понеделник, 15 декември 2008 г.

Между надеждата и резила

Днес в СДС броят гласовете след общи вътрешни избори за лидер на партията. Най-малко искам да се бъркам в чужди работи и ще напиша няколко реда не от гледна точка на вътрешните дела на тази партия, а на надеждата за нов политически облик на реформистката десница.

Според мен убедителният успех на Мартин Димитров (засега - само на първия тур) е добра новина.


Той е единственият кандидат, който говори в бъдеще време. И което е по-важно - вижда взаимодействието на десните партии не през призмата на шубето за оцеляване и не през огорченията и сълзливите сантименти на миналото. Взаимодействие може да има само въз основа на политически принципи и политически програми за реформи. Това казва Мартин Димитров в кампанията си и аз съм 100% съгласен с него (макар по сто и един въпроса да не споделям мнението му).

Много са ми далечни другите две послания, олицетворявани от двамата кандидати за балотаж - "Не на коалицията с X, Y и Z, 'щот' са лоши" и "Да на коалицията с всички, 'дет' си бяхме едно време заедно". Това са послания едновременно интровертни и обърнати към миналото. Те няма да помогнат на българите с реформистки настроения да излязат и да гласуват лятото на 2009. Нужна е конкуренция на идеи за промяна и по възможност - обща политическа рамка на тези идеи.

Толкоз за надеждата.

Сега за резила:

От днес Христо Ковачки си има парламентарна група. Благодарение на несретния политически палячо Любен Дилов - син.


Именно такива като него и като агент Иван от МВРО допринесоха най-много за отвратителния партизански облик на "десницата", която тук поставям в кавички. Никой не се изненадва от поредния пирует на Дилов. Но остава общото усещане за безпринципност, лакомия и идеен хаос. Предстоят и нова серия опити модерното реформистко послание да се подмени с просташки популизъм с плакати с луеб, луутеница и луути чушлуета. По същество това не е по-различно от антиевропейския патос на т.нар. "левица" и никой няма да се изненада, ако "Движение Напред" се окаже нова патерица на столетницата.

Същественото е, че във всяка "дясна" партия има хора, готови на всякакви лупинги за да запазят политическото си препитание.

Има и хора, готови да правят реална политика в обществен интерес.

Тънката разлика между надеждата и резила ...

7 коментара:

Радан Кънев каза...

Някои уточнения от мен:

1) Не познавам процесите в СДС и не знам кой кандидат използва старите "апаратни" хватки и кой - не. Има някои факти около резултата на Мартин Димитров, които ме смущават. Но текста не е за това, а за посланията на кандидатите.

2) Съвсем не съм склонен да се превъзнасям по г-н Димитров - по твърде много политически въпроси не споделям мненията му, а имам и принципни резерви към политици без съществен трудов стаж извън политиката.

Същевременно, поведението му като депутат - и в Парламента, и опитите за общуване с гражданите - е достойно за поздрав.

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

За групата на "ковачите" сега разбирам, но малко ми е чудно как реши, че са десни. Тези са десни, колкото лявата ти обувка ;) .
Нека да не бъркаме дясното, което е политическа категория, с моралната - гъвкавост на поведението.
Предполагам, че не ти е никак приятно, когато чуваш някои, като споменатите да се самоопределят, като десни.
Така си мисля. За теб например нямам съмнение, че си човек с десни разбирания, дори умерено консервативен, но за споменатите ми е трудно да кажа същото.

Радан Кънев каза...

Аз не обичам да се определям в "дясно-ляво".
А поменатите МВРО, "Гергьовден" и прочее много обичат да се определят като "десни", "десно-центристки" и други подобни етикети.

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Извинявай, ако съм те засегнал.

Анонимен каза...

За "Ковача" и "наковалните" му:
Боже! Защо не слезеш и не си пибереш вересиите?

Анонимен каза...

Здравейте, случайно попаднах на Вшия блог,радвам се когато попадна на подобни мисли, защото мисля че малко хора ги вълнува в последните години какво става в Бг - търся съмишленици и с подходящи личности да мислим за формиране на гражданско общество, защото предстоят избори и ако пръдлжи да се повтаря тази двадесетгодишна песен - жална ни майка следващите 100 години, ще вземе да ни хареса все да сме така...Както и да е, темата е голяма
Ако искате да направим широкоизвестен сайт и да започнем

Daniel каза...

Идеята за сайта ми харесва - макар и плахо, това все пак е някакво начало. Трябва да се чува гласа на хората, които искат да излязат от гнусотията, която се носи по медиите в момента и заглушава всичко конструктивно.