четвъртък, 18 декември 2008 г.

East of ... Сирищник.

Иван Бедров го нарече "негласна карантина".

Звучи добре. Но не съм сигурен, че е много негласна. Тя е направо крещяща.


За Гоце Първанов телените мрежи по границите ни май не са паднали. Той е добре приет единствено в държави, които биха приели добре и Любен Гоцев. Вече доста месеци се лута между Узбекистан и Таджикистан, а най-големият пробив е съседна Турция, която е все пак член на НАТО.

На всичкото отгоре и тези посещения са "гъз път да види" - резултат нулев. Тук утрепе защитено животно, там поднесе цветя на гробницата на психясал диктатор. Легитимира постсъветски тирании с присътствието си на лидер от ЕС, но ... не стъпва в страна от ЕС.

И не носи никаква полза на страната си. От Узбекистан щеше да "урежда газ" (как дребнаво-тарикатски звучи само), но Каримов каза тъкмо обратното - всичко е вече "уредено" от Путин. Точка, провал.

Защо ми пука ли?

Ами защото той "олицетворява единството на нацията", да.

И негласната изолация, която му е наложена от Европа и САЩ, е всъщност олицетворение на нашата изолация.

Членове сме на ЕС.

Но най-добре е за ЕС да си стоим на изток от Сирищник.


К а т о е д н о в р е м е, а?


3 коментара:

Пъков каза...

Точно като едно време. Ма то и мечтите им са си все същите, господ да ни е на помощ!

Анонимен каза...

Пъпков, вместо да чакаш господ да ти помогне вземи се сети за приказката за Неволята!

Qposter каза...

It is a great pleasure going through your site because I love your every post. That's why I have bookmarked your site to check out new stuff from you. Thanks for sharing ...