"Следите остават" или вместо пътепис

Всяка година идва 31 декември. Не знам дали сте забелязали.

(Има щастливи хора, които го забелязват на въпросната дата сутринта и в общата суматоха двадесет и четири часа по-късно страдат от такъв махмурлук, че им е все едно какво е станало)

Останалите започваме да планираме "какво ще правим на Нова година" някъде през есента и впоследствие стигаме някъде другаде. Е, тази година стигнахме до Прага. Не съм сигурен дали това има особено значение, защото тълпите изнурени хора в "туристическите части" на "туристическите дестинации" са също толкова еднакви, колкото магазините за сувенири, нахаканите келнери и рекламите, свеждащи културната ценност на съответния град до вечната тема за секса и алкохола.


(Не коментирам дали е вярно :) ... просто не изчерпва културното наследство на града, това е)

Но за това съм писал вече в леко разочарования си пътепис от Амстердам преди две години...

И съвсем не искам да кажа, че градът не е прекрасен. Просто потвърждавам впечталението си, че овчото поведение на съвременния масов турист много сериозно ни затруднява да видим прекрасното в града...


(Карловият мост на 31 декември - тълпите са практически спрели. За 15-20 минути не мръднахме и се върнахме. Повече от 90% продължиха бутането като в скотобойна с неясен изход...)

Естествено, за наличните два дена и три нощи, и за нас пътуването беше предимно дегустация на бира и "традиционна кухня" тип "ресторант Чевермето - кой каквото му е на сърцето". Не че се оплаквам, аз наистина много обичам хубава бира, а чешката е да - много хубава :).


По една или друга причина "Крушовице" е най-масовият продукт на пазара, макар и може би не най-добрият. Обичайно е обаче в една кръчма да се продава само по един, най-много 2-3 вида бира. А "Крушовице" се продаваше в едно от случайните ни открития - разкошен бар под една пицария, който незабавно нарекохме "Даунстерса" и в който довършихме две от трите си нощи в Прага.


Като заговорихме за неочаквани открития и хубави места, не мога да пропусна рок-клуб "Вагон" и един съвсем не-туристически бар на улица-еди-коя-си №1, който стоеше на мястото на друго заведение, което търсехме (благодарности на Комитата за една търсачка на заведения в Прага):

...

И двете места са извън "Старото место", което ме наведе на мисълта, че може не всичко добро започва след портата на стария град.


Но все пак в суматохата на централния площад има и наистина вдъхновяващи гледки, както архитектурни:


Така и кулинарни:


Изглежда, че за някои двойки, кулинарните са по-вдъхновяващи :)


Самата нова година (т.е. 00:00 ч. на 01.01.2010г.) посрещнахме - разбира се - по стрелките на оня часовник, за който всички знаем, че съществува и обикновено нищо повече:


Беше весело, пълно с италианци, доста руснаци и очевидно с мнооого пиромани. Толкова много пуцане не ми се беше случвало наоколо, дори на една ЧНГ на купон във военните блокове в "Младост"... Имаше къде да седнеш след това без резервации и формалности (макар че ние се бяхме за всеки случай разбрали с момичетата от споменатия "Даунстерс"). Извод - готино е, ако се държиш сравнително далеч от туристите, освен в малкото моменти, в които суматохата е задължителна.

А защо "следите остават"?

Ами за първи път се шматкам като турист в "Нова Европа" aka бившия соц-лагер. И ... не е много бивш. По отношение на обслужването, дребните тарикатлъци и много аспекти на градския облик и пейзаж, Прага ми се стори доста по-близо до София, отколкото до Кьолн, да кажем... Макар исторически Централна Европа да е (почти...) неделима от Западна, някак си не могат да ме излъжат, че лесно са се отърсили от комунизЪма. Не са...

Но, да, бирата им е по-добра, ама и тогава беше:


.

Столицата на ... бирата

За първи път стъпих там преди 14 години. Нямах си представа какво значи европейски град. Нямах много представа какво точно значи Европа.


И изобщо не подозирах, че на този свят има повече от 3-4 вида бира.

Преди всичко, нямах никакви пари :) Бюджетът ми общо взето се изчерпваше с една голяма бира и кутия "Честърфийлд"...


... а няколко часа в евтина бирария в центъра на града изискваха да се разделя с месечната си заплата.


И преди 14 години, и сега, пикаещото човече не ми се стори особено интересно.

(е, тогава не правех асоциации с вътрешни министри...)

И до днес ми се струва, че степента на интеграция на ЕС не позволява да говорим за "столица на Европа", въпреки внушителния вид на Grande Place



Но столицата на бирата е очевидна. Достатъчно е да видим сградата на гилдията на пивоварите:


Или продукцията на ... манастирите:

Турисити съ диприсиръни ...

Последната седмица посветих на опити да карам ски по ледовете и калищата на Пампорово ...


и Чепеларе. Ските са приятен спорт, особено ако има сняг...

(приятна пролетна гледка от известния "зимен" курорт Чепеларе)

И доста добре прекарах. Тук позирам на една от малкото заснежени и обработени писти (т.нар. "Язовира" или "Дамската" на Пампорово) в ослепително сини одежди:)


Най-приятно беше на самия връх Снежанка. Там има сняг и слънце и може да си побъбриш с приятели вместо да си трошиш коленете по леда надолу...


Но постоянно се сещах за думите на предприемача К. от областния град П., който преди точно две години се опитваше да обясни защо не отчита никакви приходи на собствениците на един "апартхотел" в курорта Б.:

Туристити съ диприсирани гус'ин Кънив, кат' видат тая кал и съ диприсирът...

(На снимките - "тая кал". Доста е диприсираща...)

Тъжната истина е, че българските зимни куророти, и особено тези в Родопите, не могат да осигурят и един месец сносни условия за каране на ски. Всичките безумни инвестиции в района (десетки завършени и стотици незавършени нови хотели, нови лифтове, нови писти и цели нови "ски центрове") са обречени. Всички те са извършени с единствената идея да се смъкнат бързи пари от гърба на заблудени англичани и руснаци, които четат брошурки за 150-дневния ски сезон на Пампорово.

В момента положението е повече от тъжно. Новият лифт (шесторен!) от с. Стойките към Снежанка (за който писах тук) върти по цял ден за 20 души пътници, новият лифт на Чепеларе (четворка) - за три пъти по толкова. В замяна на това картите на Пампорово са по 50 лева на ден, срещу което скиорите получават не повече от 3-4 сносно обработени и годни за каране (в горната си част) писти.


На снимката съм с известен столичен зъболекар, който си счупи ръката още първия ден на необозначен участък от писта, в който зееше трап около 1.5 метра дълбок и 4 метра дълъг. Без коментар...
Лек обяд под пистата не пада под 12 лева на човек и изобщо цените са твърде сходни с курорти на височина над 3000 метра в Пиренеите и Алпите, на които има по 100-150 км писти на разположение.

За да бъдем справедливи, цените в Чепеларе са ниски, а яденето е прекрасно.

(На снимката с Деничката очакваме обилна и евтина вечеря.
Само че целта на почивката не беше плюскането...)

Ще попитате - какъв е тогава смисълът от тези (нови!) съоръжения, нали някой инвестира в тях, общината ги подкрепя и т.н. Ами много просто - единственият смисъл е да се оскъпят вече купени земи, гори и парцели, в които да се построят поредните "апартхотели", да се продадат поредните апартаменти, а после да се изсекат нови и нови гори. Вече имах повод да пиша, че все още (и слава Богу) неосъщественият проект "СуперПерелик" е връх на безумието, по изложените съображения.

Остава да се надяваме, че финансовата криза охлади мераците за бърза печалба чрез затриване на природата и курортите.

Защото устойчиво развитие съвсем не е само празен шаблон, особено по отношение на печалбите на местните общности от туризма... Все повече хора разбират, че от диприсирани туристи пари не се правят.

И накрая малко красота за душата - по високите склонове има сняг. Ако не достатъчно за ски, то поне предостатъчно за да зарадва окото:




Може би трябва да се отдадем на пешеходен туризъм и през зимата...

х. Демяница - х. Безбог (как съм го пропуснал досега???)

И тъй, back to reality...

За всички, които са гледали прогнозата за времето и жив са ме ожалили - не беше толкова страшно:)
Студено и мъгливо - да, но дъжд валеше само нощем. Иначе ще го опиша само с една дума - разкош. Пет дена бъхтане по най-красивите маршрути на най-красивата наша планина (естествено, лично мнение на автора).

Не бях вървял Демяница - Безбог, и макар да познавам почти всички отделни гледки от други маршрути, просто се учудих що за идиот съм да го пропусна...


(класика - Мозговишка порта с Валявишки чукар по пътя за Тевно)...



... и моя милост разваля класиката.


Групата вече е кривнала във Валявишкия циркус (нахилена, защото не е започнало изкачванеъто към Дженгалска порта)


Дженгал никога не е дружелюбен, но на 23-ти беше особено заядлив. Едва даде да го снимам...


Портата на слизане. Добре поне, че не я качвахме от тази страна:)


Панорама на Поповите езера (Папазгьол и Банско езеро) с върховете Острец и Орловец (според картата ми). Тук е мястото да спомена, че преименуването на върховете и местностите в Пирин ме вбесява. Освен, че новите имена са тъпи и насилено измислени, човек не може да навърже спомените си, указанията на по-опитни планинари, пътеводител и карта...

И тъй, в разказа за Пирин Дженгал си е Дженгал, а не Самодивски връх, Муратов не е Гранитен, Синаница не е Сини връх, Чаирска порта не е Винарска порта, Газей не е Воеводски и пр. и пр.

Е, не знам как се казват Острец и Орловец, ползвам картата...

Кратка полезна информация: За нетренирани туристи (с твърде много багаж) преходът си отнема 5-те часа по пътеводител с горница. Перфектно маркиран маршрут (в жълто). Началото (до голямо Валявишко езеро - около час и половина) е измамно леко и приятно. Изкачването на портата и особено слизането към езерата са изтощителни. Третият етап - постепенно изкачване по скатовете на Полежанското било към Безбог е сериозен и отнема повече от час. Ние го подценихме и непосредствено преди Безбожки превал не приличахме на човеци.

Следва ...

Заминавам :)

... голямо събитие стана това пътуване за една седмица до Пирин. Вече един месец за него говоря...

В интерес на истината, толкова отдавна не ми се е случвало да напусна т.нар. цивилизация за една седмица, че за мен наистина е много важно.

Завиждайте!

(цитирам Маяковски, но поводът ми се струва по-приятен...)

Ето и едно място, което няма да посетя по време на тази екскурзия:



Нищо, другия път.

Стойките и Широка лъка - две села, два подхода

От хижа Перелик слязохме за два дена до Стойките и Широка лъка.

Трудно две села (на 5-6 км. едно от друго) могат да бъдат по-различни, особено като се има предвид, че имат обща история, религия, културна и архитектурна традиция.

Близостта до Пампорово


... е изиграла лоша шега на село Стойките. Лека полека то е загубило облика си и архитектурния си стил, за да се превърне в обикновено село с грозни четвъртити къщи, а от скоро - и в строителна площадка за шарено некачествено строителство:

... в т.ч. и на характерните са последните години "билдинги" от Ytong, състоящи се от "ваканционни апартаменти" ( разбирай строителен, а не туристически бизнес):

Скоро ще бъде пуснат нов лифт от Стойките към Снежанка, което обяснява и интереса от строителство в селото, който е естествен и закономерен. Надявам се местните хора да не допуснат неразумно застрояване с огромни сгради, защото това ще изяде поминъка им - семейните хотели и частни квартири.

При всяко положение селото вече е загубило очарованието си за летен туризъм и е само спалня на курорта Пампорово. Е, има и алтернативен бизнес:


Този самотен щраус обикаляше двор, пълен със стари автомобили. Съдбата му явно е да се размножава (ако му намерят половинка) докато бъде изяден. Стори ми се, че това е доста спонтанно решение на стопаните. Мястото не приличаше на същинска ферма, или курник, или както му се вика. Просто един щраус:)

Завършвам разказа от Стойките с една чешма, която просто полага венеца на не твърде положителното ми отношение към селото:

Не знам нито какво трябва да означава зле изсечения надпис, нито кому е нужна кривата петолъчка. Цялото изпълнение излъчва ограниченост, несносно подражателство на старите майстори и липса на перспективи.

Ако село Стойките само се е обрекло на живот, свързан със съдбата на топящия се (в буквалния смисъл) курорт Пампорово, то Широка лъка излъчва увереност в бъдещето. На каменни основи, бих казал...

Широка лъка също е "спалня" на Пампорово и в това няма нищо лошо. Аз съм ползвал един от хотелите като база за ски. По-евтино е и кръчмите са по-добри от самия курорт.

Но има и съхранена архитектура, което го прави туристическо средище по всяко време на годината. Докато каменните възрожденски къщи стоят, ще има и туристи, независимо от валежи и климатични промени. Има мегдан за още механи и хотели, места трудно се намират.
Широка лъка е родно място на Екзарх Стефан, една от малкото личности с истински размах и присъствие в новата ни история. Както при всяка изтъкната личност, поведението и позициите на Екзарха не могат лесно да бъдат оценени, поне до 40-те години. Участието (доста решително) му в спасяването българските евреи и съпротивата му срещу зараждащата се комунистическа диктатура в крайна сметка заслужено дават положителна историческа оценка на една спорна личност...

Тук има още десетки снимки от Широка лъка, правени от по-добри фотогграфи от мен. Приятно гледане - струва си.

Завършихме с добро хапване (хмммм, за който не е на диета) в Хотел "Гела". Мястото има зашеметяваща гледка:

... високи цени (напълно заслужено - вкусна храна и уникално местоположение) и лошо (по-скоро поради липса на опит) обслужване. Препоръчвам го на търпеливи червоугодници, но не и на по-нервните клиенти.

Oчаквайте разказ и за часовете (за съжаление само часове), прекарани в любимите ми села Долен, Лещен и - разбира се - Ковачевица.

Все още - не супер - Перелик

В дните от 24 април до 4 май буквално обиколих родината (по работа и почивка) по маршрута София - Бургас - Несебър - Варна - Добрич - Генерал Тошево - Широка Лъка - Доспат - Гоце Делчев - София (с курсив двете крайни точки).

Очевидно следва опит за пътепис и фоторазказ. Ще се опитам да бъда само малко досаден, който не обича такива истории, да изостави блога за една седмица:)

Започвам с престоя на хижа Перелик, където пристигнахме на 30-ти по заник:


Аз съм почитател на Пирин, но Родопите трогват със спокойствието и безбрежността, които излъчват. И със сравнително мекото време - сега в Пирин е сняг до колЕне и виелици.

Ето я и хижата по тъмно:


Отдавна не бях ходил за дълго по хижи и бях забравил някои трогателни послания (никаква ирония не влагам) ...


... някои изморителни аспекти...


... и удоволствието от чаша кафе сутрин в планината:


Ето я хижата и денем:



Сигурно тук е мястото да кажа, че колкото и да мразя посланието "Дойди демукрацийътъ и фсичку са руши", упадъкът на организираното туристическо движение е едно от най-тъжните, макар често подценявано, събитие на последните 20-тина или 25 години. Разбира се - видно и от горната снимка - туризмът у нас съвсем не е творение на комунистическия режим. Баба ми Лалка (скоро ще навърши 98 години!) е строила хижи и водила мулета с материали по баирите през 30-те. Много може да се прочете по темата в "Безсъници" на Стефан Попов - един от водачите на туристическия бум през този период. Въпросът е, че от 30 години насам нищо не е построено, а дружествата останаха безсилни сбирки на симпатични възрастни хора... През последните 4-5 години виждам доста нов ентусиазъм, който има нужда от сериозна подкрепа. Строителството на хижи и заслони, маркировката на маршрути и пр. не могат да се издържат на пазарен принцип.

Хижата има един голям "недостатък" - намира се много високо (1960 м.) и повечето маршрути изискват първо да слизаш, а после да се качваш обратно, което е против здравата планинарска логика:). Основният път нагоре е към самия връх Перелик - по-скоро огромен хълм, зает от военно поделение. Качихме се докъдето позволява националната сигурност:


с жена ми и с един мноооого стар приятел, който познава Родопите доста по-добре от мен. Разходката и "огледът" на терена, както и разговорите с хижарката кака Кина, ме убедиха, че проектът "Супер Перелик" е безумие, чийто единствен смисъл е да се изперат много пари и по възможност да се продадат едни апартаменти. Практически няма подходящи склонове за сериозни писти, а местността е южно от Пампорово и не е закътан северен склон, т.е. само отделни зони задържат сняг.
В замяна на това, целият район в момента представлява невероятно богатство - съхранена природа и чудни малки села (Гела, Солища и Стикъл), чието население вече започва да печели добри пари именно поради уникалното си местоположение "извън цивилизацията". Хубавото е, че местни хора като кака Кина разбират, че мега-проектът с 6-етажни блокове, голфове и други глупости ще отнеме шанса на местната общност да се издържа от скромната си, но безценна собственост. На всичкото отгоре основният инвеститор в проекта Кирил Асенов предлага на местните цена от 5 до 8 лева на квадратен метър земя в района...
Държавата и община Смолян вече насърчиха безумния проект, в очакване на тлъсти рушвети и огромни данъчни приходи от строителната дейност в района. Загубите остават за местното население, чийто интерес е съхраняване на уникалната среда - единственото им конкурентно предимство пред Банско или пък ... Кицбюел.

Загубите са и за всички, които мислят, че тази гледка


... представлява някаква ценност, която може да бъде съхранена. Надявам се, че този път алчността ще загуби. Винаги има надежда: