У-вол-не-ни-ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

Казармата ми беше смешно кратка и лека. Около Коледа 2001г., докато се напивахме по време на уволнението, виковете бяха по-скоро по задължение и за съхраняване на традицията. Не бих казал, че се чувствах безкрайно облекчен и радостно развълнуван.

Управлението на тройната коалиция беше отвратително дълго и непоносимо гнусно. Всеки ден имаше повод да се чувствам омерзен и гневен.


Днес най-после протестите пред Парламента имат ясни цели, които споделям. ОСОБЕНО ПЪРВАТА:

1. Искане за оставка на правителството.
2. Обявяване на национално гражданско неподчинение и призив за обща стачка.
3. Иницииране на нов обществен договор.

Основни принципи на обществения договор са:
I. Правова държава, в която законите важат за всички.
II. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система.
· Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите.
· Гражданска законодателна инициатива.
· Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.
III. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.
IV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.
V. Реална евроинтеграция на България.

За съжаление заминавам след час. Точно в началото на протеста ще излизам от града...

Надявам се след седмица да се видим на площада и да сме поне 30 хиляди. Надявам се дотогава и опозиционните реформистки партии да са дали безусловната си подкрепа за исканията на протеста.

И да викнем с пълен глас, У-ВОЛ-НЕ-НИ-ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

До скоро, приятели.

Гневът измества отчуждението

Когато на 10 март 1876г. Александър Греъм Бел е осъществил първия телефонен разговор в историята, медиите са се отнесли снизходително великодушно. “Прекрасно изобретение, жалко е, че няма никаква практическа стойност” – е била първата реакция...

Протестите от миналата седмица бяха посрещнати със сходно снизхождение не само от медиите, но и от мнозинството мои познати и приятели. “Прекрасно, жалко е, че нищо няма да се промени”...

Всъщност тези протести – зле организирани и зле проведени – изиграха твърде съществена роля за очертаване на опозиционно реформистко послание, което ще се развива в целия период до парламентарните избори през лятото. Ще се опитам да разгледам ефекта на протестите от три различни гледни точки:

На първо място, започна процес на осъзнаване и насочване на недоволството на един много широк кръг "средна ръка" хора, които - поради заетост и нелоши доходи - се бяха отказали от обществено действие през последните години. През лятото не ни очакват поредните апатични избори с предопределен от зависимите избиратели резултат. Всички наблюдатели на обществените процеси са единодушни, че предстои политизиране на активните обществени слоеве, мотивирани преди всичко от недоволство, дори от отвращение от модела на упражняване на властта в България. Гневът измества отчуждението. Днешните три хиляди студенти, еколози и привърженици на опозицията пред парламента са само делегати, представители на стотици хиляди българи, които разбират, че ориенталските политически нрави пораждат социалната мизерия или както я наричаме на халба бира – “свинщината” в обществения ни живот.

(снимка - Koos Jan Shouten)

На второ място, все по-ясни стават позициите, оформящи най-малкото общо кратно на общественото недоволство и желанието за промяна. Множеството протестиращи отделни граждани, групи за натиск и съсловни сдружения се обединяват около малко на брой и съвсем ясни политически искания:
1) Прозрачност при харченето на публичните средства,
2) Законност вместо административен произвол,
3) Сигурност за отделния гражданин,
4) Съхраняване на околната среда.

Недоволни от едно управление, основано на кражбите и изнудването, протестиращите всъщност искат силни институции, които да гарантират три неща – лична сигурност, икономическа сигурност (в това число сигурност за нашите пари, които даваме на властта за общи нужди) и поносима жизнена среда.

На трето място, събитията от първия ден на протестите очертаха политическите фракции, които са готови да застанат зад една реформистка платформа. Твърде опасна заблуда е, че реформи могат да бъдат проведени от някакви “граждански движения”, “партии на негласуващите” и прочие. Вся власть советом. Глупости.

Реформи се правят от партии и от политици – и то от смели политици. Ще перифразирам стар спортен шаблон: В политиката няма стари и нови. Има смели и страхливци. След осем години управление на страхливци, България отново се нуждае от радикално реформаторско усилие. А отношението към протестите показа, че не всяка “опозиционна” партия е готова да поеме такава отговорност. Дори не коментирам Волен Сидеров и коалицията “Напред”, които избраха евтиния популизъм на Първанов за АЕЦ “Козлодуй” пред разговора за реформите на публичната власт. Те отдавна не са опозиционни сили, а патерица за следващо управление на БСП. Но поведението на кмета на София показа, че неговата опозиционност е декларативна. Макар и аритметично неизбежен партньор във всяко правителство без социалистическо участие, той не е политическият лидер, на който реформистите могат да разчитат.

В крайна сметка се потвърди впечатлението, че основата на политическа платформа за сериозни реформи могат да бъдат единствено СДС и ДСБ. При всички различия и търкания между двете партии, те реагират еднакво на тежките предизвикателства пред обществото. Потвърди се и увеличената политическа тежест на зелените движения, което прави вероятна появата на нов политически фактор с реформистки позиции, по всяка вероятност вляво от политическия център (доколкото тези понятия изобщо са валидни у нас).

Тази равносметка показва, че протестите съвсем не са били нахалост. Те надали ще имат практическото значение на телефона, но могат и трябва да улеснят общуването между реформистките групи в обществото. Само това общуване дава надежда през лятото в парламента да има реформаторски блок, без който не могат да се вземат решения. Недостатъчно, но необходимо условие за промяната...

(Tекстът е публикуван във вестник "Седем".)

P.S. Интересен, много личен и много умен текст за протеста в субективния блог на Борис Димов - препоръчвам горещо!

Интересни времена

... или според израза на Кисинджър (който се отнася за друга епоха) - Years of Upheaval...

Докато пиша тези редове, г-н Барак Обама започва един от най-трудните президентски мандати в американската, а и световната история. Старото китайско проклятие "Дано живеш в интересни времена" едва ли има по-добър ... адресат.


Не мисля, че е нужно да изброявам предизвикателствата пред следващия американски президент. А и надали съм способен да го направя... Срещу всички предизвикателства и трудности стои едно огромно предимство - доверието на един народ, който вярва в демокрацията и свободното стопанство.

Нашата задача изглежда доста по-лесна. Утре в 15.00 часа да отидем на протест, а най-късно до средата на лятото да свалим крадливото и некадърно правителство на Тройната коалиция.

Само това ли?

Не...

Да започнем промяна, която да направи управление като последните две невъзможно. Промяна, която да осигури за десетилетия напред управление, много по-добро от най-доброто, което сме виждали. Стандартът от '97-'01 е колкото недостигнат през последните осем години, толкова и вече недостатъчен.

За да постигнем тази промяна, е нужно нещо много просто - доверието на тези, които вярваме в демокрацията и свободното стопанство.

Подкрепям протестиращите, не преговарящите

... или защо три пъти ще помисля дали да отида на протеста утре.

Според откъслечни материали в медиите и разговори с приятели, организаторите на протестите са започнали преговори с ръковoдството на Народното събрание (др. Зайков, с други думи) - и то на закрита за журналисти сгляда.


Според информация на Mediapool,

Малко след 12.30 часа контактна група от представители на протестиращите влезе в парламента за среща с председателя Георги Пирински, на когото да бъдат връчени искания. На закритата за медиите среща присъстват още председателят на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов и зам.-председателите на групите на НДСВ и ДПС Станимир Илчев и Лютви Местан.

За мен е повече от ясно, че исканията на протестиращите за прочистване на българската политика, за същинска сигурност за гражданите и прозрачност на управлението, за отговорна политика по отношение на околната среда, са несъвместими с преговори с мнозинството в настоящия парламент. Независимо от изхода на тези преговори.

Смисълът на протеста е промяна на самия модел на упражняване на властта в България - не виждам как ще стане чрез преговори с авторите му.

Това са логични последици от политическия релативизъм (да не кажа опортюнизъм) на част от организаторите, които допуснаха поставянето в един кюп на опозиция и управляващи...

Оставам с големи симпатии към повечето послания на тридневния протест. Според мен те подпомагат постигането на опозиционен реформаторски консенсус около определени позиции и политики в обществен интерес.

Изпросиха си го. Пак

Шубето е голям страх.

Ако мишоците от МВР и бившия им шеф бай Бойко си бяха затраяли, щяхме да отчетем един спокоен и не особено посетен протест - симпатични хора от трите възрасти, няколко лумпена, възгласи против правителството.

Но не. Политическите самоубийци (по Komitata) мира нямат. Измислиха някаква бомба, насъскаха си провокаторчетата, разгониха хората и набиха сума ти народ. Простотия до шия.

(благодарности на Dzver за снимката - вижте и репортажа му)

За капак организираха блокаж на целия център, вместо ни оставят да си мръзнем на площада... Идиоти.

Ще си го получат. Пак.

ДСБ бяхме - както винаги на подобни протести - сериозни. Имаме опит и не се даваме на
елементарни провокации. Лепенките SerGo Home имаха успех.

Гоце пусна резервите

Ако някой се е съмнявал какво ще дири странната коалиция Ковачки-Китов-Каракачанов (пардон, агент "Иван") в политиката, да види тази информация на "Дневник":

Коалицията "Движение НАПРЕД", в която влизат сочената за близка до енергийния бос Христо Ковачки партия ЛИДЕР, ВМРО, земеделците на Стефан Личев, а от днес - и движение "Гергьовден", свиква в неделя протестно шествие в подкрепа на предложението за повторно отваряне на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй".

Ще осъществява представителство на интересите на Русия, на колегата от 1-во Главно на ДС агент "Гоце" и съхраняване на властта на БСП в поредна коалиционна формула. Включително на цената на противопоставяне срещу ЕС (игра, която Първанов и "Напред" започват неприкрито да играят)...

(снимка: Булфото, през e-vestnik. Снимката е от прием на ... президента Първанов)

Докато цяла България протестира срещу управлението на Тройната коалиция, тези юнаци "протестират" (срещу какво? срещу ЕС?) за включване на блоковете на АЕЦ? За чий бе джанъм? В България ток ли няма или газ няма?

(агент "Иван" сочи врага в Брюксел. Снимката е на "Дневник")

Присъствието на МВРО и вече на "Гергьовден" в коалицията само показва какво представлява т.нар. "десница" в България - десетки мафиотско-ченгеджийски партийки предназначени да размътят реформаторското послание и да осигурят патерица на олигархията.

(Любен Дилов-червен обсъжда поредната спонсорско-коалиционна формула. Снимка Lev.bg)

Изборът дали тези "десни" да осигурят патерица на БСП и в следващия парламент е наш.

(про)ТЕСТ

... или защо ще участвам на протестите утре в 11.00 пред Парламента?


Мога само да се гордея, че ДСБ е единствената партия, която се престраши изрично да подкрепи протестите и да призове симпатизантите си за активно участие.

Забележка: След публикуването на този текст, около 14.45, в новинарските агенции излезе новината, че СДС също е подкрепил простестите с нарочна декларация. Декларацията има чудесен текст, мога само да поздравя авторите й.

И това не е случайно - с всичките си недостатъци, това е партия, която обединява множество обществено ангажирани хора, през 2003/2004г. обединени именно от нетърпимост към цялото обществено status quo. Ние сме участвали във всички протести с резонни и смели реформаторски искания, независимо кой е организаторът. По всички повдигнати въпроси - околна среда, социална политика, незаконно строителство - съвестта ни е чиста.

Не е случайно и това, че активните членове на ДСБ в Facebook и цялото Интернет-пространство заявихме подкрепа за протеста преди официалната позиция на партията. Каквато и слава да ни се носи, ние никога не сме "чакали директиви".

Да, тъжно е, че младите хора - организатори на протеста (или поне част от тях) са склонни да турят тройната коалиция и опозицията в един кюп. Тъжно е, че те не виждат отчетливите разлики между реформаторското управление '97-'01г. и последвалите осем години на безогледно крадене. Че не отчитат факта, че муцуните на Бисеров и Цонев днес лъщят на банките на мнозинството, а не на опозицията в Парламента.

Но - при всяко положение - ние искаме едно и също. Искаме политически реформи и промяна на самия начин на упражняване на властта.

Утре ще бъдем на площада - без знамена и партийни символи, както помолиха организаторите. И това няма да е само протест срещу правителството.

Това ще е преди всичко ТЕСТ за т.нар. гражданско общество. Тест дали можем да достигнем до политическа промяна по ясните правила на европейската представителна демокрация, или за пореден път ще залитнем по неясни и утопични въжделения за "партия на безпартийните", "неполитически протест с политически искания" и "управление на гражданското общество".

Обществото се управлява ЧРЕЗ (а не "от") политически партии, избрани по демократичен път. Всеки, който не харесва практиките на съществуващите партии, може да се стреми да ги направи по-добри (което правим аз и хора като мен), да създаде нови (което правят някои от зелените активисти) или в деня на изборите да мрънка.

Третият вариант доведе до днешното управление.

Изборът е личен, на всеки от нас.

Сидеров си свали маската. Борисов засега свали ... друго

Известно, че именно кризите разкриват действителните ни позиции и намерения. В остри конфликтни ситуации маските на лицемерието не издържат - а може би тъкмо за такива ситуации е предвидено свалянето им?

(снимка Vsekiden.com)

Известният български хммм... националист Волен Сидеров заява днес следното:

Според мен беше пропуснат срока, в който да изградим алтернативно трасе с тръба за газ директно от Русия, не през Украйна... Такива идеи имаше от руска страна още през 1997 г. Тогава правителството на Иван Костов реши да й обявява война едва ли не и на практика попречи на изграждането на едно такова трасе, както и на газифицирането на страната.

И още:

Знаем, че там САЩ пряко се намесват и както се изразява Бжежински се опитват да влязат в подкоремието на Русия. Това е стара амбиция на САЩ и това се прави с геополитическата цел – достъп до енергийни ресурси. Това ще бъде проблемът на бъдещите десетилетия...

И после идва поантата:

По-добре е ЕС да се замисли за една покана към Русия като кандидат-член на ЕС, вместо към Турция, защото в крайна сметка Русия е най-голямата православна държава – християнска и европейска. Там са големите ресурси, които притежава тя. Защо да не се говори за едно приобщаване и тогава Русия би била вкарана в семейството на европейските държави...

За всеки, който малко от малко познава външнополитическата риторика на Русия е твърде видимо, че г-н Сидеров папагалски повтаря нейните основни постулати (освен с безумно наглото "ЕС да се замисли...", което дори руските дипломати не ръсят).

Междувременно бай Бойко блесна с мълчанието си. Две-три проформа псувни по Станишев, малко евтина реклама с някакъв кризисен щаб и идеята да се намали уличното осветление. Както уместно отбелязва Mediapool,

Мярката на кмета спестява 140 киловата на час – толкова, колкото са нужни за включването на 70 готварски печки.

Дали мълчанието на кмета е злато?

Може би да. Но по-скоро е ... рубли.

Absolut Kostov - една интересна рекламна кампания

Доброволците от групата "Добороволци за силна България" във Facebook са направили и разпространили интересен видеоклип в подкрепа на ДСБ:



Kазвам интересно, защото цялата стилистика е твърде различна от традиционно използваната от партията ни. Да видим как ще се посрещне... На мен ми харесва, когато нови хора опитват нови подходи (for the avoidance of any doubt, нямам нищо общо с този проект).


Ако ви харесва - разпространявайте...

Газ, газ... г...з... (или защо Гоце играе руската игра)

Докато радиаторът в офиса бързо изстива, се замислям дали си даваме сметка, че рекетът (изнудването на български) е двустранен процес, както в ежедневния уличен живот, така и в "голямата" политика.

( Исторически, природните ресурси винаги са били ограничени и често - монополизирани от определени правителства. Естественият опит на тези правителства да изнудват и да упражняват политическо влияние е срещал стопански или военен отпор и така - докато се намери определен баланс. Твърде малко се е променило в Realpolitik-ата за няколко хиляди години. )

Дали е случайно, че Русия спря газовите си доставки именно за България (и транзитно снабдяваните през България държави)?

Не, разбира се, че не. (Както пише Dzver, историята се повтаря.)

Русия използва две съществени предпоставки - На първо място собственото ни васално навеждане, довело до пълна зависимост и на второ място - обтегнатите отношения между българското правителство и Европейската комисия.

1) Очевидно прочутият секретен договор с Газпром не предвижда сериозни снакции за подобни своеволия. България е удобен заложник на газовата криза между Русия и Украйна - най-лесната и евтина жертва. И сама се е поставила в това положение... Нещо повече - на власт тук е поредното удобно правителство, което няма да назове нещата с истинските им имена или дори ще упражни натиск върху Украйна. Добрите жертви на рекет се изяждат една друга...

2) Русия се надява, че България няма да получи безусловна подкрепа от ЕК. Защото България не даде подкрепа на ЕК, а самодоволно се отдаде на сепаративни преговори с Газпром, за ефимерни "по-изгодни" условия. Честито!

Реакцията на Гоце Първанов е показателна: Вместо да изрази категоричното си несъгласие с рекетьорските методи на Русия, той рита топката в полето на ЕС.

Изходът от газовия рекет на Русия е ... предоговаряне на договора на България с Европейския съюз???


Трябва да го кажем ясно - с тази позиция, Първанов играе играта на Путин. Kaкто пише и Templar - българският интерес е погазен.

Едностранното спиране на договорени жизненоважни ресурси е било и си остава типичен пример за casus belli в международната политика. По-остра ситуация в българо-руските отношения трудно би могло да си представим. И в тази ситуация нашият държавен глава мълчи като г...з и заявява претенции към единствената сила, която би могла да ни помогне.

За разлика от Гоце, изглежда че Чешкото председателство на ЕС оценява положението разумно и отговорно. Обнадеждаващи са и отзивите в днешната френска преса (вж. Le Monde).

Oстава и ние да постъпим отговорно и разумно с предателите, които ни управляват.

Първо - на 14 Януари.

После - на изборите (по-скоро, по добре).

P.S. Не, не мълчи президентът - ето го неговото обръщение по повод газовата криза :)

За Рождество, трапезите и традициите

Няколко пъти се замислих дали е редно да пиша за политика по време на Коледните празници. Дали не е по-правилно да пиша за семейните традиции, за тишината край елхата, за шума в кръчмите и търговските центрове.

(Изключително хубави текстове прочетох от Belomore, от Templar, от Иво Беров.)

Дали пък да не пиша за постната трапеза на Бъдни вечер и за празничната трапеза през следващата седмица. За боб и пуйка един вид.

Но Рождество не е история за боб и пуйка. Не е история за трапезите ни, но дори не е приказка за традициите ни.

Рождество е история за страдание, война и глад. За един изначално несправедлив и жесток свят, в който мнозинството хора не познават друго, освен лишения и насилие, загуби и страдания. За живот, изпълнен с болка по пътя към безжалостно близкия край.

И в днешна България Рождество не е историята на семейната Коледна трапеза, нито на забързаното пазаруване на средния българин, който пресмята до стотинка празничните “добавки” към заплатата си. Рождество е историята на самотния старец в студен дом със счупени прозорци, на жената в жилище без вода и електричество, която проституира, за да изхрани детето си. На родителите, които с безпомощен ужас гледат болното си дете и осъзнават, че няма да оставят след смъртта си дори и поколение. Не и на този свят...

Рождество е история на Надеждата, че обграждащото ни зло не е всепобеждаващо. История на Вярата, че страданието има смисъл, че за грешките има прошка, че непоправимото може да бъде поправено. Преди две хилядолетия се е родила универсалната християнска вяра в Спасителя и в изкуплението на безбройните грехове на жестокия ни свят. Но пак тогава се е родила и универсалната етика на обществената отговорност и личния избор между Добро и Зло. Съзнанието, че в един несправедлив свят, отделният (несъвършен и грешен) човек има свободата и задължението да застане на страната на справедливостта. И ако мисълта за спасението носи утеха само на вярващия, етиката на личния избор обвързва всеки, (в това число и съмняващите се като мен) който определя себе си като част от християнската цивилизация. Общественият ангажимент и чувствителността към всекидневната несправедливост не е лукс, който един може да си позволи “ ‘щото си е надвил на масрафа”, а друг – не “ ‘щото има да храни семейство”.

Общественият ангажимент е дълг.

И не само не е “правилно” празнично да подминаваме политическите теми, а напротив – “редно” е да се задълбочим в тях. Редно е да назовем същностния проблем зад всекидневните скандали. А той е, че у нас публичната власт е загубила всякаква връзка с понятието за обществен интерес и всякаква чувствителност към нуждите на най-уязвимите обществени групи. Надали някой може да предвиди до какво ще доведе разместването на пластовете в обществото през 2009 година. Аз със сигурност не мога.

Но съм сигурен, че единствената промяна, която би имала смисъл и значение, е събуждането и съвместното действие на хората, които не търпят несправедливостта, кражбите и свинщината. Тези, които имат собствена представа за обществен интерес и не са безразлични към чуждото страдание. Които са готови да направят избор, водени от нетърпимост към корупцията и съзнание за пораженията (морални и материални), които тя нанася не само на тях, но и на цялата общност. Които – в крайна сметка – знаят, че в политиката няма Спасители, а трудни и упорити борби, водени от тях самите и от несъвършени хора като тях. Надеждата за 2009 година е събуждането на етиката на обществената отговорност и личния избор. И политическо действие, водено от тази етика, което може да проправи пътя за мъчително отърсване от ориенталските политически нрави и породената от тях социална мизерия.