Отсъствието на държавата стана просто досадна констатация

Вече е скучно да се пише за това.

Вече е досадно.

Вече няма твърде дребен повод да установим, че в България няма публична власт (res publica). Няма Република България.

Някакви "институции" си подхвърлят отговорността за блокадата на страната. Ето особено брутално изказване от корифея на бруталните изказвания, цитат от "Медияпул":

Фонд „Републиканска пътна мрежа“ не си е свършил работата с почистването на пътищата, „Гражданска защита“ не разполага с нужната техника за спасяване на хора в труднодостъпни местности, а всеки сам трябва да си носи отговорност, когато тръгва на път при тежки метеорологични условия. Така коментира в петък пред БНТ вицепремиерът и министър по бедствията и авариите Емел Етем тежката ситуация в страната, като призна, че не си е прекъснала ваканцията, в която е излязла преди Нова година.

На кой му пука кой фонд и коя агенция са виновни??? Стига глупости!

Прочее, Nakom, с присъщия си остър език, го е казал доста добре в блога си:

Имаме и министерство на бедстгвията и авариите, което освен да разкарва нагоре надолу на държавна сметка, тая тъпа свиня Емел Етем, нищо друго не прави, въпреки че всяка година има бедствия и аварии в огромни количества.С други думи - както и да ги съдят все им е малко.Ние като граждани, сме оставени абсолютно на произвола на съдбата си.Въпреки че всичките прасета по върховете суркат държавни пари, дебелеят и наглеят на наш фон.От тук нататък няма да спря докато тая долна гадина, Емел Етем не се разкара от правителството.Дотук бях по-скоро за тях, но от днес нататък няма да спра да ги псувам докато не видя че тая, и партията от която е представена не се омете от властта.Това е геноцид в истинския му смисъл, защото това правителство и създаденото от него министерство, не може да реагира, в една предвидима и почти ежегодна ситуация като навалял сняг (и то без кой знае какви снежни бури и лапавици като преди 4 години например), и при почти ежегодните наводнения при които всяка година загиват хора.Това правителство, и производното му министерство, не са дорасли до там да управляват България.Не бих назначил Емел Етем и за общински кучкар, камо ли за министър...

Тук (в-к Дневник) има кратък разказ от първа лице за преживяното по първостепенната национална пътна мрежа, на "Петолъчката". Няма смисъл да коментирам, прочетете материала...

Отново в "Дневник", Петя Владимирова назовава нещата с истинските им имена: Няма такава държава.

Природни бедствия се случват навсякъде по света, но мерките, по които се определят бедствията в България, стават все по-неадекватни не само от гледна точка на науката, но и на разума. В света и частност в Европа има цял куп държави, които просто биха изчезнали като такива, ако зависеха от управление подобно на нашето и началници като описаните по-горе.

Замислям се за Щатите. Ако им дадем Емел Етем, Фонд „Републиканска пътна мрежа“, „Гражданска защита“ и няколко областни управители, може и да сбъднем мечтата на цялото прогресивно човечество...

В заключение: Държава (и изобщо политическа общност) има там, където хората умеят да почистват снега и да поддържат пътищата. Земни, речни, морски. Достъпът от град А. до гард Б. е важна предпоставка за съществуването на тези два града в една държава.

Швейцарската конфедерация е възникнала горе-долу когато градовете и общините в Uri, Schwyz и Unterwalden решили да осигурят пътищата помежду си. За да може да минава армията, да върви тръговията, да се движат хората. До ден днешен швейцарците се справят с последиците от зимните си валежи в рамките да ден-два. Говоря за проходите през Алпите, не за достъпа до болниците...

Особено циничен, прочее, беше опитът на Бай Бойко и на някои негови медийни лакеи да представят положението в София като успех. По тази тема ви предлагам материал от страницата на общинския съветник Димитър Бъчваров:

Прави впечатление, че кризата със снега в София беше превърната в пиар на двама души, които накрая взаимно се хвалеха – Бойко Борисов и Георги Крумов
................
Състоянието на столицата не е резултат от природно бедствие, това е елементарен снеговалеж. В най-добрия случай това състояние е бехзаберие, а в най-лошия – на корупция. Такъв случай не е имало и на фона на това – наглостта на втория или третия ден от това състояние е унизително Борисов и Крумов да си отправят такива похвали.

Разходка из Пловдив и размисли за градската среда

Познавам Пловдив прилично за "кестен" без роднини под тепетата. Посещавал съм града много пъти, имал съм (и имам) много приятели. С мнозина- от друга страна - съм се запознал, без грам да ги харесам. Пил съм бира не само в No Sense и "Mармалад", но и в ... "Калигула".

Накратко - няма място за обобщения.

И все пак... докато се разхождах из града на 31.12., се замислих за някои наистина характерни неща. Може би не най-важните, но "здраво стъпили" в съзнанието ми:

Първият "Макдоналдс". Преди 17 години цяла София трябваше да се качи в "Лада"-та, да бие път по магистрала "Тракия" и да се нареди на опашка в центъра на "Филибето". Тогава само опашките бяха нещо обичайно. Курсът София-Пловдив беше страхотия, разстояние голЕмо, а бензинът - дефицит.

Никога няма да им го прОстим :) На всичкото отгоре Big-Mac-ът се оказа гадост. Мина известно време, докато разбера, че "майните" не са виновни....

"Пловдив-Ленинград". Вечна дружба, побратимени градове. Не знам защо това беше толкова важно... Никой не натякваше под път и над път, че София е побратимена - естествено - с белокаменната Москва. Но истината е, че Пловдив имаше неповторим чар на доста различен град. И хората сякаш бяха различни, а особено - заведенията.
Легендата се затвърди, когато "майните" разбиха комунистите на няколко предни избора с резултат, който в София имаше само в район "Средец".

Първите разочарования:

Някъде в средата на 90-те установих, че пловдивчани са хора като мен и кръвта им надали е по-синя (пряко, преносно, или особено преносно) от моята. Появиха се парвенюшки табели като тази горе и мнозина започнаха да злоупотребяват с легендата за "културната столица". Последваха години на относителен упадък и провинциализиране на града, които ще се опитам да обобщя в една снимка без особена художествена стойност:

И все пак ...

Годините минаваха, икономиката на Пловдив се възстанови, а захабените фасади по "Главната" разцъфтяха отново...

И най-важното: Никой в Пловдив не се изкуши да събори гредоредите в центъра, за да направи наместо тях нови "билдинги" с бетонна имитация на старите барокови постройки.

Оказа се, че когато има относителен консенсус за съхраняване на архитектурата, цените на старите сгради много бързо се повишават и те отново стават ренатбилни, както са били преди занемаряването в късния комунизъм и детството на прехода.

Днес Пловдив отново има нещо от уникалната атмосфера на европейски град със съхранена централна част, която ти дава възможност да се разходиш не просто между магазини, но и сред историята на града. Спокойно мога да кажа Stadtluft macht frei в центъра на Пловдив, но не и в "махалата" около Витошка, в която израстнах и в която живея и днес...

Последните две снимки пак са от Пловдив, но не от "Главната", а то други преки около "Джумаята". Просто свидетелство, че сносните фасади и прилиния вид на старите къщи не са достояние само на една улица, а на цял квартал. Изобщо не коментирам Стария град, който е архитектурен паметник в цялост още от 70-те или по-рано. Тази година ми беше студено и разходката не ме занесе до тепето на Стария град, тъй и тъй.

Междувременно Templar е пуснал в блога си коментар и линк към изключително интересна и приятна презентация на двама архитекти, членове на ДСБ - район Триадица. Презентацията е посветена на историята на градското развитие на София и е публикувана на сайта на ДСБ-Триадица. За съжаление архитектурното наследство на централна София не може тепърва да бъде съхранено тъй, както е съхранен центъра на Пловдив (пък и развитието на столицата е много по-еклектично по исторически причини).

И все пак...

No Sense - 3 или още една Нова година в Пловдив

Преди година, в стария блог, споменах за традицията да празнуваме Новата година в бар No Sense в Пловдив, квартал "Капана".

Една от най-добрите страни на заведението е постоянството - съществува повече от 10 години с добър интериор, отлична музика, прилично обслужване и повече от добри цени.

Като стана дума за цени, ето го и "менюто":

Имахме удоволствието да гледаме Гоце Първанов (с извинение) на голям плазмен екран, но ... без звук. Пак е неприятно, но се търпи. Едва вчера, от блога на Иван Бедров разбрах, че г-н държавният глава е обявил баницата за символ на живота... доста показателно за ценностната му система. Е, след словото на президента се започнаха някакви хора. Аз хоро не играя, та поне го заснех:

След това, същинската веселба. Нова година е официално безсмислен празник, за разлика от Коледа, той няма никакво духовно послание. Просто повод за организирано, групово и общо взето социално-задължително напиване. Понякога е много мъчителна тази процедура, но аз не мога да се оплача от компанията си. Заедно сме от зората на 90-те, та сме се научили да се напиваме заедно по един общо-взето приличен начин.

Аз явно съм бил попрекалил (в минало-бешело време), защото съм заснел любимата в доста застрашителен етап от настъпление:

А мен са заснели в притеснено-отбранителна позиция:

На плазмата зад мен Ивана омайва публиката на площад "Александър І" в София. Имах чувството, че "участието" на любимата на Гоце и Боце певачица продължи вечно. Вече съм убеден, че кракът ми няма да стъпи на "празничния мегдан", поне докато управляващите в България имат подобен вкус...

При нас ТВ-то беше без звук, та само съчувствах на малцината нормални, сбъркали да се занесат на площада.

Гоце, Ивана, повече пиене от полезното... преживяхме и тази Нова година.

Остава да си пожелаем здраве и успехи.