В студените дни на януари 1997г. нямаше никакви принципни различия между опозицията и синдикатите. Нямаше и основание за такива различия. Банкрутът на социалистическото правителство постави България пред няколко неизбежни политически решения - реформи, ликвидация на губещи предприятия, валутен борд, приватизация. Хиперинфлацията, зърнената криза и реалната опасност от глад и студ за девет десети от населението оставяха малко пространство за спорове, маневри и извиване на ръце... Обединението на основните обществени сили (политическа опозиция, синдикати, работодатели) около спасителната програма минимум беше съществен фактор за стабилизирането на стопанството и завъртането на реформаторския цикъл от '97-'01 година.
Днес ми се струва, че нещата са доста различни. Мнозина опозиционни политици си представят аналогии със зимата на '96/'97 година . Но за такива аналогии просто няма основание...
За мен е безспорно, че България има нужда от ново реформаторско усилие. Но виждам две ключови разлики с '97 година:
а) Посоката на промяната не е безспорна.
б) Част от "недоволните" от Тройната коалиция съвсем не искат промяна на статуквото, в което се чувстват като мишка в трици...
При това положение не е изненадващо, че първата среща на опозиционните лидери със синдикатите показа разминаване на позициите и опити за лек рекет. И наистина, съвпадат ли програмите на опозиционните партии с визията на г-н Желязко Христов например?
Каква е позицията на лидера на КНСБ за затварянето на "Кремиковци"?
Каква е позицията му за приватизацията на лечебни заведения и реална конкуренция в здравеопазването?
Какво е отношението на Янка Такева към принципа "парите следват ученика"?
Какво е становището на КНСБ за изграждането на АЕЦ "Белене" и за енергийната ефективност на стопанството (и особено индустрията)?
От друга страна, как се отнасят десните опозиционни партии към
Исканията на синдикатите са за 260 лева минимална работна заплата от 1 януари 2009 г., средно възнаграждение в реалния сектор от 800 лева, както и извънредно увеличение на заплатите в бюджетния сектор от 1 октомври т.г. с 10 процента.Ако политическата опозиция наистина желае да застане на общи барикади със синдикатите...
... готова ли е тя да промени политическата си програма в тази посока?
Дали това ще означава компромис с политически идеи?
Възможно ли е желанието за национален протест срещу управлението да доведе до извиване на ръце от страна на синдикатите? Ако това се случи, няма ли десните партии да загубят поддръжката на тези избиратели, които мечтаят за смели стопански реформи?
Нямам отговор на тези въпроси, те не са риторични. Но съм убеден, че е важно да бъдат поставени.
Убеден съм също, че реформите, от които се нуждае България, са различни от тези през '97/'99 година. Около новата реформистка платформа е трудно да се постигне толкова голям обществен консенсус, защото тя е призвана да промени статукво, от което мнозина печелят милиони.
Да накърни интереса на всички, които се възползват икономически от днешния управленски модел на връзки между политика и бизнес.
Отвъд определени компромиси, "алтернативата" ще смени властта, но няма да е реформистка.
20 коментара:
Абсолютно си прав. За съжаление, според мен ще има още доста компромиси и то най-вече от страна на ДСБ.(справка тази сутрин по БНТ бяха Д.Бъчваров и Лъчо Иванов).
Отново хубав анализ. Само че днес няма опозиция, така както и няма истински синдикати. Диагнозата на днешната "опозиционност", гражданите я схващат много добре и никакви аналогии, камо ли повторение на събитията от 97-а няма да има. Просто хората няма да вземат страна в борбата между отделните престъпни котерии, независимо какъв етикет са си залепили и какво разиграват в момента. Дали днешната тройна или евентуално друга тройна в лицето на Герб- СДС- ДСБ, какво значение има? Престъпното статукво, от което всички тези се хранят, ще бъде запазено. Така че какво значение има, коя точно от тези групировки ще е лицето на мафията ограбваща страната?
Още нещо. Не случайно казвам групировки, а не партии и мисля, че авторът добре разбира мисълта ми. За да има отговори на поставените от него въпроси, трябва да има партии в истинския, жив и демократичен смисъл. Дори нечий личен говорител да изчете поредната конюнктурна декларацийка от която нищо не следва, какво? Утре ще прочете друга, на 180 градуса от първата и пак нищо няма да следва. Искам да кажа, че е смешно от тези да искаш отговори.
@Aнонимен:
Ти поставяш най-съществения въпрос - Кога и как политическата опозиция се превръща в алтернатива за промяна на статуквото.
Aз не съм изцяло съгласен с тезата ти, че "няма значение". Управление на партиите от ЕНП ще бъде в пъти по-качествено от съюза БСП-ДПС. И все пак, има огромен риск да бъде ново лице на политическия модел, който познаваме. Това за мен е неприемливо, и членството ми в ДСБ не е с такива цели...
Ето линк към мнението на Емил Хърсев от 4 т.м. по повод на протестите на производителите, кам което в значителна степен се присъединявам (без оправданието му на правото на стачка):
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3048§ionid=5&id=0001101
Колкото до нужната промяна сега, аз мисля, че вече сме кривнали от правилния път с влизането ни в ЕС. България не се нуждае от европейзация, а от хонконгизация.
Радан, казваш, че "Управление на партиите от ЕНП ще бъде в пъти по-качествено от съюза БСП-ДПС".Управление с участие на ГЕРБ означава официално влизане на мутрите във властта, тяхното легитимиране и това ще е поне точно толкова пагубно за България, колкото съюза БСП-ДПС. Ужасена съм от перспективата като член на ДСБ да подпомогна взимане на властта от ГЕРБ (дори и това да е най-вероятния сценарий с или без моя помощ).
Да, съгласна съм, че е най-същественият. За съжаление, за мен отговорът е ясен и това е най- лошото. Колкото до това, че управлението ще бъде в пъти по-добро,много има какво да кажа, но накратко следното. Възможно е да се пробва по добре да излъжем Европа, по интелигентно да се вършат безбразията, но в същността си, корупционните схеми и криминалните обвързаности ще останат непокътнати. Няма такова нещо, като излизане от мафия и криминалитет. След всичко, което живяхме в тези години, трябва да си слепец, да не го виждаш. А и мисля, че е твърде голям лукс да продължаваме с июзиите, Радане. Колкото до членството ти, то си е твой избор, който аз не разбирам, но уважавам правото ти.
Вече станаха три разговора:
1. За риска от огъване пред левичарско-популистки синдикални искания
2. За риска от нов "кабинет на статуквото", с дясна маска
3. За риска от пряка мутризация на властта при участие на ГЕРБ
(във възходящ ред ги изписвам рисковете, нали така?)
Aми и трите риска съществуват. Съществуват дори и по-лоши сценарии.
Предполагам, че ще ги обсъждаме всичките в този блог, макар леееко да се надявам, че няма да обсъждаме втория :)
т.е. че няма да се наложи, а не че ще го премълчим.
@ Албърт:
към 80% от написаното от Хърсев в тази статия приемам. Горе-долу за това е темата (макар умишлено да не засегнах млекопроизводителите)...
Системата на субсидиите и много други системи на Евросъюза са доволно порочни. Но да кажеш, че влизането в ЕС е грешна стратегическа крачка за България (на фона на войната в Кавказ например) е патетична глупост .
(Извинявай, не атакувам теб, е конкретната ти злощастна теза.)
България няма 64 геополитически избора, нито възможността да се интегрира икономически в NAFTA.
Също по реда на написаните точки за дискусия. Първо, "риск от огъване пред левичарско-популистки"... е неправилна формулировка. Тя предполага едната страна да с твърди дясно-консервативни, и реформистки/ако ползвам твоя дефиниция/възгледи. А тя, т.н. "опозиция" е също толкова лявичарско-популистка, та и много повече даже. Правилното опасение е, че отново, както винаги досега, ще се направят мафиотски тайни договорки между въпросните играчи, които няма да третират принципи, а отново власт, сфери на влияние, пари, бъдещи властови разпределения. Нещо ново, та да си струва писането?
Вторатата точка! Да, най-съществената е, но там отговорът е отдавна даден, хората го виждат и тъкмо затова отказват да гласуват за "десните", т.е. не гласуват. Най-почтените хора в България са тъкмо тези, толкова охулвани от разни партийни централи десни избиратели, които вече не искат да товарят съвестта си с подаването на личния си глас за една корумпирана мафия. Да, отново ще имаме кабинет на статуквото с дясна маска евентуално, това със статуквото поне е сигурно.
Третата точка не коментирам, защото се съдържа във втората, а и така поставен въпросът е капан за наивници.
О, изтече ми времето че и отгоре, та за сега довиждане.
А, и още нещо! Европейското членство е най-хубавото нещо, случило се на България от не знам кога, може би от Освобождението/ако то още се смята за хубаво:). Това е най-големият политически, икономически, гео-стратегически и всякакъв още добър шанс за страната, същото за Нато.
Този път наистина бягам!
"Управление на партиите от ЕНП ще бъде в пъти по-качествено от съюза БСП-ДПС"
Радане, как би обосновал това твое много смело твърдение?
За мен в мафията-елит няма леви и десни.
@ Р. Кънев
Не мисля, че тезата ми е "патетична глупост", или "злощастна".
България може да бъде член на НАТО, която е един прекрасен работещ военно-политически съюз. Не че се нужаем от него чак толкова. Освен това намекът, че видите ли по-добре да ни е страх от Русия и от руско нашествие, е меко казано пресилен. Обезпокоени от политиката на Русия, да, загрижени за демократичните институции в тази страна, да, но да се страхуваме едва ли не от нападение от Русия и на тази основа да правим външна политика е смешно (на този етап поне).
Не смятам, че присъединяването ни към ЕС ще бъде като цяло с отрицателни резултати, но мисля, че ползите ще бъдат в пъти по-малки и че уповаването на ЕС може да ни доведе до гърцизация, а не до ирландизация на икономическите и политическите отношения - огромна опасност. Впрочем сравняването на примера на Ирландия и Гърция показва, че ЕС сам по себе си не води до напредък по-голям от този, който един обикновен митнически съюз носи.
Под хонконгизация имам предвид: премахване на митата напълно (с изключение на някои незначителни такси за санитарен преглед на стоките), данъци - до 10%, пенсионна система основана 90% на частната инициатива, регулации сведени до санитарния минимум и пълна свобода на финансовите пазари. За постигането на тези цели ЕС е фундаментална пречка.
Забележи аз съм либертарианец, върл фритрейдър и федералист и космополит. Опозицията ми към ЕС няма нищо общо с каквито и да било съображения за национален суверенитет или идентичност, каквото и да означават тези глупости.
Впрочем опасността 3, която цитираш, ми се струва малка. В края на краищата дали парите на данъкоплатеца ще се дават на приятелски кръгове на ГЕРБ, или на земеделски производители изнудвачи, печелещи на гърба на останалото население, принудено да купува скъпите им и защитени от конкуренция продукти, е все едно за мен.
Иво,
По много начини мога да се обоснова, някой нахални - други не:)
Ще опитам обаче да отговоря искрено, тъкмо както го мисля:
а) Не е вярно, че "няма разлика". Според тази логика мафията-елит управлява България поне от 20-25 години. Разлика в качеството (подчертавам качеството, а не морала, макар и там да има) на управлението обаче има огромна.
б) Моето обяснение е, че в демокрацията управлението все пак е проекция на мотивациите, убежденията, стремежите на самите избиратели (не само това, но И това). Политическите промени (дори повърхностни, дори "фасадни") отключват много по-дълбоки социални сили, стигащи до индивидуалната мотивация за прилично поведение, усилие и модел на живот.
в) По тази причина БСП е просто осъдена, може би още за дълго, да предлага най-лошия продукт на пазара.
По същата причина най-свестният продукт беше старото единно ОДС, с всичките му уроди и кусури.
По същата причина НДСВ обслужиха само една номенклатурна и про-комунистическа част от бизнеса и населението.
Ще кажеш, че съм идеалист? Ами да, аз все това повтарям :)
Абе днес не мога да си върша работата от интернетната краста:), доказан ефект е въобще да не поглеждам. Радане, въпреки че отговорът ти е към друг, ще си позволя коментар. Напълно съгласна с "б" и "в", с единствена уговорка-да, старото ОДС и то само докато имаше доверието и подкрепата на избирателите си, които все пак постигаха движние в правилна посока, най-вече под страх на "елита" тогава да се отклонява прекомерно и най-вече видимо. Днес това е минало, от доверието вече нищо не е останало, то е безвъзвратно пропиляно от този криминализирал се елит. Така че към днешна дата партийните останки от онова минало ОДС са смешни и отдавна част от олигархията. Да бъдеш "идеалист" специално спрямо тях граничи с глупост- с извинение, да не кажа с манипулация. Точно защото управлението в България НЕ е и НЯМА да бъде с визираните от теб на чело, "проекция на мотивацията на избирателите". Те са само купеното и подмамено средство за задържане на властта, в друга конфигурация само. И ти това мисля, че го знаеш много добре. Иначе идеализма е хубаво нещо, стига да не е безпочвен:), умишлено използвам това клише, специално за теб.
Радане, претенциозните ти записки все повече заприличват на запиские на Ленин от оная колиба, в която вождът е бил непосредствено преди вземането на властта. Твърденията ти звучат в същата тоналност на безпрекословна железобетонна непогрешимост. Та имам в тая връзка следния въпрос: съзнателно ли преследваш това впечатление или то е безсъзнателно?! :-) Тоя стил дали пък не го прихвана от събутилника ти на бира с лявата ориентация?! :-)
Българските синдикати за съжаление са,като повечето български неща.Те не стоят добре,нямат достатъчно авторитет сред хората на наемния труд.Ако се вгледаме къде са най-силните синдикални организации ще видим,че са предимно в предприятията,които останаха относително цели в периода на приватизацията-ТЕЦ-овете,мините,Кремиковци.С други думи днешните български синдикати-КНСБ и КТ Подкрепа си разделиха вече наличните членове на казионните ПРОФСЪЮЗИ от времето на соца и изключително малко полагат старание за навлизане в нововъзникналите след 89-та година сто процента частни предприятия.
Една от причините делът на сивата икономика да е висок е в липсата на достатъчно присъствие на синдикатите.
Може би доста хора са забелязали,но в началото на прехода се заформиха двата големи синдиката на политическа основа-привържениците на компартията минаха(останаха) в КНСБ,а седесарски настроените членове на профсъюзите се записаха в КТ Подкрепа.
Днес се имитира синдикална дейност предимно в дружествата с държавно участие,а те са все зле финансово.Получава се нещо,като на умряло куче нож да вадиш и вместо синдикатите да се развиват в незаетите от професионални организации фирми,те предпочитат да удължават агонията на държавните предприятия.Това продължава вече близо две десетилетия.
Много ясно се видя колко струват,когато провалиха учителската стачка.
В България има синдикати,колкото да се казва,че ги има.Те намирисват на полуразложения полутруп на социкономиката,в която предимно успяват да виреят.
Предвид,че за чисто синдикални дейности не са многогодни,то е напълно възможно да опитат да навлязат в политиката.Един от синдикалните босове го направи успешно,а пък Тренчев се пробва за Евро парламент,но се провали.
@ Последния анонимен: За добро или лошо, не съм чел Ленин :), но не бих споделил мнението, че записките ми са "в същата тоналност на безпрекословна железобетонна непогрешимост"
Напротив - сам си казвам, че нямам отговор на въпросите. Знам само, че въпрсите ги има.
Стилът ми е такъв, какъвто е - възникнал в хода на писането. За разлика от Ленин, не очаквам залпа на Аврора, че да дойда на власт, не:)
Ей т'ва е дискусия! :)
И аз не съм чел Ленин, но подозирам, че един ден, когато имам много свободно време, ще взема да прочета "Материализът и емпириокритицизъм".
Но като се замисля колко много книги има, които трябва да се прочетат, няма да е скоро.
Публикуване на коментар