявам се, че г-н Първанов си дава сметка за значението на постъпката си. Вживял се в ролята на недосегаем политически мъжкар, той не оцени в колко преломен момент реши да заеме страна, нито чия страна заема.

За първи път от повече от 20 години, публично се коментират фактите, които бяха “светая светих” на перестройката и прехода:

Производството и трафикът на наркотици, търговията, вносът и контрабандата на акцизни стоки са бизнес на българската държава поне от средата на 80-те години на ХХ век (ако не и от по-рано). Цели отдели в службите и в МВР са посветили патриотичните си усилия единствено на този нелегален или полулегален бизнес, затънали до шия в мръсни контакти с мафии от всички краища на планетата. Именно от тези отдели излизат “мутрите” на прехода, пак натам водят следите на “чичковците” със сиви костюми, които напътстваха мутрите и не твърде елегантно ги изместиха от позициите им. Публична тайна беше, че огромна част от “кръстниците” на прехода работят за службите и в “новото” време, че са вербувани за се съхранят здравите връзки на субординация. Всички говореха тихо за пагоните на Маджо, а днес всички говорят шумно за Алексей Петров и братя Галеви. Разлика няма.

Или накратко – за първи път в медиите открито се казва, че мръсният бизнес на службите никога не е бил приватизиран. Той е в “забранителния списък”, или по-точно казано – мръсният бизнес на червената мафия е “изключителна държавна собственост”. А изключителната държавна собственост не се продава. Тя се отдава само на концесия. Титуляр си остава държавата чрез службите на МВР, а клаузите на концесионния договор са поверителни – търговска тайна на мафията. Концесионерите идваха и си отиваха (обикновено с краката напред), но Договорът оставаше в сила, заедно с тайната на триединството – Държавна сигурност-организирана престъпност-МВР. Публична, публична, ама тайна.

Днес тайната я няма. Грозната истина е пред всички ни и е толкова важна, че всяка обществена позиция се мери по нея. Или подкрепяш оперативно интересните, или си на страната на оперативно безинтересните. Или заставаш зад спонсорите си, или пред избирателите си. Или си “президент на всички българи”, или “президент на братя Галеви”.