петък, 5 декември 2008 г.

Случайно откритие - прекрасен блог от Франция

Съвсем случайно попаднах на "Блогуващият с пилци" Сандо и на публикацията му "Черно-бяло детство" .

Непременно я прочетете - аз не съм срещал по-добър текст за последните години на комунизЪма (с автора сме връстници). Има стил, има чувство, има писателско перо за съществения, разтърсващ детайл.

Бих се гордял аз да съм го написал:

И сега, когато детството е далеч зад мен, фатализмът и тягостното чувство за нещо пропуснато като че ли са по-силни от всякога, а спомените ми навяват същата тъга и огорчение, каквито изпитвах и тогава – от снимките отново ме гледат черно-белите сираци на цяла една епоха.

Има и още нещо - почерк на истински френски интелектуалец, съчетаващ дистанцията на 15 години емиграция със съхранена българска идентичност и дори малко градски шовинизъм :)

Истинско удоволствие.

7 коментара:

slavcho каза...

Наистина текстът е страхотен.

Димо каза...

Черно-бяло, но искрено, безкомпромисно и истински вълнуващо. И много ценно - нашето поколение е последното, което си спомня социализма, без обаче да питае фалшиви чувства на носталгизъм. Благодаря за линка!

Анонимен каза...

Искрено благодаря за откритието. Вече е в Favorites.
Алеко

САНДО каза...

Наистина съм трогнат от положителните критики и искрено благодаря на Радан за ентусиазма, с който ме подкрепя! Радвам се, че "Черно-бяло детство" ви харесва, защото едва ли някога ще успея да напиша нещо по-истинско от онова, което съм почувствал с детското си сърце към родителите си и родната си страна. Технически е невъзможно да преправим историята и съдбата си, но можем все пак да ги излекуваме с Истина и Изкуство.
До скоро!

Димо каза...

Между другото някой дали е чел книгата на Капка Касабова Улица без име? Тя също е автобиографично пътуване към едно детство през 70-те и особено 80-те. Както Сандо и Касабова живее в емиграция. За съжаление още не съм я прегледал, но ми е любопитно да прочета отзиви от аудиторията на този блог.

Анонимен каза...

Аз също открих този блог случайно. Интересното е, че четейки първите редове на Черно–бяло детство, имах усещането, че Сандо пише за Перник. Което за мен, също изкушена от словото, е повече от значимо. Посланието е невероятно силно, а емоцията, с която е заредено, е толкова истинска, че не бързах да стигна до края. Лично аз се гордея, че има талантливи млади българи и колкото и труден да е пътят на емигранта, понякога е единствената алтернатива.
Съжалявам, че не зная как да поставя линк към този блог, но горещо го препоръчвам на приятели и познати.
На Сандо успех и голяма благоадарност за хубавите преживявания с блога му.
Перничанка съм, живея в Мадрид, Париж познавам от мечтите си и от едногодишния ми престой там, може би това ме прави още по–съпричастна.

Анонимен каза...

Не ми приема регистрацията, не е от желание да остана анонимна.
Даниела