Опозицията внася вот на недоверие.
Съвсем нормална, естествена политическа реакция на наглостта, с която премиерът и управляващата коалиция оставиха Румен Петков на поста му и дори му възложиха да напише доклад за дейността на МВР. Във всяка цивилизована държава министърът щеше вече да е в заслужена пенсия и да пие хапчета за възстановяване на функциите на черния си дроб, сериозно увреден от честите оперативни разработки.
И тъкмо тук е проблемът. Някак твърде нормална ми е тази реакция. Не отговаря на остротата на събитията, не отговаря на мащабите на скандала. Не съответства, най-сетне, на възмущението и гнева (виж блога на Templar)на будната част от обществото ни, която често наричам "реформисткото малцинство".
Това малцинство не очаква:
Време е да осъзнаем, че скандалът е грандиозен и излиза извън рамките на нормалните, естествени и коректни политически практики. Че затъването в бумащина и процедурщина затвърждава разпада на държавността. Че държавността се е превърнала в досадна формалност.
Време е за граждански вот на доверие. Нека опозицията внесе вота. Но нека след това се изнесе от Народното събрание, и вместо досадни парламентарни речи, които никой не слуша, да посвети време и усилия на срещи с бизнеса, с екологичните организации, с граждански сдружения и с всяка, дори квартална медия.
Време е активните хора в България да излязат със знак на ревера, който да показва, че не приемат начина, по който се упражнява властта. Опитът със запалките е показателно успешен.
Време е да кажем, че в България повече няма да управляват РуменПетковци, независимо дали премиерът има инициали С.С. или Б.Б. Защото всеки българин знае, че рискът от мутренско управление няма да си отиде с тройната коалиция...
Време е да пресечем линията на равнодушието, апатията, пагубното спасяване "поединично".
Time to walk the line - казват американците.
И понеже вчера обещах повече музика в блога, мисля че е време да поздравя читателите с live-изпълнение на една забележителна песен на Johnny Cash. И да не помислите, че обстановката на концерта е избрана умишлено. Тя е специален поздрав за вътрешния министър, с пожелания за топла храна:
И тъкмо тук е проблемът. Някак твърде нормална ми е тази реакция. Не отговаря на остротата на събитията, не отговаря на мащабите на скандала. Не съответства, най-сетне, на възмущението и гнева (виж блога на Templar)на будната част от обществото ни, която често наричам "реформисткото малцинство".
Това малцинство не очаква:
Една седмица досадни консултации между лидерите на парламентарната опозиция (които са повече от опозиционните депутати).
Друга седмица на срещи и надлъгване между "контактната група" на парламентарната опозиция с формалния лидер на извънпарламентарната опозиция.
Трета седмица докладна от формалния до неформалния лидер на партията, представляваща българската десница в Европарламента (три пъти и бавно, между милиционери).
Четвърта седмица инструктаж от неформалния лидер до формалния лидер (три пъти и бавно, между милиционери).
Пета седмица семинар на тема "Дясна партия ли е 'Атака' и чии интереси представлява Слави Бинев във Върховния болярски съвет".
Шеста седмица участия на Волен Сидеров във всички национални медии на тема "Чии интереси представлява Цветелина Бориславова в СИБанк".
Седма седмица изказване на Стефан Софиянски в Народното събрание в отговор на обвиненията на Весела Драганова , че е унищожил полянка с рядък вид глухарчета, докато се е валял пиян от лоша домашна ракия на вилата си на ПоручикЧунчево.
Осма седмица - вотът на доверие е гласуван, но никой не знае. Правителството остава, включително и онзи министър Забравих-Кой-Беше, дето нещо го плюха.
Happy End
Време е да осъзнаем, че скандалът е грандиозен и излиза извън рамките на нормалните, естествени и коректни политически практики. Че затъването в бумащина и процедурщина затвърждава разпада на държавността. Че държавността се е превърнала в досадна формалност.
Време е за граждански вот на доверие. Нека опозицията внесе вота. Но нека след това се изнесе от Народното събрание, и вместо досадни парламентарни речи, които никой не слуша, да посвети време и усилия на срещи с бизнеса, с екологичните организации, с граждански сдружения и с всяка, дори квартална медия.
Време е активните хора в България да излязат със знак на ревера, който да показва, че не приемат начина, по който се упражнява властта. Опитът със запалките е показателно успешен.
Време е да кажем, че в България повече няма да управляват РуменПетковци, независимо дали премиерът има инициали С.С. или Б.Б. Защото всеки българин знае, че рискът от мутренско управление няма да си отиде с тройната коалиция...
Време е да пресечем линията на равнодушието, апатията, пагубното спасяване "поединично".
Time to walk the line - казват американците.
И понеже вчера обещах повече музика в блога, мисля че е време да поздравя читателите с live-изпълнение на една забележителна песен на Johnny Cash. И да не помислите, че обстановката на концерта е избрана умишлено. Тя е специален поздрав за вътрешния министър, с пожелания за топла храна:
