Тогава си дадох сметка, че освен икономическа и политическа промяна, е нужна и промяна на ценностите, на начина на мислене, на културата. Без тази – третата – промяна, е трудно да се говори за приобщаване към Европейската цивилизация. И без съмнение културната промяна е най-трудна, неподатлива на административни мерки и външен натиск.
Тя изисква на първо място постепенно възникване и култивиране на национален елит, на среда за развитие, а и финансиране на “високо” изкуство и богат книжовен език, събуждане на застиналите в Брежневски ступор хуманитарни науки и опростачените национални традиции. Именно националният елит е призван да подкрепя еволюцията на традициите и на изкуството и да напомня, че върхът в развитието на българската народна музика е рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров, а не “Камъните падат”.
Че възрожденската архитектурна традиция има своето естествено продължение в Софийския сецесион от началото на ХХ век, а не в сушен кукуруз по стените и пепелници в битов стил “Несебърска кръчма”.
18 години по-късно и тези, които чакаха демокрацията, и тези, които дочакаха Лепа Брена сме съгласни, че политическият и стопански преход на България са вече завършили. Съгласни сме и в оценката, че резултатът е плачевен и променена България не ни харесва. Спорим кои са причините и кои – виновниците за неуспешните реформи, за корумпираната демокрация и мафиотизираната икономика. И в спора не се ражда истината, по простата причина, че не се замисляме какво стана с третата промяна.
Преди по-малко от месец в София се проведе “аристократичен руски бал”, организиран от фаворита на висшата класа Евгени Минчев, който е нещо като съдник на добрия вкус, обноските и стила на елита.
Впрочем той наскоро сподели, че основният му критерий при оценката е консумацията на черен хайвер. Или по-точно – количеството изяден черен хайвер. Колкото повече хайвер изплюскаш, толкова си по-елитен. Предполагам, че гостите на руския бал са изяли доста хайвер, макар скромната цена на куверта (най-скъпият беше 500 лева) да буди съмнението, че някой друг е плащал деликатесите. Останах с впечатлението, че каймакът на българското общество се състои от хора, които обичат лукса, но не обичат да си плащат сметките. Свикнали да печелят парите си по-скоро с протекции, отколкото в конкуренция с други предприемачи, те не са напълно независими дори когато пируват...
Около седмица след аристократичния бал, в столичен нощен бар, известен най-вече с присъствието на футболисти и манекенки, се проведе ... концерт на Лепа Брена. Този път тя пя не пред 90-хилядно множество, а пред тесен кръг избраници, платили по ... няколкостотин лева за честта да слушат “на маса” и да получат автограф от звездата.
Аристократичният руски бал е в чудесен унисон с идеята за застрояване на градинката зад Руската църква в София. Архитектурата на домовете на висшето общество съответства на отношението към малкото архитектурни паметници в България.
