сряда, 16 април 2008 г.

16 Април

Две годишнини има днес.

И двете много важни, съществени за разбирането на днешна България.

129 години от приемането на Търновската Конституция (честит празник на колегите!).




83 години от атентата в църквата "Света Неделя" (повече в блога на GanTREE). Прекрасен коментар на политическите реакции в блога на Templar.



Съвпадението е добър повод да се замислим и да помним откъде идваме и накъде вървим. От една страна, откъде идват днешните ни червени интелектуалци, капиталисти, обществени помирители разни.
А от друга - накъде отива всеки, който мечтае национализации, всеобщо равенство и всемирна революция срещу "лошите" ...

Да, днешна България е общо взето нетърпимо място. Но революциите, тоягите, куршумите, дори приказките за тях... те са само кръв под носа на хищниците, които да заложат тротил в храма.

Ако една османска провинция може да се промени и да стане европейска държава по мирен и демократичен път, значи и една бедна, корумпирана, мафиотизирана и много мръсна европейска държава мож да стане прилично заможна, по-малко мръсна, по-справедлива и свободна от мутри... европейска държава.

Пътят е демокрация и ускорени реформи по западен образец. Още много.


5 коментара:

Комитата каза...

И възпитание, възпитание, възпитание на собствените деца...

Nicodile каза...

Пътят е пътят на Ирландия, която общо взето е била на нашето дередже.

Прав си, че ако една османска провинция е могла да стане европейска държава, би трябвало и една постсъветска умерено-мафиотска страна да успее. Друг и труден е въпросът дали 500-те години османско робство са успели да деморализират България колкото 50-те години комунистическо.

Радан Кънев каза...

@Комита, това (което пишеш) е по-важно и по-универсално от обхвата на текста ми. Без това и османска провинция като хората не можеш да бъдеш, и мафиотите ти не са мафиоти, ами обикновени селски лумпени.

Виж текста на Темплара - http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=183927

Радан Кънев каза...

@Николай - дали днешна Ирландия или вчерашна Дания... има различни модели. Мен ме интересува общото между всичките - осъзнаването и оценяването на три-четири основни позиции (ще пиша за това по-подробно, някой ден)

За деморализацията - ами то за това е текстът. за РЕморализацията, за нуждата заедно, като общност да оценим 16 април 1879 и 16 април 1925.

А не да ми правят семинар за Конституцията с Нора Ананиева

пакздра каза...

Пътят на възпитанието е осеян с изненади.
дали сме готови да вървим по този път.
дали приемаме изненадите.
дали изобщо приемаме.